Топ 10 на неосъществените треньорски смени

10. Свен Йоран Ериксон - Швеция (2009)

Да отхвърля смятани за сигурни ангажименти в последния момент е специалитет на шведа. По същия начин той щеше да поеме Блекбърн през 1997 г. и дори беше подписал договор с клуба, когато дойде оферта от Лацио, но покойният президент на Роувърс Джак Уокър се съгласи да го освободи и да го замени с

Смята се, че през 2009 г. Ериксон е бил на крачка да поеме националния отбор на родината си и местната федерация е преговаряла с него и... с Рой Ходжсън. Високите данъци в Швеция обаче са принудили Ериксон да премисли и да се откаже в последния момент, тъй като след облагане възнаграждението му е щяло да бъде по-малко от това като директор на скромния Нотс Каунти.

Сега е спряган за мениджър на Фулъм, където би могъл да наследи... Рой Ходжсън.

9. Гуус Хидинк - Аякс (2008)

Хидинк за малко да оглави Селтик през 2000 г., но мажоритарният собственик Дермът Дезмънд се намесва и настоява за Мартин О'Нийл.

Холандецът беше свързван със сензационно преминаване в Аякс през 2008 г., когато амстердамският гранд назначи дотогавашния национален селекционер Марко ван Бастен. Имайки предвид успехите на Хидинк с вечния враг ПСВ, това щеше да е смел ход, но от дистанцията на времето може да се каже, че Аякс има за какво да съжаляват, че са се спрели на другия вариант.

8. Боб Пейсли - Ейре (1986)

Решени най-после да се класират за голямо първенство за пръв път в историята си, от ирландската федерация започват да търсят опитен мениджър, който да замени Еоин Хенд. Те даже пускат обява във вестниците за вакантния пост - условието към кандидатите е да живеят в Англия и да говорят английски! В един момент се говори, че Брайън Клъф бил проявил интерес, но в крайна сметка се стига до двубой между бившия защитник на националния отбор на Англия Джак Чарлтън и легендарния мениджър на Ливърпул Боб Пейсли. Въпреки че при първото гласуване Пейсли има три пъти повече гласове повече на събранието на федерацията, той не събира повече от 50% от вота и двете кандидатури отиват на балотаж. Тогава сензационно Чарлтън събира два гласа повече, след което класира Ейре на три големи първенства в рамките на девет години.

7. Фабио Капело - Барселона (2000)

През 2000 г. Барселона беше в криза, след като отпадна от Милан и Лийдс в групите на Шампионската лига. Решени да намерят качествен заместник на Луис ван Гаал, от каталунския клуб съставят списък с желаните от тях треньори, като Капело води листата. Офертата им обаче е незабавно отхвърлена от Рома, която се бори за титла в тоя момент.

6. Луиш Фелипе Сколари - Англия (2006), ЮАР (2009)

Големият Фил бе фаворит на Футболната асоциация на Англия за наследник на Свен Йоран Ериксон. Те изпратиха делегация в Португалия, чийто национален отбор той водеше по това време и се разбраха, но бразилецът поиска да мине Мондиал 2006 и да не се вдига излишен шум. Информацията обаче изтече в медиите и журналисти обсадиха дома на Сколари, което го вбеси и той се отказа.

Световният шампион бе силно желан и в Южна Африка за приключилия наскоро мондиал, но не успяха да се разберат и те взеха световния шампион от 1994 г. Карлуш Алберто Парейра.

5. Кристоф Даум - Германия (2000)

Преди да стигнем до Даум, трябва да се върнем две години назад, когато Паул Брайтнер бе национален треньор на Германия в продължение на 17 часа, но обществената реакция към човека, нарекъл по-рано Бекенбауер „гробокопач на германския футбол", бе твърде остра и това накара местната футболна асоциация да се откаже от решението си.

След провала на Евро 2000 Кристоф Даум се бе споразумял да е следващият на поста, но уговорката устоя, докато от асоциацията прочетоха в известното списание „Кикер" статия, в която треньорът е обвиняван за укриване на данъци, употреба на наркотици и участие в оргии. Даум отрече за всичко, обяви, че ще съди Ули Хьонес, който се изказа против него, и дори даде ДНК проба, за да докаже невинността си, но резултатът потвърди, че е употребявал кокаин. Така треньорът загуби и работата си в Байер и се наложи да си признае, че е смъркал белия прах, за да избегне опасността да отиде в затвора.

4. Брайън Клъф - Англия (1977)

Смятаният за най-добрият мениджър, който Англия (никога не) е имала, Клъф бе предпочитаният от обществото вариант за национален селекционер по времето на двете купи на европейските шампиони със скромния Нотингам Форест.

3. Жозе Моуриньо - Ливърпул (2004)

През пролетта на 2004 г. представители на Моуриньо се били в Ливърпул, за да обсъждат евентуален договор. От клуба обаче са се отказали, защото все още са имали доверие в Жерар Улие. След като Порто спечели Шампионската лига, те осъзнаха грешката си и се опитаха да се свържат отново със „Специалния", само и само за да открият, че Роман Абрамович вече им го е отмъкнал, барабар с титлите през следващите две години.

2. Алекс Фъргюсън - Арсенал (1986)

Историята щеше да е различна, ако ръководството на Арсенал бе по-търпеливо към Фърги през пролетта на 1986 г. „Артилеристите" искаха да вземат трикратния шампион и носител на КНК с Абърдийн и да сложат Джордж Греъм за негов помощник. Само че по същото времето той подготвяше националния отбор на Шотландия за световното първенство и даде принципното си съгласие, но помоли за отсрочка в обявяването на споразумението за след края на мондиала.

„Арсенал казаха, че искат да реши веднага и така той се отказа, а Греъм стана мениджър", разказва тогавашният вратар на шотландите Джим Лейтън.

Преди Алекс да поеме Манчестър Юнайтед през ноември същата година, той бе свързван и с поста в Тотнъм.

1. Йохан Кройф - Холандия (1994)

Едно сако може би застана на пътя на евентуалната световна купа на „лалетата" през 1994 г. Йохан Кройф се съгласи да ги води на мондиала в САЩ, след като неговият клуб Барселона му бе позволил този паралелен ангажимент.

След това обаче легендарният футболист и треньор и холандската футболна асоциация (KNVB) не можаха да се разберат за парите и, след като той отказа да носи сако с тяхното лого, назначиха Дик Адвокаат...

Новините

Най-четените