Истерия за билети.
Огромни надежди.
Реални шансове.
Обединена нация.
Да, точно така - днес започва европейското първенство по волейбол, на което сме домакини заедно с Италия. Звучи като приказка. И напук на здравата логика.
Откъде изобщо идва целият оптимизъм?
Да започнем с федерацията. Управление, изпъстрено със скандали и съмнителни практики. Несменяем президент, преизбран за пореден мандат дни преди старта на шампионата. Сякаш това бе най-подходящият момент за апаратни игрички...Опозиция има само на хартия - уж дръзналите да се опълчат на инженера Любо Ганев и Красимир Илиев конфузно оттеглиха кандидатурите си.
Настоящият Управителен съвет е атакуван в съда и ако се окаже нелегитимен, предстои спиране на финансирането и кой знае още какви катаклизми.
Матей Казийски - волейболният еквивалент на Кристиано Роналдо, не желае да играе за националния отбор заради непреодолим конфликт с ръководството. Генерален спонсор - веригата LIDL, бе уреден буквално в последния момент преди Евро 2015.
Сега да погледнем откъде чакаме следващите таланти. Вътрешното първенство е катастрофа. ЦСКА и Левски едва кретат и всяко лято са пред ръба на фалита. Заплатите са от порядъка на 150 лева месечно.
Вечер състезателите тренират, а през деня работят в автомивки и кафенета. Децата играят в тъмни и студени зали, треньорите им получават мизерни заплати. Разбира се, в мрачната картина има няколко светли изключения, но те само потвърждават правилото.
Всичко това неизбежно дава отражение и на върха на пирамидата. Изминалите два сезона на националния отбор спокойно могат да бъдат определени като провал. Последният медал датира от 2009 г. Изпаднахме във втора дивизия на Световната лига и само благодарение на отличното лоби в международната федерация догодина пак ще сме в елита. Мондиалът в Полша през 2013 г. също бе фиаско.
За капак селекционерът Пламен Константинов няма да разполага с основни волейболисти за европейското. Заради контузии от състава отпаднаха един от най-силните диагонали в света Цветан Соколов, човекът с поразяваща лява ръка Боян Йорданов и посрещачът Тодор Скримов. Разпределителят Андрей Жеков попадна в групата, но не е ясно доколко е възстановен от травмата си.
И понеже световните букмейкъри изготвят коефициентите си предвид, а не въпреки здравата логика, отписаха българите от списъка с фаворитите. Според „Уилям Хил" например националите ще се класират едва седми, а шансовете им за титла се оценяват на 20 към 1. Фаворит (2,5) са французите, които сензационно спечелиха Световната лига след впечатляваща победа във Варна. Следват световният първенец Полша (3), Италия (4), Русия (5), Сърбия (6) и днешният ни съперник Германия (15). При сходни условия може да заложите в bet365, betfair и bwin.
Сухата статистика, с която боравят букмейкърите, обаче очевидно пренебрегва няколко съществени фактора. Най-главният от тях е публиката, която боготвори своите любими момчета. Срещу Германия довечера „Арена Армеец" ще се пръска по шевовете. Спомнете си кога за последно футболните национали например са играли пред 12 500 родни фенове.
Да не забравяме и една характерна особеност от народопсихологията - нашите са най-силни, когато ги отписват. Помните ли как бяха притиснати до стената преди олимпиадата в Лондон? Радостин Стойчев тъкмо бе уволнен, а Матей се бе отказал. Вместо да се умърлушат, играчите изпуснаха бронза на косъм.
Има и друго - в криза или не, България е на седма позиция в световната ранглиста. Пред нас има само три европейски отбора - Русия, Полша и Италия. А на миналите три континентални турнира финиширахме съответно трети (2009), шести (2011) и четвърти (2013).
Можем още дълго да разсъждаваме върху плюсовете и минусите, върху годините на Владо Николов и сервиса на Виктор Йосифов. Само че няма никакво време. Вместо това е по-добре да побързаме за билети. Ако сега сте се сетили, че сблъсъкът с Германия си струва парите, значи най-вероятно сте закъснели. Все още обаче има достатъчно свободни места за полуфиналите и финала. Няма никаква гаранция, че България ще стигне чак дотам. Но нищо чудно и да стигне.
Напук на здравата логика.
Амад показа на Рашфорд и Гарначо как се играе с чест и достойнство