Коя ситуация би могла да бъде определена като най-отчайващата за един нападател на игралното поле? Когато самият той сбърка нелепо: изпрати топката далеч в аут, сгъне мрежата на две или се опита да строши антената? Едва ли. Нападателят осъзнава, че това е просто негова лична грешка, която може да се поправи, било то с пренебрежимо или с малко по-сериозно усилие.
Ако бъде хванат на блок? Да, няма съмнение, че подобно успешно противодействие от страна на съперника оставя неприятен привкус, но то е симптом за допусната грешка в рамките на разиграването (или дори в тактическата и техническа подготовка преди мача) - персонална или на отбора като цяло.
Когато обаче топката бъде извадена успешно в защита, дори и без противникът да е в състояние да организира прилична контраатака, то разочарованието на нападателя би могло да намери връхната си точка особено когато подобна ситуация се повтори няколко пъти.
Разбира се, това зависи от индивидуалните технически и волеви качества на състезателя, особено неговото търпение, но в общия случай успешната защита е признак, че почти всичко е свършено по правилния начин, но успех... отново липсва. А това наистина може да доведе до отчаяние.
Ако, драги читатели, гледате редовно волейбол, то съм напълно убеден, че незабавно в съзнанието ви ще изникнат поне няколко безкрайни разигравания, изпълнени с брилянтни намеси в защита на единия отбор и в крайна сметка, изненадващо или не - с точка в неговия актив.
Въвеждането в играта на дефанзивния специалист - либерото - през 1999 г., както и разрешаването на играта с крак, дадоха начало на нова волейболна епоха, изпъстрена с много по-динамични и продължителни точки, съпроводени с редица неочаквани обрати.
Всъщност какво трябва да знаем за защитата във волейбола? Какво е отношението ѝ към другите игрови елементи? Каква е ролята на либерото? Какви са особеностите при позиционирането на играчите във фаза „защита"?
Вижте във видеото долу (на английски и немски, но с български субтитри), а за още интересни волейболни анализи, може да се абонирате за канала в YouTube Volleyball Explained.
Не знам какво точно имаш предвид под "тъпа игра", но си свободен да й приписваш субективни определения като "тъпа", "скучна" и прочие. Обективно погледнато, от друга страна, волейболът е отборна игра с минимален физически контакт с чужди човешки тела, и, съответно, е доста удобен вариант ако искаш да играеш с други хора, но и да намалиш вероятността от физически травми в резултат от контакт с тях - наритани крака и скъсани сухожилия във футбол, всевъзможни травми от блъскане в баскетбол и прочие.