Войникът, който стана генерал

- Вижте, имаме си вече и африканец в отбора!

- Сигурно пристига от бившите колонии в Намибия - ще го наричаме Афро!

Запалянковците, дошли на тренировката на Байерн Мюнхен, не спираха да се шегуват с бухналата прическа на пристигналото в отбора 19 годишно момче. Само на треньора Удо Латек му беше безразлично как ще се подстригват играчите му - на него му трябваха бойци, а не манекени. Този младеж беше пълен с енергия, безкомпромисен в единоборствата и притежаващ изключително силен шут.

Той искаше да вилнее в средата на терена, но останал в един момент без трима от защитниците си поради контузии, Латек го премести на левия бек. Там го постави и „човекът с карирания каскет" Хелмут Шьон, който го извика в националния отбор през 1971 г.

Той бе започнал да подмладява вече състава, изпращайки „в пенсия" старите верни бойци Шнелингер, Вебер, Шулц и Зелер. Макар че вече „холандският майстор" Ринус Микелс бе създал тоталния футбол и от въображението му, той се беше пренесъл по терените на Европа, изпълняван брилянтно от Аякс, опитният немски пълководец имаше също своите „малки"идеи.

Макар и бивш банков чиновник, той обичаше да чете трудовете на фелдмаршал Хелмут Молтке за светкавичната война и маневрирането на армията. Беше рабрал,че използването на крилата с мълниеносна скорост разкъсва отбраните и заварва противника неподготвен, а когато крилата се дублират от крайните защитници, ефектът е опустошаващ...

Може би най-доброто представяне на западногерманския отбор бе на Европейското първенство през 1972 г. Воден от Бекенбауер, който държеше маршалския жезъл и раздаваше пасовете с финно изящество, в отбора имаше и други знаменити фигури.

Сеп Майер на вратата бе непробиваем, Паул Брайтнер - неуморим, "човекът с обувки номер 47" Гюнтер Нетцер покриваше невороятни пространства (Гордън Бенкс бе казал, че ударът му притежава „черна магия"), а отпред Герд Мюлер бележеше с бепощаден инстинкт. ФРГ победи с 3:0 Съветския съюз на финала и стана европейски шампион за първи път в историята си.

Следващите две години бяха най-успешните за Брайтнер. Байерн спечели трета последователна титла в Бундеслигата, а на финала за КЕШ повали Атлетико Мадрид с 4:0 (след драматично повторение на първия финал, завършил 1:1 и изравнителен гол за баварците в последната минута от Шварценбек).

През 1974 г. Западна Германия бе домакин на Световното първенство, а големият фаворит бе Холандия на Йохан Кройф. Само след 63 секунди на финала в Мюнхен „лалетата" вече водеха с 1:0.

Но когато в 25-та минута съдията Джон Тейлър отсъди дузпа за германците, всички нападатели се отдръпнаха, ужасени от съдбовната отговорност. Само Брайтнер пристъпи напред и се нагърби с изпълнението. "Погледнах в очите му и знаех,че ще обележи", каза по-късно Мюлер. Попадението имаше „турбо" ефект за отбора на ФРГ - всички повярваха в себе си, а Мюлер заби гола на победата.

Същата година Брайтнер реши да смени клубния си отбор. Обявен по-рано за „интелектуален бунтовник" поради откритата му симпатия към Че Гевара и китайския лидер Мао, Паул нарече Байерн „център на новозабогатяла аристокрация" и пое към Реал (Мадрид). Тук, заедно с бившия си съотборник от Бундестима Нетцер (Брайтнер напусна и националния отбор), той трябваше да възвърне славата на Кралския клуб, пометена брутално от Барселона на Кройф и Неескес.

Треньорът Милян Милянич го премести в халфовата линия и чудото бе факт - Реал стана два пъти поред шампион и стигна до полуфинал за КЕШ. През 1977 г., "наситил се на испанското слънце", Брайтнер се завърна в Бундеслигата. Игра един сезон в Айнтрахт (Брауншвайг), но родният Байерн бе закъсал в класирането и следващата година той реши да му помогне, заравяйки „бойната секира".

Бекенбауер играеше вече в Ню Йорк Космос и отборът беше без командир. Оставен да играе в средата на терена, "Афро" показа на какво е способен. Като мъдър и всеотдаен генерал, постигнал забележително взаимодействие с Румениге, той поведе баварския колос към две последователни титли.

Но националният отбор буксуваше в навечерието на Световното първенство в Испания...

-Хер Дервал, трябва да върнете Брайтнер в отбора, ако искате да постигнем нещо! - Румениге и група играчи се изправиха пред националния треньор Юп Дервал, заменил стария Шьон.

Наставникът не упорства, а прояви своята мъдрост - Брайтнер бе не само отново част от отбора, но и неговото пулсиращо сърце. И това даде своя резултат. В една „мастилена" Севилска нощ на полуфинала ФРГ обърна Франция на Платини от 1:3 в продълженията и ги отстрани с дузпи.

„Добре дошли в страната на чудесата Андалусия!". На финала обаче ФРГ изгуби от вдъхновения тим на Италия с 1:3, въпреки че Брайтнер вкара гол и се нареди до Пеле, отбелязвайки на два световни финала.

Въпреки противоречивата си същност, притежавайки всестранни качества, Брайтнер показа как от редник може да бъдеш произведен в генерал и да станеш легенда. Завинаги.