- Луиджино, не закъснявай след работа! Трябва да помогнем на отец Бенедикт в параклиса - утре е празникът на Свети Августин.
Луиджи, или както го наричаха приятелите му Джиджи, остана отрано без родителите си. По-голямата му сестра се грижеше за него. Живееха в Легиньо, малък град в Ломбардия и той трябваше да работи във фабриката, като даваше всички спечелени лирети в къщи.
Същевременно играеше в в местния третодивизионен тим Легано и обожаваше историите за Пиола и Меаца. Набитото око на Андреа Арика, вицепрезидентът на Каляри, го забеляза и той премина през 1963 г. в отбора на Сардиния и италианския юг, за да се превърне в най-голямата му легенда...
Рива притежаваше магнетично докосване на топката, бе неуловим за защитниците при спринтовете по крилото, а левият му крак представляваше страховито оръжие, изстрелващо топката с не по-малка сила от древните катапулти.
Играеше на ръба на риска, което му струваше счупване на двата крака и скъсани сухожилия, но пълното поглъщане от магията на играта оставаше неповторимо.
А головете? Треньорът на Каляри Артуро Силвестри каза за него,че е „голова бомба,която е готова да избухне". Опитният специалист беше дяволски прав-голмайсторският нюх на Джиджи направи чудо: Каляри, отборът от бедния италиански юг покори шампионския връх през 1970 г., а Рива стана три пъти голмайстор на Калчото.
Той остана верен на този отбор до края на кариерата си, въпреки многото примамливи предложения и бе любимец не само там, но и на цяла Италия-за националния отбор вкара 35 гола за 42 мача.
След провала на Световното първенство през 1966 г. Феручо Валкареджи замени Едмондо Фабри начело на адзурите. Той остави в отбраната „Краля на катеначото" Армандо Пики, както и подвижните и опитни Джачинто Факети и Тарчизио Бургнич, играта дирижираха гениални стратези като „златното момче" Джани Ривера и неуморимият Сандро Мацола, а в предната „кохорта" взаимодействаха Пиерино Прати, Пиетро Анастази, Анджело Доменгини и, разбира се, „Ломбардският гръмоотвержец", играещ в Сардиния.
"Римските легиони" прегазиха отборите в групата си, за да стигнат своя Рубикон - много силният в тези години отбор на България. Въпреки че на българските футболисти не им беше разрешавано да играят в западни отбори, страната имаше много качествено и конкурентно първенство, а детските школи бълваха таланти.
Въпреки че „адзурите" бяха победени от българите с 3:2 в първия мач, във втория „империята отвърна на удара" - 2:0 на реванша на „Сао Паоло" в Неапол и Италия достигна до финалите. Нещо повече - бе избрана за домакин!
И отново на същия стадион (може би светецът-патрон ги закриляше именно там!) Италия спечели полуфинала срещу Съветския съюз с помощта на...10-франкова монета - в тези години след редовното време на мача и продълженията не се биеха дузпи, а се хвърляше ези-тура!
На финала в Рим друг „светец", облечен в черно, помогна на „скуадрата" да не загуби срещу Югославия - 1:1. Белградските вестници нарекоха съдията Готфрид Динст „великия грешник", а финалът трябваше да се преиграе.
Бе необходимо да се предприеме някакъв нов ход....
- Как е кракът ти,синко?
- Чувствам го по-здрав от преди, сеньор Валкареджи.
- Слава на Мадоната!
Италианският треньор пое може би странен риск.Той смени петима играчи от състава за втория финал и този ход се оправда напълно - това внесе липсващата свежест в отбора. Рива заби първия гол, а когато и Анастази отбеляза втория, във Вечният град започнаха празненствата...
Приключението можеше да продължи - само след две години пред Италия се откриваше шанса да покори и световния връх. Отвъд океана, в Мексико - страната на ацтеките и конкистадорите, се очертаваше жестока битка за Златната богиня.
„Адзурите" бяха добавили още един смъртоносен стрелец към нападението си - Роберто Бонисеня, с когото Рива взаимодействаше великолепно. Това разбраха най-добре германците, с които Италия изигра един истински гладиаторски полуфинал.
Tози трилър с продължения беше наречен „Partita del Secolo" - „Мачът на века". Бонисеня вкара пръв, "войникът на съдбата", играещ в Милан - Шнелингер изравни, с гол на Мюлер ФРГ поведе, Бургнич направи 2:2, Рива даде предимство за Италия, Мюлер прониза отново Албертози и докато ръцете на великия голмайстор бяха още вдигнати ликуващо, Ривера „прободе" смъртоносно Сеп Майер...
Бедният Гари Линекър, бедното момче! Той е бил тогава само 10-годишен - как е можел да знае,че германците невинаги побеждават в края...
Във финалния мач срещу Бразилия сред разредения мексикански въздух силите на „преторианската гвардия" бяха изцедени напълно,а и имаха малшанса да игрят срещу футболния бог Пеле в неговия апогей. Звездите от „Селесао" спечели с 4:1 и Златната богиня бе тяхна за вечни времена...
* * *
Някога,през късното Средновековие,италианските галери,които са носели на борда си ломбардски прах (така са наричали барута в тези години) са били считани за особено опасно въоръжени,но няколко века по-късно италианският национален отбор притежаваше едно не по-малко опустошително оръжие - ломбардският гръмовержец Луиджи Рива!
