Валери Божинов гради кариера,подчинена изцяло на догадките кой ще е следващият му клуб. Вместо да броим головете на някогашното дете-чудо, можем да опитаме да сглобим пъзел от екипите на всичките му отбори, или да изчислим за какво биха могли да отидат близо 30-те милиона, дадени за него през годините.
Сега Валери отива във Виченца и пак прави изказвания, заредени с „огън". Критикува клуба, който държи правата му - Спортинг, задето му бавели документите. Забравяйки, че в Лисабон направо бяха шашнати от поведението му и се чудеха какво да го правят. Там вероятно не искат и да знаят, че Божинов още е техен играч.
Нападателят изтъкна и страхотен аргумент защо било по-добре да се уреди трансфера му във Виченца. Така щял да играе постоянно и „да се върне на пазара". Значи през лятото пак трансферни саги, пак менижърът му Джери Паломба (някакъв Худини, между другото) ще го предложи на 20 отбора, а имената на още толкова ще висят из публичното пространство, за да се поддържа интерес към Божинов.
Не разбират ли и той, и Паломба, че футболната кариера е на терена. Преди 10 години това бе един от най-обещаващите млади нападатели в Европа. Сега е трагикомична фигура, която свързваме с постоянни жълти новини и загадката къде ще играе след 6 месеца.
Как така за десетилетие Валери не успя да се задържи на едно място поне 24 месеца, та да му тръгне играта и да видим какво наистина е останало от таланта, който безспорно имаше?
Виченца трудно ще се спаси в Серия „В", защото е абсолютен фаворит за изпадане. Какви чудеса трябва да извърши българинът, та да „се върне" в играта с този тим?
Неусетно Божинов си подгони 30-те, а така и не успя да направи нещо запомнящо се. Мина през големи клубове, но като метеор. Въпрос на изместени приоритети и цели.
