Изхвърлете всички анализи и коментари в кошчето за боклук. След груповата фаза напъвахме мозъчните си клетки и удряхме безмилостно по клавиатурите, за да обясним някак превъзходството на Южна Америка над Европа. Но с настъпването на наистина важната част от световното, Стария континент отвърна на удара.
И то как.
Три европейски отбора останаха в играта, което гарантира поне един на финал. Така се спазва традицията от 60 години насам да няма мач за световната титла без отбор от нашия континент. А почти сигурно ще рухне и най-старата легенда на мондиалите - Европа никога да не печели извън Европа.
Защото Уругвай няма сили да спре и Холандия, и победителят от мегасблъсъка Испания - Германия. Първият световен шампион вече направи достатъчно, даже надмина очакванията. Но европейците стават все по-силни в хода на турнира, а и показаха в най-добри тонове това, с което винаги са печелили - тактика, физика, защита.
Холандия не надигра Бразилия. За първи път от години ''оранжевите" симпатяги не тръгнаха да показват колко добре умеят да дриблират и шутират. Те наложиха преса, дебнеха, използваха всяко статично положение.
Това бе футбол с марка "Италия", но претворен от по-сръчни и технически надарени изпълнители. А и холандците имаха късмет. Бразилия се самоуби с нелеп автогол, после с безумния червен картон на Фелипе Мело.
Сега на пътя на отбора на Ван Марвайк е Уругвай и реален шанс за първи финал от 1978 година. В идеалния сценарий за холандците, Германия ще отпадне и те ще срещнат Испания. Защото споменът от 1974 година и финала в Мюнхен още е жив.
Тогава "лалетата" са твърд фаворит, но на финала губят с 1:2. Не че холандците ще се уплашят от Бундестима. Просто едва ли искат точно този съперник за финала. Но и, когато си стигнал до полуфиналите, едва ли можеш да си избираш противниците...
Бразилия за втори пореден мондиал отпада на четвъртфинал, което предполага лавина от критики в пресата в страната, смъртни заплахи за играчите и тонове сълзи по пясъка на Копакабана. Но сред вулкана от гняв срещу Дунга, трябва да се оцени реално - неговият отбор бе фаворит за титлата, показа балансирана и умна игра, набираше скорост в турнира. А и напълно владееше мача с Холандия до нелепия гол, дошъл в момент на пълна лудост от Мело и вратаря Жулио Сезар. Бразилия отпадна странно и заради две-три грешки в иначе перфектния си план за титла.
Уругвай мина четвъртфиналите в сценарий, който не би хрумнал дори на Хичкок. На всяко световно има по един мач, който остава ярко в паметта. И това почти никога не е финала. Досега незабравимата битка на мондиала е Уругвай - Гана.
Толкова футбол, толкова драма, прединфарктни ситуации и накрая пак тези проклети дузпи.... Това бе мач, в който ти се искаше да няма отпаднал отбор. Южноамериканците чакаха своя футболен Великден 60 години. Сега, при евентуален финал, едва тримилионната държава се връща на картата като Велика футболна сила. За съжаление на цяла Африка чакането на континента ще продължи поне още 4 г.
В този епичен сблъсък имаше футболисти, избягали по над 14 километра. Диего Форлан, на 31 години, бе тичал 14 450 метра, а и бе развил най-голямата скорост от всички на терена - 28 километра в час. Наистина съвременният футбол е луда смес от физика и скоростна техника, но това наистина е впечатляващо. Прибавяме 49-те удара към двете врати, дузпата на Асамоа Гиан, драмата на Луис Суарес, превърнал се в герой с вратарски умения... Какъв мач само!
Светът отново трепери в тътена на немския ботуш. Германия доказа умението си да се преобразява, когато почне световно първенство. След мижави квалификации, неудачни контроли, контузии, съмнения дори в родината за способностите на този млад отбор, той марширува към финал. Начинът, по който бяха елиминирани Англия и Аржентина, впечатли и извика аплодисменти дори у тези, които не обичат Бундестима.
Германия е на трети пореден полуфинал на световно първенство. А както каза Борис Бекер преди турнира "У нас започваме да гледаме мондиала от полуфиналите..."
Аржентинците също доказаха стара теория - един отбор не може да спечели само с отлични футболисти. Трябва и треньор. Уважението ни към футболиста Марадона няма нищо общо с откровено шокиращите му подходи като селекционер. А и гледайки тъжната фигура на Лео Меси след 0:4 от германците, вероятно всеки е могъл да направи сравнението.
Меси не е изглеждал скоро така, когато напуска терена в червено-синьото на Барселона. Явно в клубния му отбор по-добре успяват да се справят с този изумителен талант, да намерят точното му място на терена и да обединят около него целия тим. Великата десетка изглеждаше като блуждаещ елемент, опитващ сам да реши всичко насред аржентинския хаос.
Сега германците излизат в най-големия си тест. Испания умее да ги изхвърля от големи първенства, прави го при двете последни срещи между отборите - през 1984 г. на европейското и на финала преди две години на "Евро 2008".
А и фуриите изглежда са научили и последната глава от учебника "Как се става голям отбор". Не е нужно да изумяваш с играта си във всеки мач, особено в елиминации. Две победи с по 1:0 и Испания е полуфиналист. И в групата нито веднъж не видяхме истинската игра на вероятно най-добрият отбор в света. Което е леко притеснително за съперниците. Ако испанците не играят добре и са на полуфинал, какво ще става нататък?
Парагвайците си тръгват горди от мондиала. Те държаха в ръцете си билет за следващия кръг, но изпуснатата дузпа уби мечтата. В този четвъртфинал драмата също бе от висок волтаж, и пак съдийски решения хвърлиха съмнение върху мача, а и цялото първенство. Защото ако дузпата на Чаби Алонсо се пребива за влязал на 30 см в наказателното поле играч, то всяка дузпа по света ще се бие поне по 2 пъти.
