Мнозина още не са забравили как се появи Литекс на картата на футболна България. Беше през март 1997 г. на „Герена". Отборчето от „Б" група бе дръзнало да бие Левски с 2:0 в първи мач от четвъртфиналите за Купата на България. Щеше ли да има сензация в София?
Литекс отпадна, елиминиран с гол в добавеното време и след серия скандали в двубоя. Но всички разбрахме, че се задава нов амбициозен отбор.
Защо си припомняме тази история? Представянето на Литекс през тази есен е неубедително, но напълно в стила (или стратегията) на клуба с едва 15-годишна нова история. Литекс се движи по една крива, в която всяка атака към титлата, обикновено с всички средства, е последвана от смяна на отбора, сезони без шампионски амбиции и търсене на евротурнирите през Купата.
През 1998 и 1999 г. фирменият отбор спечели първенството, въпреки огромния вой срещу методите, с които го направи. Купували мачове, плашели съдии, хващали играчи на противника... И така да е било, историята бързо ще го забрави. Тя помни победителите, а в България помни само това, което е удобно.
Факт е, че Литекс бе силен отбор и клуб с голяма вътрешна дисциплина и организация. След двете години на титли дойдоха два сезона извън тройката, подмяна на състава, серия неуспехи с треньорите, докато бъде налучкан Ферарио Спасов, който стигна до сребро през 2002 г. и бронз през 2003 г. За новоизпюлен тим - чудесно представяне.
Но - леко уточнение. В яловите две години на ниво „А" група, Литекс бе много силен в турнира за Купата и го спечели през 2001 г.
Последва нов спад и две години извън тройката, но съпътствани от загубен финал и спечелена Купа на България (2004 г.). Изглежда нелоша стратегия в транзитен сезон да хвърлиш усилията си в турнира, защото у нас той се печели с пет победи. По-добре да жертваш някой мач от първенството, където е все едно дали си четвърти или пети, но да прогресираш към финал.
Нова атака към титлата през 2005-2006 г., неуспешна (3-о място), но пак силен турнирен сезон с достигане на мачове напролет за Купата на УЕФА.
След като бе изпуснато златото в първенството, започна строеж на нов тим. Люпко Петрович сложи основите, а вечният Ферарио Спасов довърши делото. Между 2006 и 2009 г. Литекс пак не успя да влезе в тройката, въпреки че вече се бе наложил като гранд на родния футбол, опитващ да се присламчи към доказаните Левски и ЦСКА. В тези три години обаче ловешкият отбор взе две купи и загуби още един финал. И не излезе от евротурнирите.
След този гратисен период, Литекс изгради това, което искаше - академията си за детско-юношеската школа, новия стадион, силен отбор, готов за атака на титлата. И я спечели в следващите две поредни години.
Колкото и да си говорим за скандални съдийски аванти в Ловеч (които са доста чести), за уредени мачове или други извънфутболни фактори, шампионът на България постепенно се е превърнал в нормален и добре изграден клуб.
Школата функционира и вади футболисти, примери - колкото искате в първия тим, че и националния (Миланов, Цветанови, Цветков). Стадионът изглежда добре като за България, организацията също е на ниво, а отборът си бие наред. В Ловеч вече домакинските победи изглеждат сигурни, освен когато идват грандовете.
В момента отборът е шести в „А" група, назначи изненадващо млад специалист като Атанас Джамбазки и вероятно ще заеме позиция за преходен период. Без напъване в първенството, с подмяна на кадрите и подготвяне на тим след 2 години, да кажем.
Така поне сочи историята на кривата „Литекс" през годините. Тя е възможна и заради липсата на каквото и да е напрежение върху клуба от медийно и обществено внимание.
Левски и ЦСКА не могат да си дадат сезон или два за подготовка на атака към титлата. Те са длъжни да я печелят постоянно. Литекс обаче се радва на този комфорт и го използва оптимално. Не залагайте срещу тима от Ловеч за носител на купата през 2012 г. Или поне финалист.
