Бившият пилот от Формула 1 Алекс Занарди е една от големите звезди на Параолимпийските игри в Лондон - италианецът спечели два златни медала в колоезденето с велосипеди на три колела - първо в бягането по часовник, а след това и в общия старт.
И медиите отново се върнаха към историята на 45-годишния италианец, който миналата седмица взе първото си злато на „Бранд Хеч", британската писта, на която започна кариерата му в големия автомобилен спорт, а в битката за второто злато демонстрира нерви, достойни за Формула 1 в борбата със седем свои съперници в последната обиколка.
Ако оставим настрана емоционалните обяснения, нещо, което Алекс винаги предпочита и се опитаме да изброим фактите, свързани с борбата за живот на Занарди, историята ще звучи повече от впечатляващо.
В края на 80-те години Алекс Занарди е типичният млад италиански пистов пилот - бърз, с прилични спонсори и амбиция да пробие. След успехи в тогавашната Формула 3000, т.е - титла през 1990, Алекс стига и до Формула 1 в края на 1991 - италианецът замества Роберто Морено в Jordan за последните три старта през сезона.
Алекс печели две девети места - отлично постижение за дебютант, но спонсорите му нямат възможност да финансират следващия етап на кариерата му и Еди Джордан го освобождава. Италианецът се отдалечава от Формула 1, но не за дълго - Джанкарло Минарди му предлага една от колите на своя тим - бразилецът Кристиан Фитипалди е пострадал в катастрофа и Алекс заема мястото му. Това става през 1992 и резултатите на Алекс са достатъчно добри, за да убедят Lotus да му предложи титулярно място за 1993. Първи пилот е Джони Хърбърт, а Занарди ще му помага.
През 1993 Занарди печели и единствената си точка във Формула 1 - важно уточнение с оглед на богатата кариера на италианеца - шесто място в Бразилия (по това време точки взимат само първите шест на финала). Нещата в Lotus също не вървят особено добре - в средата на сезона парите на Алекс и спонсорите му свършват и той е освободен. За каузата му не помага и тежката катастрофа, която прави по време на тренировките в Белгия. Добрите отношения между него и Lotus обаче остават и тимът го кани да кара през 1994 - по това време обаче Lotus е в сериозна криза, има финансови проблеми, болидът е лош и постигането на добри резултати е невъзможно.
Занарди решава, че няма смисъл да се мъчи във Формула 1 и решава да се отправи към IndyRacing и CART сериите в Щатите. По това време ефектът от появата на Найджъл Менсъл в шампионата през 1993 още действа и шефовете на тимове са склонни да преговарят с бързи, технични и не много скъпи пилоти от Европа.
С тима на Чип Ганаси Занарди постига първите си големи успехи в моторните спортове - две поредни титли в CART през 1997 и 1998. Да не забравяме, че това е периодът, в който шампионатът се е лишил от голямата си звезда Жак Вилньов, а Хуан Пабло Монтоя е в последния си сезон във Ф3000, където печели титлата през 1998. Успехите зад Океана на Алекс карат сър Франк Уилямс да повтори упражнението с Вилньов - да привлече шампиона от CART и Занарди подписва за 1999. Завръщането му във Формула 1 обаче се оказва провал - той има проблеми в общуването с тима, с шефовете, колата на отбора не е достатъчно добра, а и другият пилот - Ралф Шумахер постига по-добри резултати. Ралф се качва няколко пъти на подиума, а Алекс стига максимум до седмо място.
Сър Алекс губи вяра във възможностите му и в края на 1999 3-годишният договор на Занарди е предсрочно прекратен. Това дава възможност на сър Франк да наеме за 2000 година един напълно неизвестен пилот на име Дженсън Бътън, а Алекс отново се отправя към Щатите.
Там той подписва, вече за сезон 2001, с тима на Мо Нън - двамата са работили заедно при Ганаси, а през 2000 Нън е основал собствен тим, като първи пилот е Тони Канаан. Интересното е, че двамата се разбират добре, въпреки че при първото идване в Щатите на Алекс, Нън съветва Ганаси да не го наеме, защото според него италианските пилоти са бързи, но правят много грешки. И това завръщане се оказва неуспешно - тимът на Нън има постоянни проблеми с бюджета, с инженерите, с настройките и т.н.
И на 15 септември, на „Лаузицринг" в Германия се случва трагедията, при това в най-успешното до този момент състезание за Алекс при завръщането му в CART. Алекс стартира от дъното на колоната, но успява да си пробие път до първата позиция. Малко преди финала той прави последното си спиране в бокса и се връща на пистата.
Секунди след излизането на трасето колата на Алекс се завърта и в нея се забива болидът на Алекс Талиани. Ударът е толкова силен, че колата на Занарди се разпада на две, а той губи и двата си крака. Животът на италианеца е спасен от бързите реакции на медицинския екип на пистата, а след това е транспортиран с хеликоптер в болница в Берлин. При пристигането му в болницата в тялото на Занради е останала толкова малко кръв, по-точно една четвърт от нея, че лекарите са скептични за шансовете му да оживее. И битката за живота му продължава - първо с 3-часова операция, а след това и с дълго и мъчително възстановяване.
„Изобщо не съм се съмнявал, че ще оцелея - обяснява по-късно Алекс. - Знаех, че ще е трудно, особено през времето, когато бях прикован на легло и трябваше да свикна с мисълта, че вече нямам крака. А те постоянно ме сърбяха, но нямаше какво да почеша. В момента, в който лекарите ми разрешиха, аз напуснах леглото - единият ми крак беше ампутиран малко над коляното, а от другият не беше останало почти нищо. Знаех, че ако не се заема с нещо сериозно, ще се побъркам. Исках да карам отново, започнах да тренирам - с велосипеда на три колела, плуване, коремни преси, прекарвах много време със семейството ми."
И през 2003 Алекс е готов да се върне на пистата - вече с протези и зад волана на автомобил, както и като собственик на успешна компания за производство и поддръжка на картинг шасита. С помощта на BMW Италия Занарди се състезава в Световния пистов шампионат за туристически автомобили (WTCC) от 2005 до 2009, където печели четири състезания. Всъщност, първите стартове на Алекс с преработеното специално за него BMW 320i, което се управлява изцяло и само с ръце, са в европейския шампионат на FIA (ETCC) и стават възможни благодарение на мениджъра на BMW Италия Испания и бивш пилот Роберто Раваля.
Още в първия си сезон в WTCC, първи и за шампионата, Занарди взе първата си победа и успя да докара до сълзи целия падок. Малко по-късно Алекс пробва и приспособен за него болид на Sauber, с управление подобно на това на състезателната му кола, тогава BMW доставяше мотори на швейцарския тим във Ф1, но това беше нещо повече от PR акция. А след това Алекс се върна и на „Лаузицринг", за да довърши състезанието, в което не успя да стигне финала на 15 септември 2001.
През 2007 Алекс се насочва и към състезания, които изискват повече физически усилия, по неговите думи. В надпреварите с велосипеди на три колела идват и първите му успехи - 4-о място в Нюйоркския маратон през 2007, първо място в маратона във Венеция през 2009 и победа в маратона в Рим през 2010.
„Когато се върнах на пистата, един от основните ми проблеми беше, че много се потях, ама много - допълва Алекс. - Тялото ми е по-малко от преди, заради липсващите крака, но отделям същото количество пот, която се събира в протезите ми. Трябваше да променя всичко това и успях, сега се потя много по-малко, въпреки че се подготвям по невероятно тежка програма и съм в отлична форма."
През 2011 Занарди спечели маратона в Ню Йорк и получи място в тима на Италия за Параолимпийските игри. А на Игрите знаете какво стана - два златни медала и един сребърен с щафетата на Италия.
„Тайната е, че много ми се живее - обясни преди няколко години Алесандро. - Затова и не умрях в Германия през 2001, живее ми се, кара ми се, искам да съм с децата си, да научавам нови неща, да тренирам, така че... като искаш да живееш, трябва да се бориш."
И Занарди вече е готов със следващото си предизвикателство - през 2013 иска да стартира в „500-те мили на Индианаполис". И легендата ще продължи.
