Кривата „Литекс”

Мнозина още не са забравили как се появи Литекс на картата на футболна България. Беше през март 1997 г. на „Герена". Отборчето от „Б" група бе дръзнало да бие Левски с 2:0 в първи мач от четвъртфиналите за Купата на България. Щеше ли да има сензация в София?

Литекс отпадна, елиминиран с гол в добавеното време и след серия скандали в двубоя. Но всички разбрахме, че се задава нов амбициозен отбор.

Защо си припомняме тази история? Представянето на Литекс през тази есен е неубедително, но напълно в стила (или стратегията) на клуба с едва 15-годишна нова история. Литекс се движи по една крива, в която всяка атака към титлата, обикновено с всички средства, е последвана от смяна на отбора, сезони без шампионски амбиции и търсене на евротурнирите през Купата.

През 1998 и 1999 г. фирменият отбор спечели първенството, въпреки огромния вой срещу методите, с които го направи. Купували мачове, плашели съдии, хващали играчи на противника... И така да е било, историята бързо ще го забрави. Тя помни победителите, а в България помни само това, което е удобно.

Факт е, че Литекс бе силен отбор и клуб с голяма вътрешна дисциплина и организация. След двете години на титли дойдоха два сезона извън тройката, подмяна на състава, серия неуспехи с треньорите, докато бъде налучкан Ферарио Спасов, който стигна до сребро през 2002 г. и бронз през 2003 г. За новоизпюлен тим - чудесно представяне.

Но - леко уточнение. В яловите две години на ниво „А" група, Литекс бе много силен в турнира за Купата и го спечели през 2001 г.

Последва нов спад и две години извън тройката, но съпътствани от загубен финал и спечелена Купа на България (2004 г.). Изглежда нелоша стратегия в транзитен сезон да хвърлиш усилията си в турнира, защото у нас той се печели с пет победи. По-добре да жертваш някой мач от първенството, където е все едно дали си четвърти или пети, но да прогресираш към финал.

Нова атака към титлата през 2005-2006 г., неуспешна (3-о място), но пак силен турнирен сезон с достигане на мачове напролет за Купата на УЕФА.

След като бе изпуснато златото в първенството, започна строеж на нов тим. Люпко Петрович сложи основите, а вечният Ферарио Спасов довърши делото. Между 2006 и 2009 г. Литекс пак не успя да влезе в тройката, въпреки че вече се бе наложил като гранд на родния футбол, опитващ да се присламчи към доказаните Левски и ЦСКА. В тези три години обаче ловешкият отбор взе две купи и загуби още един финал. И не излезе от евротурнирите.

След този гратисен период, Литекс изгради това, което искаше - академията си за детско-юношеската школа, новия стадион, силен отбор, готов за атака на титлата. И я спечели в следващите две поредни години.

Колкото и да си говорим за скандални съдийски аванти в Ловеч (които са доста чести), за уредени мачове или други извънфутболни фактори, шампионът на България постепенно се е превърнал в нормален и добре изграден клуб.

Школата функционира и вади футболисти, примери - колкото искате в първия тим, че и националния (Миланов, Цветанови, Цветков). Стадионът изглежда добре като за България, организацията също е на ниво, а отборът си бие наред. В Ловеч вече домакинските победи изглеждат сигурни, освен когато идват грандовете.

В момента отборът е шести в „А" група, назначи изненадващо млад специалист като Атанас Джамбазки и вероятно ще заеме позиция за преходен период. Без напъване в първенството, с подмяна на кадрите и подготвяне на тим след 2 години, да кажем.

Така поне сочи историята на  кривата „Литекс" през годините. Тя е възможна и заради липсата на каквото и да е напрежение върху клуба от медийно и обществено внимание.

Левски и ЦСКА не могат да си дадат сезон или два за подготовка на атака към титлата. Те са длъжни да я печелят постоянно. Литекс обаче се радва на този комфорт и го използва оптимално. Не залагайте срещу тима от Ловеч за носител на купата през 2012 г. Или поне финалист.

 

Новините

Най-четените