Едно време си имаше "Златната топка" на „Франс футбол" - добрата стара анкета сред футболните журналисти в Европа, която се чакаше с нетърпение всяка година от далечната 1956 насам.
През 1991 паралелно с нея ФИФА въведе и собствена анкета за Футболист на годината в света измежду треньорите и капитаните на националните отбори, но тази награда така и не постигна същия авторитет както „Златната топка".
С отпадането на изискването на „Франс футбол" номинираните играчи да са граждани на европейска държава през 1995 г., намерило израз с победата на Джордж Уеа в анкетата, инициативата на ФИФА на практика се обезсмисли.
Обезсмислиха я и някои от резултатите - например нелепият избор на Луиш Фиго през 2001 и на Зинедин Зидан през 2003, когато въпросните играчи дори не бяха в тройката за „Златната топка" и през тези години имаше много по-заслужили от тях.
Тези резултати обаче показваха категорично едно нещо - че много от капитаните на националните отбори, че дори и треньорите, не са компетентни да провеждат такъв избор. Тъй като в анкетата участват напълно равнопоставено (и не би могло да бъде другояче, разбира се) представители на отбори от Африка, Океания и къде ли още не, чийто страни са достатъчно много на брой (европейските държави са само 57 от 208 членки на ФИФА), се стига до някои странни резултати. Без да искаме да обидим капитаните на Малауи и на Вануату например, може би те нямат необходимия достъп до медийно съдържание, което да им позволи да си изградят обективна представа за световната футболна сцена и да направят информиран избор. Затова на практика се получава, че голяма част от анкетираните май гласуват за своя любимец, който им е най-познат, а не за най-силно изявилия се футболист през годината.
Все едно, наградата на ФИФА поне не пречеше. До миналата година, когато Световната футболна федерация и „Франс футбол" се споразумяха да обединят двете инициативи. Реномираното френско издание може би има своята икономическа логика да приеме този вариант, но определено анкетата пострада, тъй като „Златната топка на ФИФА" днес много повече прилича на „Футболист на годината на ФИФА", отколкото на „Златната топка на Франс футбол".
В общи линии регламентът е като на първата (втора по време) анкета, с тази разлика, че 33% от гласовете се полагат на журналистите - крайно недостатъчно, за да имат резултатите адекватен облик. Най-показателно за това е, че миналата година най-заслужилият наградата играч Уесли Снайдер скандално дори не влезе в тройката, а само според журналистическите гласове той печелеше наградата.
Скандални бяха и някои пропуски в номинациите тази година - вкаралият 32 гола до момента през 2011 Робин ван Перси от Арсенал и най-важният играч на шампиона на Италия Милан Златан Ибрахимович въобще не бяха номинирани. Героят на най-важния турнир за националните отбори - Копа Америка 2011, Луис Суарес пък не попадна във финалната тройка, която бе обявена тази седмица от организаторите.
И като стана дума за тройката Меси - Кристиано Роналдо - Шави, на кой идиот му хрумна, че е по-интересно, а не обратното, когато кандидатите бъдат сведени до трима? Едно време се вълнувахме за цялата десетка на „Златната топка", а не от тройката за „Футболист на годината на ФИФА".
Въобще, от ФИФА така объркаха конците, че само за две години сринаха най-авторитетната анкета, която вече може да бъде наричана „Тъпата топка"...
