Чували ли сте за полската рицарска конница? Една непреодолима стена от желязо и неумолимост, помитаща всичко по пътя си. Дори преданата до фанатизъм еничарска гвардия на султана е била сломявана от нея с необратима категоричност...
Пет века по-късно един полски отбор помиташе изумените фаворити по западногерманските стадиони, чиито зрители, макар видели всякакви футболни драми, не можеха да останат пленници на своята прословута немска сдържаност. Те аплодираха бурно този знаменит отбор и неговите изпълнители. Един от тях бе капитанът им Кажимеж Дейна...
Годините след Втората световна война не бяха никак леки в Полша. Съветската армия бе "освободила" страната, за да се настани в нея. А и семейството на малкия Кажимеж бе многолюдно - той имаше шест сестри и двама братя. Обичайната храна бяха картофите...И все пак парцалената топка се гонеше от децата по тесните улички на Старогард Гдански между старинните къщи и островърхите катедрали...
Първият тим на Дейна беше ЛКС но съвсем скоро той бе забелязан от съгледвачите на столичния Легия, който беше в жестока конкуренция в тия години с Гурник (Забже) и тимът на полската армия го прилапа покрай казармата.
Качествата на това слабовато момче не можеха да бъдат отминати с пренебрежение. Освен скоростта си и силния си точен удар, той имаше преди всичко поглед. Поглед на хищник,който не издава намеренията си,а за миг преценява обстановката и действа светкавично. Можеше да разчита играта и нейните скрити закономерности, а пасовете му разкъсваха отбраните и ситуацията на терена за секунди ставаше коренно различна.
Идеалното място за него бе атакуващ полузащитник. Всъщност такива играчи не бяха много и съществуваха само в няколко футболни нации - те бяха тези,които създаваха драмата на футбола...
За националния отбор Дейна дебютира през 1968 г.срещу Турция в Хожув. През тези години полският отбор съвсем не беше първостепенна футболна сила. Но всичко се промени след 1970 г.
Тогава на кормилото застана Кажимеж Гурски, един футболен стратег, който като метафизик бързо промени облика и философията на отбора.Светът беше навлязъл вече в ерата на тоталния футбол, чиито най-ярки представители бяха суператлетите от Холандия.
Гурски възприе идеите на техния „генерал" Микелс, за да ги приложи в скромния някога отбор. Той имаше подходящите изпълнители за това. Между гредите един „добър великан" - Ян Томашевски, правеше чудеса, а спасяването на дузпи се бе превърнало в негово футболно хоби. Защитниците Антони Шимановски и Йежи Горгон не само изграждаха солиден вал пред вратата,но и атакуваха при всяка възможност.След контузията на Влоджимеж Любански Дейна пое диригентската палка, както и капитанската лента. Неговите пасове не биха могли да бъдат отгатнати и от най-добрия прорицател - незнайно бе към кое от двете „реактивни" крила - Гжегош Лятo или Роберт Гадоха ще бъде отправена топката. А отпред Анджей Шармах материализираше усилията на отбора, играещ в непосилно за другите темпо...
Полша стана Олимпийски шампион през 1972 г., надделявайки над мощния тим на Унгария. Но това бе само началото, преамбюлът към славата. Истинското изпитание дойде в квалификационната група за Световното първенство, когато Англия бе победена с 2:0 в Хожув в един вълнуващ мач.
- Предстои обаче реванш на наша земя. На „Уембли" не се случват чудеса дори и на Коледа!
Тонът на сър Алф Ърнест Ремзи не изобилстваше от дипломатичност...
Но точно 58 дни преди Коледа чудото се случи
Кевин Хектор направи последното титанично усилие към вратата на поляците,както своя съименник от древността. Направиха го и Мартин Чивърс, Мик Чанън и Мартин Питърс... Топката бе изстрелвана с безжалостна свирепост или бе „пускана" хитро, завършвайки някоe отчаянo трикoво изпълнение, което би трябвало да разкъса булото на магията, покриваща полската врата. Но магьосникът Томашевски просто протягаше ръка и отбиваше коженото кълбо, спасявайки няколко дузини удара в тази „нощ на погубените илюзии"... Мачът завърши 1:1 и Алф Ремзи се отегли месец по-късно - дойде краят на една ера за Англия...
На Световното първенство през 1974 г.всички мислеха, че Полша се е класирала случайно,че това е поредният отбор, който ще изгори като метеор в атмосферата на големите фаворити.
Точно в обратното се убеди първа Аржентина. Дългокосите идалгоси от страната на пампасите се опиваха все още oт приятното замайване на своята техника, комбинирайки в центъра, когато Лято и Шармах още в 9-ата минута направиха 2:0.
Това не беше старият познат футбол, това беше блицкриг - светкавична война! Дейна раздаваше пасовете, а топката се изнасяше с убийствена простота и скорост по крилата. Смяна на местата, удари, буря!
Полша победи Аржентина с 3:2, а когато и позастарелите звезди на „адзурите" усетиха жестоката мощ на летящата полска кавалерия бе вече късно за противодействие - в групата на смъртно ранените гиганти Аржентина бе щастлива поне за това, че Италия отпадаше...
Но може би заради проливния дъжд във Франфурт или защото боговете покровителстваха потомците на нибелунгите тази нощ, Полша загуби от Западна Германия с 0:1 във втората фаза. Това бе единствената им загуба в този шампионат. Томашевски спаси дузпа на Хьонес, Сеп Майер извърши чудеса на отсрещната врата, а Мюлер беше голмайсторът в мачa-трилър нa "Валдщадион".
И така полският тим стигна до малкия финал - мачът за бронзовите медали. Треньорът Кажимеж Гурски събра отбора и застана в средата на стаята.
- Господа, това е битката на нашия живот! Има два пътя: единият - през парадната врата на историята, а другият - да излезем на пръсти през страничния вход... Предлагам да изберем първия!
И наистина Полша надделя над световния шампион Бразилия и влезе в историята...
През следващите години полският отбор продължи да играе тотален футбол.Преди европейското първенство парченце шанс не им достигна да отстранят дори самата Холандия - 4:1 в Хожув и 0:3 в Ротердам!
Дейна игра в Манчестър Сити и стана също култова фигура на"Мейн Роуд". Завърши кариерата си в Америка. Нелепа автомобилна катастрофа отне живота му само на 41 години. През 2012 г. прахът му бе преместен в Полша, където признателните почитатели му издигнаха паметник от бронз.
А фланелката с номер 10 в отбора на Легия остана завинаги запазена за него!
