Десетте най-велики десетки във футбола

Мнозина смятат, че Лионел Меси има всички шансове да се превърне в най-добрия футболист за всички времена. Въпреки изумителния си талант, за да стане наистина такъв обаче, десетката на Барселона има още доста път пред себе си.
Десетките са хората, които правят играта в своя отбор. Те са пулсиращото сърце на състава, способни са да променят хода на мача с магическо докосване, чукване с петичка, пас между защитниците на противника или гол от нищото.
Известни са с понятието "плеймейкър" - те определят темпото и скоростта на играта. Когато таймерът им не работи, страда целият тим.
Вижте нашата класация на най-великите десетки за всички времена. Преди Меси...

10. Зинедин Зидан (Франция)
Зизу тръгна по пътя към световната слава с преминаването си от Бордо в Ювентус през 1996 г., с който веднага стана двукратен шампион на Италия. Последва бляскаво представяне и световна титла на Мондиал'98, като на финала той вкара два гола с глава за детронирането на абсолютния фаворит Бразилия. Две години по-късно Зидан спечели и Европейското първенство. Така Зизу бе избиран два пъти за играч на годината на ФИФА и за носител на "Златната топка". През 2001 премина в Реал (Мадрид) за рекордна трансферна сума от 75 млн. евро. и след година донесе на "белия балет" трофея в Шампионската лига, отбелязвайки от воле на финала може би най-красивия гол в историята на турнира. През 2003 г. заслужи и третата си награда за футболист на годината на ФИФА, с което настигна рекордьора Роналдо. Кариерата на Зидан приключи с горчив привкус, когато, вместо да изведе сънародниците си до заслужена нова световна титла през 2006 г., той удари с глава Матераци и бе изгонен с червен картон, а Франция падна след дузпи.

9. Роналдиньо (Бразилия)
Този бразилец знае повече магически трикове от Мерлин и е може би единственият играч на Барселона, заради когото публиката на "Сантяго Бернабеу" е ставала на крака и го е аплодирала. На 21-годишна възраст Рони донесе магията си в Европа, преминавайки от Гремио в Пари Сен Жермен, но трансферът му в Барселона през 2003 г. беше ходът, който го изстреля окончателно в звездната орбита. За пет години на "Камп Ноу" той спечели две титли в Примера дивисион и една в Шампионската лига, както и "Златна топка" и две награди за футболист на годината на ФИФА. Най-ценното му отличие, естествено, е световната титла с Бразилия през 2002 г.

8. Джордж Бест (Северна Ирландия)
Безспорно най-великият футболист, който никога не е играл на световно първенство. Роден в малката Северна Ирландия, Бест със сигурност щеше да е по-напред в класацията, ако носеше фланелката на Англия например. Другата спирачка по пътя му към върха е собственият му характер и по-специално слабостта към алкохола и жените. Играчът, за когото в родния му Белфаст казват "Maradona - good, Pelé better, George Best!", печели с Манчестър Юнайтед две титли в Англия през 1965 и 1967, Купа на европейските шампиони и "Златната топка" през 1968 г. Същевременно животът му е по-интересен, отколкото на всички останали футболни звезди и, въпреки че си отиде рано от този свят, Бест едва ли е съжалявал за минутка от времето, прекарано тук. Най-добрата илюстрация на житейския път на футболиста, известен като "петият Бийтълс", идва от самия него: "Имах много пари през живота си, повечето от тях похарчих за жени и за пиене, а останалите пропилях". В интерес на истината Бест не е типичният плеймейкър, защото през голяма част от кариерата си играе като крило, но заради фантазията на терена и таланта му, неговото място е именно тук. Вечна памет!

7. Боби Чарлтън (Англия)
Сър Робърт Чарлтън прекарва почти цялата си кариера в Манчестър Юнайтед и е един от оцелелите от трагедията със самолетната катастрофа в Мюнхен през 1958 г. След десет години с два гола за победата с 4:1 над Бенфика капитанът донася европейска титла на своя клуб, посветена на загиналите съотборници. Два сезона по-рано, през 1966, той вече е станал и световен шампион с Англия и носител на "Златната топка". Въпреки че носи фланелка с номер 9, известният с бомбения си шут от далечно разстояние Чарлтън безспорно е плеймейкър. Доскоро той водеше в класацията по брой мачове за "червените дяволи" със своите 758 участия, но беше изпреварен от Райън Гигс. За сметка на това Чарлтън все още е рекордьор по голове с фланелката на Юнайтед - 199, а и продължава да държи първенство със срещите си в английската лига, които са 606. В националния отбор статистиката му е не по-малко впечатляваща: 106 мача и 49 гола - отново рекорд!

6. Зико (Бразилия)
Артур Антунеш Коимбра е известен като "белия Пеле" и за него самият "крал на футбола" казва: "Ако има играч през годините, който да се доближава до мен, то това е Зико". Прочутият с дрибъла си и с преките си свободни удари плеймейкър бе част от най-талантливото поколение на Бразилия след това на самия Пеле, но за съжаление не успя да стане световен шампион, независимо от красотата, която твореше на терена.

5. Мишел Платини (Франция)
С неповторимия си поглед върху играта и умението си да сменя ритъма, настоящият президент на УЕФА бе в основата на всяка атака на отборите, където играеше. Виртуозът с топката започва професионалната си кариера в скромния Нанси, с който взима Купата на Франция, преминава в най-големия за времето си френски клуб Сент Етиен, където става шампион, преди да постигне величие в италианския гранд Ювентус. Там той става три пъти голмайстор на Серия "А", печели две титли, КЕШ, КНК, Суперкупата на Европа и Междуконтиненталната купа. Избиран е за три поредни години (1983, 84, 85) за носител на "Златната топка" за най-добър играч на Европа! Най-бляскавият момент в кариерата му обаче безспорно е европейската титла през 1984 г. пред собствена публика във Франция. Платини доминира в първенството така, както никой друг играч не го е правил! Вкарва 9 гола в 5 мача по всякакви възможни начини - от удари с глава до преки свободни, и безспорно е най-големият в Европа по своето време!

4. Алфредо Ди Стефано (Аржентина, Колумбия, Испания)
"Русокосата стрела" е роден през 1926 г. в семейство на италиански емигранти в предградието на Буенос Айрес Баракас и през славната си кариера сензационно облича екипите на три национални отбора - Аржентина, Колумбия и Испания, което тогава все още е разрешено от ФИФА. След триумфалното му шестване по терените на Латинска Америка с екипите на родния Ривър Плейт, на Хуракан и на колумбийския Милионариос, Ди Стефано успява да скара Барселона и Реал (Мадрид), подписвайки договори и с двата клуба, но в крайна сметка облича бялата фланелка и се превръща в най-голямата легенда на най-успешния европейски отбор с 282 мача, 216 гола, 8 титли на Испания и 5 Купи на европейските шампиони! "Златната топка" е негова през 1957 и 1959 г.

3. Диего Марадона (Аржентина)
Несъмнено гениалният аржентинец почти сам изведе страната си до световната титла през 1986 г., като величието му бе донякъде помрачено от гола с ръка срещу Англия. В същия мач обаче той направи уникалния си 60-метров пробив, разминавайки като колчета четирима защитници, преди да вкара отново на Питър Шилтън. Благодарение на неговата магия скромният дотогава Наполи стана два пъти шампион на Италия и носител на Купата на УЕФА. Отново пракически сам докара Аржентина до втори пореден финал на Световното през 1990 г. Според мнозина Диего е по-голям дори от "краля" Пеле, като вотът на публиката в Интернет за класацията на ФИФА "Играч на ХХ век" бе категорично в негова полза и това стана повод за конфликт между двамата.

2. Йохан Кройф (Холандия)
Въпреки че през цялата си кариера носеше фланелката   с номер 14, "летящият холандец" бе мозъкът, сърцето и душата на "оранжевите", Аякс, Барселона и Фейенорд. Ако има футболист, отъждествяващ концепцията за "тоталния" футбол, с който Аякс доминираше по европейските терени през 70-те, това е точно той. Технически съвършен и неуморим по целия терен, с фланелката на амстердамския клуб Кройф спечели цели 9 титли и 3 Купи на европейските шампиони, а когато премина в Барса, донесе титла след цели 14 години чакане. Напълно заслужено, той стана и първият футболист, печелил три пъти "Златната топка". За съжаление, неговата Холандия не можа да стане световен шампион през 1974 г., защото както често се случва, едни играят добре, а после Германия печели титлата. Въпреки това никой не може да отнеме на големия Йохан Кройф признанието за най-голям играч на Европа за ХХ век, присъдено от Световната асоциация по футболна история и статистика.

1. Пеле (Бразилия)
Той е. Кралят. Най-великата десетка на всички времена и най-великият футболист изобщо. Единственият трикратен световен шампион трудно може да бъде определен просто като атакуващ полузащитник, защото беше буквално навсякъде. Във феноменалната си кариера той вкарва 1281 гола в 1363 мача, включително 93 хеттрика! За националния отбор на Бразилия почва да играе от 16-годишна възраст и има 77 гола в 92 срещи. Пеле можеше всичко на терена. Навремето един английски журналист, след като бил попитан от свой колега как точно се изписва "Пеле", отговорил "Б-О-Г".

Новините

Най-четените