Вчера хит в спортните медии бе новината как чуждестранните собственици на клубове от английската Висша лига по футбол искали да въведат правило, според което да няма изпадащи отбори.
Президентът на Асоциацията на футболните мениджъри в Англия Ричард Бивън, който вчера разкри тази безумна идея, не посочи нейния автор.
Не е трудно човек да се досети обаче, че тя несъмнено идва от някой от американските собственици - на Манчестър Юнайтед, Ливърпул, Астън Вила или Съндърланд, и по-малко вероятно на Арсенал, тъй като босът на „артилеристите" Стан Крьонке рядко взима пряко отношение в делата на клуба.
Само на човек, който е безкрайно далеч от футболната игра, не я обича и гледа на нея изцяло като източник на печалба, може да му хрумне подобно кощунство.
В този профил идеално се вписват семейство Глейзър - мразените от привържениците на Манчестър Юнайтед американски бизнесмени, които след като закупиха най-богатия футболен клуб в света, прехвърлиха към него дългове на други свои компании.
Не е изключено откачената хрумка да идва и от Ливърпул, където властта се държи от компанията на Джон Хенри „Фенуей спортс груп", която притежава бейзболния клуб Бостън Ред Сокс, а, както знаем, в американските професионални лиги (включително и футболната MLS) властва точно този принцип - постоянен състав на участниците и приемане на нови при изпълнение на икономически, а не спортно-технически условия.
Същевременно, едва ли Ливърпул и особено Манчестър Юнайтед, могат да се притесняват за мястото си в Премиършип, така че подобно решение по-скоро устройва по-малки клубове като Съндърланд и Астън Вила.
В тази графа се вписват още Фулъм, Блекбърн и Куинс Парк. От списъка спокойно можем да изключим египетския бизнесмен Мохамед ал-Файед, който е собственик на първия от изброените клубове, тъй като от десетилетия той е свързан с Англия и местния начин на живот. Донякъде мистериозни са индийците, държащи Роувърс, и малайзийският бос от Формула 1 Тони Фернандес, който наскоро се сдоби с Рейнджърс.
Арабските господари на Манчестър Сити и руснакът Роман Абрамович, който владее Челси, би трябвало да отпаднат по метода на изключването заради предишния показател - клубовете им се борят за челните места и не са застрашени да се разделят с елитния си статус.
По този начин анализът показва, че едва ли опасенията на Бикън, че ако още четири клуба бъдат закупени от чужденци, то тогава те биха имали необходимите 14 гласа, за да променят правилата на Висшата лига, тъй като липсва логика най-големите клубове да се вълнуват дали ще играят с Норич и Суонзи или с Лийдс и Саутхемптън например.
Абсурдното предложение, за чието отхвърляне Бикън разчита на английския Парламент в случай на нужда, едва ли би се приело и от УЕФА, която ще защити основополагащия в играта състезателен принцип.
Така че „тлъстите котараци", за които футболът е само бизнес, ще продължат да се ояждат от него, но с мярка и съгласно правилата, оформени много отдавна в неговата родина Англия.
