Докато ледовете в Арктика се топят, Китай вижда възможност да пренареди търговските маршрути между Азия и Европа.
Китайската корабна компания Sea Legend вече стартира редовна контейнерна линия през Северния морски път - маршрут, който може да съкрати плаването почти наполовина и да заобиколи едни от най-рисковите морски точки в света.
Първата редовна контейнерна линия през Арктика на компанията ще свързва пристанището Нинбо на източното китайско крайбрежие с пристанището Феликстоу във Великобритания.
Маршрутът преминава по Северния морски път покрай северните брегове на Русия и някои вече го наричат "Леденият път на коприната" - препратка към историческия търговски път, свързвал Китай и Европа.
Основното предимство е времето
Плаването между Китай и Великобритания по традиционния маршрут през Суецкия канал отнема около 40 дни, докато арктическият маршрут може да съкрати пътуването до около 20-25 дни в зависимост от ледовата обстановка.
Това означава не само по-бързи доставки, но и потенциално по-ниски разходи и по-малко изразходвано гориво.
Не по-малко важен фактор е също така и фактът, че арктическият маршрут заобикаля и някои от най-рисковите морски точки в света - включително Малакския проток, Червено море и Аденския залив, където пиратството и военните конфликти периодично нарушават международното корабоплаване.
"Има категорично увеличение на трафика през Арктика и Северния морски път", коментира пред "Файнейшъл таймс" Рахул Кана, глобален ръководител на консултациите по морски рискове в застрахователната компания Allianz.
По думите му корабособствениците все повече разглеждат маршрута като начин да спестят време и средства и едновременно с това да избегнат "геополитическите теснини и конфликтните зони".
Развитието на маршрута става възможно и заради климатичните промени
През летните и есенните месеци морският лед се отдръпва достатъчно, за да позволи преминаването на търговски кораби без постоянната необходимост от ледоразбивачи.
През миналото лято по Северния морски път са регистрирани рекордните 23 транзита, спрямо 15 през 2024 г.
Според изследване на учени от Университета в Саутхемптън морският лед в Арктика по време на зимния максимум е намалял с 5,8% между 2024 и 2025 г. - най-големият спад, регистриран досега. Макар тази година ледовата покривка да се е възстановила леко, тя остава втората най-малка, откакто се водят измервания.
Именно тук обаче се появява един от големите парадокси на "Ледения път на коприната" - маршрутът става по-достъпен благодарение на глобалното затопляне, но самото му разширяване крие сериозни екологични рискове.
"Въздействието на глобалното затопляне върху Арктика е зашеметяващо", заяви през юли тази година бившият канадски министър на околната среда Стивън Гилбо, цитиран от "Ройтерс", по време на посещение в региона, което направи, за да привлече внимание към проблемите на далечния север.
Китай се подготвя за арктическа търговия
Пекин не разчита единствено на сезонното отдръпване на леда. Китай развива и собствен флот от кораби, пригодени за полярни условия, с амбицията маршрутът постепенно да се превърне в постоянна част от глобалната търговска мрежа.
Китайски корабостроителници произвеждат контейнеровози с висок ледови клас, способни да плават при значително по-тежки условия.
Сред разработваните плавателни съдове са кораби от клас Arc7, проектирани за автономно преминаване през лед с дебелина до около 1,5-2 метра. Те разполагат с подсилени корпуси и специални системи за задвижване, които позволяват движение и разбиване на лед дори при движение назад.
Планира се част от тези кораби да бъдат с капацитет до около 5000 контейнера. Това би позволило на Китай да използва Северния морски път не само за експериментални плавания, но и за сериозен търговски трафик.
В същото време корабите, които Sea Legend използва за настоящата си редовна линия, са от по-нисък ледови клас. Те могат да преминават самостоятелно само през сравнително тънък първогодишен лед и при по-тежки условия разчитат на руски ледоразбивачи.
Китай вече има опит и в изграждането на полярни плавателни съдове
Страната разполага с изследователския ледоразбивач "Xue Long 2" ("Снежен дракон 2"), който може да разбива лед както при движение напред, така и назад.
Пекин разработва и технологии, които в бъдеще могат да позволят целогодишно корабоплаване в Арктика, включително планове за експериментален атомен ледоразбивач с водоизместимост около 33 000 тона.
Големият риск: Русия
Въпреки икономическите предимства Северният морски път има един фундаментален недостатък - преминаването му е тясно свързано с Русия.
Маршрутът е разделен на 28 участъка с различни правила според ледовата обстановка. Разрешенията за плаване се издават от администрацията на Северния морски път, която е под контрола на руската държавна корпорация "Росатом".
Това поставя международните компании в зависимост от Москва и превръща арктическия маршрут в не само икономически, но и геополитически въпрос.
Именно отношенията с Русия са една от причините много европейски компании да стоят настрана. През 2018 г. Maersk изпрати първия си контейнеровоз по маршрута между Владивосток и Санкт Петербург, но впоследствие датската компания и други големи европейски превозвачи заявиха, че не планират редовно използване на Северния морски път.
Към момента Китай и Русия имат много по-топли отношения, отколкото Европа с Русия, но въпреки това контролът върху големи части от този северен морски път ще даде на Москва лост за влияние.
Арктика не е Суецкият канал
Друг сериозен проблем е липсата на достатъчно развита инфраструктура. В Арктика корабите се движат в условия, при които GPS и сателитните комуникации могат да бъдат ненадеждни.
При авария или повреда спасителните екипи са на огромно разстояние, а възможностите за гасене на пожари, евакуация и спасяване са значително по-ограничени.
"Има голяма вероятност кораб да заседне, ако няма достъпен ледоразбивач", предупреждава Рахул Кана от Allianz.
По думите му при сериозен инцидент в Арктика "разполагаме с ограничени възможности за спасяване, оказване на помощ, борба с пожари или евакуация".
От "Файнейшъл таймс" цитират анализ на Allianz, който показва, че през последните 10 години в Арктическия кръг са регистрирани над 500 корабни инцидента, като почти половината са свързани с повреди или откази на механични системи.
Съществува и рискът от екологична катастрофа
Петролен разлив или друг сериозен инцидент в една от най-уязвимите екосистеми на планетата би бил изключително труден за овладяване.
"Винаги съществува риск от нефтен разлив или замърсяване, а вие се намирате далеч от центровете за търсене и спасяване", посочва експертът по арктическо корабоплаване Малте Хумперт пред High North News.
От друга страна, по-краткият маршрут означава и потенциално по-ниски въглеродни емисии за отделно плаване.
Коментар: Новата арктическа геополитика
Интересът към Северния морски път вече променя и корабостроителната индустрия. По данни на софтуерната компания Veson Nautical, специализирана в разработването на търговски софтуер и решения за управление на данни в морския транспорт, през миналата година са построени 167 кораба от ледов клас - най-високото ниво за повече от десетилетие. Още 164 са планирани за тази година.
Всичко това означава нов вектор, по който глобалната политика вече се променя, както и нови сложни избори за Европейския съюз на фона на отношенията с Русия и Китай, както и по линия на климатичната политика, която блокът проповядва.
От една страна се вижда как допълнителното експлоатиране на новия морски път ще даде много търговски възможности за Китай да изгради своето влияние върху Европа и Русия.
За Москва това ще е стратегически актив - ценен източник на свежи пари от транзитни такси, разрешителни и услуги с ледоразбивачи, но и лост за политическо влияние върху международната търговия.
За момента поне Европа остава в по-слаба позиция. Да, страните от ЕС могат да се възползват от по-бърза и потенциално по-евтина алтернатива на традиционните морски маршрути, но на цената на засилваща се зависимост от Русия и повече натиск върху една изключително крехка екосистема.
Също така експлоатирането на северния морски път ще постави още напрежение върху екосистемата, което никой няма пълната идея как ще повлияе това на климатичните промени.
В условия на все по-затоплящ се климат и топене на ледовете, редовното преминаване на големи машини през северните морета може да е поредният фактор, който да спомогне за повишаване на нивото на Световния океан, а оттам и до нови потенциални кризи.
Всичко това отваря много нови рискове, но фактът е, че "Кутията на Пандора" вече е отворена. А "Леденият път на коприната" тепърва започва да показва докъде може да стигне.
