Дори да падне, Жозе Моуриньо няма да падне без бой.
И няма да си отиде тихо от голямата клубна сцена.
Реал Мадрид вече го разбра по болезнен начин, когато се сблъска с тима на португалеца Бенфика в последния двубой от основната фаза на Шампионската лига.
Загубата с 2:4 лиши Кралския клуб от участие директно на осминафиналите в турнира и го прати в плейофен кръг, а по ирония на съдбата, там за съперник отново беше определен Бенфика.
Затова тази вечер Реал още веднъж ще гостува в Лисабон в опит да не повтори една и съща грешка два пъти.
Клубът познава достатъчно добре Моуриньо, след като го превърна от Специалния в Нормалния по време на трите му години начело на мадридчани между 2010-а и 2013-та.
Сега Жозе има възможността да нанесе най-болезнения удар по бившия си клуб и по своя верен поклонник Алваро Арбелоа, ако успее да поднесе още една сензация в двата мача с Реал.
Той със сигурност осъзнава, че всеки сблъсък в Шампионската лига може да е последен в знаменитата му кариера, тъй като се очаква да поеме националния отбор на Португалия след Световното първенство.
63-годишният Моуриньо има мечта да води тима на своята страна и досега не е бил национален селекционер - а в клубния футбол отдавна не е тази сила, която беше преди две десетилетия.
Затова престоят му в Бенфика може да не продължи след настоящия сезон.
Всички тези обстоятелства правят дуела между лисабонските "орли" и Реал Мадрид доста знаков.
Начело на мадридчани, Моуриньо успя да стане шампион на Испания и да спечели по веднъж Купата и Суперкупата на страната, но именно в тогавашния период великият треньор взе да губи аурата си.
Вярно е, че впоследствие още веднъж спечели Висшата лига с Челси, а по-късно взе трофеи и с Манчестър Юнайтед и Рома.
Но големите постижения в биографията му бяха преди времето в Реал, където трябваше едновременно да се бори с една скептична към него съблекалня и да опитва да свали от върха всепомитащата Барселона на Пеп Гуардиола с върховния Лионел Меси.
Преди да отиде в Мадрид, Жозе беше сериен победител.
С Порто в последователни години спечели Купата на УЕФА и Шампионската лига, в Челси веднага взе две поредни титли и превърна лондончани в топ отбор, а с Интер стъпи още веднъж на европейския връх в сезон с исторически требъл.
През тези осем години трофеите му станаха общо 17, а от Реал нататък прибави едва девет в рамките на 16 години.
На "Сантяго Бернабеу" периодът на Моуриньо се запомни с редица скандали и той се изпокара със знакови фигури сред играчите като Икер Касияс и Серхио Рамос.
Това разклати имиджа му на железен лидер в съблекалнята, който се радва на тотална лоялност от страна на футболистите си и те са готови да умрат за него.
А жестоката конкуренция с Барса означаваше, че Моу вече не е непобедим.
Оттам нататък в кариерата му стана традиция той да създава токсична среда в своите клубове и да съсипва отношенията си с играчи като Еден Азар (в Челси), Пол Погба (в Манчестър Юнайтед) и Деле Али (в Тотнъм).
Неведнъж се чуваше, че през втория престой в Челси, Моуриньо вече не е бил същият.
Изпъкването на по-неприятните черти от характера му съвпадна с цялостния спад в неговите постижения.
Тенденцията продължава във всеки следващ отбор на португалеца и той отдавна не е човек, който печели най-големите трофеи.
Моуриньо е изразявал много пъти мнението, че връхна точка за него е бил именно Реал Мадрид.
"Това беше най-доброто ми изживяване заради това, което научих като треньор, заради уроците, които взех за кариерата и живота си. Най-добрият спомен в кариерата ми, беше фантастично", заяви той преди няколко години.
Но реалността сочи нещо по-различно.
След края на престоя му на "Бернабеу" имаше доста разочарование и усещане за неоправдани надежди.
Оттогава незабравимите футболни моменти с негово участие са доста по-малко, затова гръмката победа на Бенфика над Реал през миналия месец се открои толкова силно.
Финалната драма с гола на вратаря Анатолий Трубин за 4:2, който всъщност класира "орлите" в следващата фаза, на секундата се превърна в класика.
Сега в Реал имат защо да се притесняват - най-доброто от Моуриньо може да е в миналото, но треньорът знае как да произвежда сензации.
И може би за него предстои още някой величествен миг на ниво Шампионска лига.
