1934 г., Англия - Италия 3:2, „приятелски" мач
Бойкотиращата световните първенства Англия посреща шампиона Италия в контрола, целяща да докаже превъзходството на родината на футбола.
Стартът на британците е шеметен, като в рамките на четвърт час те повеждат с 3:0 и дори пропускат дузпа! Още във 2-ата минута обаче Луиджи Монти напуска със счупена костица на стъпалото след остро влизане на Едуард Дрейк. Според италианците грубото нарушение е извършено умишлено, за да получи Англия числено преимущество, тъй като по това време смените още не са разрешени от правилника.
Така „Скуадра адзура" решава да си го върне и злодеят Дрейк приключва мача с две насинени очи и контузия в крака, Едрис Хапгууд със счупен нос, а Ерик Брук със счупена ръка!
Англичаните въпреки всичко са щастливи след мача и се обявяват за най-силни в света, но Футболната им асоциация обмисля разформироването на националния отбор заради грозните неджентълменски сцени.
1954 г., Унгария - Бразилия 4:2, полуфинал на Световно първенство
„Битката в Берн" е известна като един от най-кървавите мачове на такова ниво, което е много изненадващо предвид класата на двата съперника - сребърният медалист от 1950 г. Бразилия и фантастичният по това време унгарски отбор.
Унгарците взимат ранна преднина, след което започват да накъсват играта на Бразилия с дребни тактически нарушения.
При резултат 3:2 южноамериканците имат превес и изглежда, че ще изравнят резултата, когато Йожеф Божик и Нилтон Сантос си разменят гневни реплики опрели чело в чело, което отприщва серия от груби влизания между двата отбора. Золтан Цибор, който подава за четвъртия гол на маджарите, е преследван по терена от Джалма Сантос, а Умберто Тоци рита наред противниците.
Последният съдийски сигнал съвсем не успокоява страстите. Бразилците се опитват да щурмуват съблекалнята на Унгария, а Ференц Пушкаш удря Пинейро с бутилка в лицето.
1962 г., Чили - Италия 2:0, Световно първенство, групова фаза
Обидни коментари за Чили в италианските медии увеличават неимоверно напрежението в навечерието на мача, който по-късно става известен като „Битката в Сантяго".
На терена домакините очевидно са в настроение „да не взимат пленници", а грубостите им остават незабелязани от английския съдия Кен Астън. Най-фрапиращ е инцидентът, при който Леонел Санчес чупи носа на Умберто Маскио.
Джорджо Ферини решава да си отмъсти, но е изгонен за ритник по чилиеца Ланда. Италианецът отказва да напусне терена и го извежда полиция след десетминутни разправии. След него червен картон получава и съотборникът му Мартио Давид, който уцелва Санчес с шут в главата.
С двама по-малко „Скуадра адзура" губи с 0:2, а английският футболен коментатор Дейвид Коулман нарича мача „Най-глупавата, ужасна, отвратителна и позорна случка в историята на футбола".
1967 г., Расинг (Авеланеда) - Селтик 1:0, трети финален мач за Междуконтиненталната купа
След победата си над Интер за Купата на европейските шампиони Селтик се среща с носителя на Копа Либертадорес Расинг. Първият мач в Глазгоу завършва при резултат 1:0, а аржентинците изненадват с меко казано твърдата си игра.
Това обаче не е нищо в сравнение с безчинствата на реванша на собствен терен. На всичкото отгоре шотландците излизат без титулярния си вратар Рони Симпсън, който по време на загрявката е уцелен по главата от метален предмет, хвърлен от трибуните. В крайна сметка Расинг печели с 2:1, което по тогавашните правила означава трети двубой на неутрален терен - в уругвайската столица Монтевидео.
Играчите на Селтик са пределно изнервени и този път и те се впускат в грубости, което довежда дотам, че до почивката получават два червени картона срещу един за Расинг.
В крайна сметка латиноамериканците печелят третия мач, а Били Макнийл, който завършва срещата с насинено око, ги определя като „главорези".
1984 г., Атлетик (Билбао) - Барселона 1:0, финал за Купата на краля
В последния си мач за Барселона, преди да премине в Наполи, Диего Марадона отново се изправя срещу омразния защитник на Атлетик Андони Гойкоечея, който година по-рано е счупил глезена му.
След като баските печелят Купата с 1:0 Мигел Анхел Сола отправя провокативен жест към аржентинеца, а той без въобще да се замисля го сваля на земята с ритник, давайки началото на запомнящ се масов бой.