1. Сержиньо Грийн не е за защитник
Глупостите в отбрана се случват и когато холандецът е на терена, като положението с Ларс Рисп или Иво Иванов до Йордан Милиев не е непременно по-зле, а иначе се губи един много ценен халф. Като цяло, Левски има нелоши защитници, може би треньорът трябва да им обясни достъпно какво (не) трябва да правят и че не са сами за себе си, ами да играят като един екип.
2. Марко Видович е по-добър ляв бек от Орлин Старокин
Сърбинът, който дойде в началото на 2011, е пренебрегван през новия сезон за сметка на новото попълнение Орлин Старокин, но се видя, че в негово отсъствие Видович се справя доста по-добре на поста. Освен че пробива и центрира (а може и да шутира към вратата), той допринася за по-голяма сигурност на левия фланг, независимо, че носи и известна вина за първия гол на Локомотив (Пловдив).
3. Нищо не пречи Тасевски и Цветков да играят заедно
За 64-те минути, в които бяха заедно на терена, Дарко Тасевски и Иван Цветков показаха добра комбинативност помежду си и именно македонецът бе този, който захранваше Цветков с топки, докато той играеше на върха на атаката. Двамата са най-креативните играчи в състава и нищо не пречи да играят заедно и като тандем в средата на терена, докато отпред е холандецът Арш. Виждане на досегашния треньор е, че Дарко Тасевски не можел да изпълнява други функции, освен на плеймейкър зад нападателите. Да, но трябва да си припомним, че навремето Станимир Стоилов го привлече за дефанзивен халф - роля, в която той се справяше никак лошо и след това в шампионския сезон 2008/09 под ръководството на Емил Велев. С високия си ръст и мощната си физика Цветков също може да бъде полезен в подобна роля на плеймейкър, играещ от дълбочина. Въобще варианти много, за да се използва оптимално наличният кадрови ресурс.
4. Схемата 4-2-3-1 не е безалтернативна
Друго виждане на Георги Иванов е, че този състав просто не може да играе в друга подредба на терена. Да, „сините" отдавна са в такава формация, но навремето един велик треньор бе казал, че схемата се определя от наличните футболисти, а не обратното. Може би си струва да се опита някой път вариант 4-4-2 с наситена халфова линия Грийн - Тасевски - Цветков - Гаджев и нападение от един тежък център (Арш) и един лек нападател (примерно Калво). Подобна постройка изисква бековете да навъртат огромен километраж по двата фланга, както е от десетилетия в националния отборр на Бразилия, но Мюлдер и Видович/Старокин имат вкус към атакуващите действия и биха могли да се справят.
5. Повече Огнянов, по-малко Йовов
На 34 години капитанът Христо Йовов вече премина зенита си и трудно може да се очаква от него да играе цял мач, както упорстваше Гонзо. Ролята на жокер от резервната скамейка би пасвала идеално на Ицо през вероятно последния му сезон в Левски. За сметка на това един 11 години по-млад футболист със сходни качества - Мариан Огнянов, получава доста по-малко минути в игра, а и вчера се видя, че талантът от Лом е жаден за доказване. Най-перспективният играч от силния набор 1988 в синята школа, който дори отбеляза и единствения засега български гол в Шампионската лига, е системно пренебрегван от редица треньори и като нищо може да си остане само с големите очаквания към себе си. Дано Костов да се сеща по-често за Огнянов, който пък от своя страна представлява алтернатива за няколко поста на терена, включително и в нападението - едно позабравено негово амплоа...
6. Търпение към Шюрд Арш и ще има голове
В мача с Локомотив (Пловдив) се видя, че холандецът не трябва да бъде отписван прибързано и отлично умее това, за което бе привлечен в Левски - да бележи голове. Арш е типичен таран, играещ изнесен дълбоко в полето на съперника и това, че не е особено полезен във фаза отбрана, не е болка за умиране, ако вкарва примерно по два гола в три мача, както го правеше в родината си. Русокосият нападател е отличен консуматор, когато му се създават голови положения. Ако се прояви търпение към него и не го въртят във всеки мач ту като титуляр, ту като резерва, то той скоро ще се отблагодари с резултатност.
