Почти цяла година мрънкаме колко лоша беше 2016-а и колко по-скоро искаме да дойде новата 2017 г. И, да, донякъде имахме право.
2016 г. ни отне много филмови и музикални легенди. Отне ни и спортни икони като Мохамед Али, Йохан Кройф и Трифон Иванов.
Преживяхме Брекзит, Доналд Тръмп, руския допинг и още много катаклизми на национално и международно ниво.
Но на фона на всичко това изпъкна спортът, който и през тази година продължи да изпълнява главната си функция – да забавлява хората.
И наистина го направи и сега ще ви го докажем. И ще ви дадем поне една причина да си спомняте с хубаво за 2016-а, разглеждайки я хронологично:
Титлата на Лестър
Дали това е най-великата спортна приказка на всички времена, ще се произнесат следващите поколения. Но едно е сигурно – беше наистина приказно. Да гледаш как един цял град, как десетки милиони фенове тръпнат в очакване на чудото цял сезон. И то най-накрая се случи! Лестър спечели Висшата лига – най-скъпото първенство в света. 12 месеца след като си отдъхна, защото успя да се спаси в същата тази Висша лига. В приказка се превърна и животът на Джейми Варди, която ще изгрее и на големия екран. Варди, който изравни рекорда на Рууд ван Нистелрой, разписвайки се в 11 поредни мача в Премиършип. И Клаудио Раниери, за когото това бе първа титла на елитно ниво. Как другояче да го определиш освен като „приказка”?
Реал Мадрид спечели Единадесетата
След като чака цели 12 години за Десетата, следващата дойде само две по-късно. Реал отново бе кралят на Европа, а в основата на успеха стояха не само Кристиано и компанията на терена, но и фигурата на Зинедин Зидан. Французинът, който пое отбора в изключително тежка ситуация след неуспешния експеримент Рафа Бенитез, и върна позабравения блясък на „белия балет”.
Кливлънд триумфира с първата си титла в НБА
Първа титла! Кливлънд стана първият отбор, обърнал серията от 1:3 до 4:3 в своя полза, за да спечели първата титла в историята си. „Кавалерите”, начело с Леброн Джеймс, триумфираха, докато Голдън Стейт и Стеф Къри потънаха. „Кливлънд, това е за теб“, бяха първите думи на звездата, която поведе Кевълиърс към историята и превърна тима от Охайо в баскетболен властелин.
Евро 2016 – възходи, падения, изненади, Роналдо и Едер
Европейското първенство се проведе при изключителни мерки за сигурност. Вместо терористични актове, станахме свидетели на организирани руски шпицкоманди, които всяваха страх по улиците на Франция. С напредване на форума обаче, забравихме и за тях. Вниманието ни бе привлечено от великолепните съоръжения, на които се играеха големите мачове. Представянето на Исландия и подкрепата, която получиха не само от своите фенове, но и от голяма част от света. И накрая – сълзи, радост и после пак сълзи, но от радост. Голямата звезда на Португалия – Кристиано Роналдо – се контузи по средата на първото полувреме и бе принудително заменен. „Селесао” изглеждаше обречен срещу домакина Франция, за който турнирът изглеждаше спечелен още преди началото му. Но не така мислеше резервата Едер. Роденият в Гвинея Бисау викнат в последния момент в състава 28-годишен нападател Едерзито Антонио Маседо Лопеш „отключи” френската врата в продълженията и донесе най-голямата футболна радост в историята за португалския народ.
Рио 2016 – от откриването до закриването
Невъзможната олимпиада – така я наричаха в спортните среди. Бразилия – страна в икономическа и държавническа криза – трябваше да приеме най-големия спортен форум на планетата. И го направи, въпреки и криво-ляво, и всички проблеми в олимпийското село, и позеленелия басейн, и грабежите по улиците на Рио. Въпреки всичко това, станахме свидетели на едни от най-бляскавите и най-паметните игри в историята. Видяхме третия трипъл на Светкавицата Юсейн Болт – златни медали на 100 м, 200 м, и 4х100 м. Тръпнахме с последното плуване на Майкъл Фелпс, който стана най-великият олимпиец със своите 28 медала, 23 от които златни. Видяхме възхода на Симон Байлс, невероятната история на Маргарита Мамун и Симоне Манюел, първата чернокожа златна медалистка в плуването. Олимпийските игри отново доказаха, че са най-великото спортно събитие.
Българското участие в Рио
На фона на никаквите очаквания българската делегация се завърна с два бронзови и един сребърен медал. Елица Янкова донесе първата „метална” радост от далечна Бразилия. Последваха среброто на „високата” Мирела Демирева, а „Златните момичета” най-накрая изпълниха мечтата си и взеха медал от олимпиада – макар и бронзов, за нас те си остават златни. Няма как да пропуснем и неостаряващата Ивет Лалова, която и на 32 г. влезе във финала на 200 м. Ружди Ружди пък ни донесе злато от параолимпиадата в тласкането на гюле, и то със световен рекорд, подобрявайки своя собствен! Може би малко, но от големи сърца.
Лудогорец в Шампионската лига
В блатото, наречено „български футбол”, отново зеленееше само един Лудогорец. Шампионът на България стана първият ни отбор с повторно участие в най-престижния европейски клубен турнир. Когато трябваше, възпитаниците на Георги Дерменджиев играха пресметливо, внимателно и постигнаха нужните резултати, за да се класират за директните елиминации в Лига Европа. В останалото време се опитваха да се надиграват с отбори като Арсенал и Пари Сен Жермен. И на моменти не им отстъпваха. Възходът на Лудогорец не може да се отрече, още повече когато това остана и единствената звезда на футболния ни небосвод.
Трагедията със самолета на Чапекоензе
На 29 ноември самолет BAE 146 със 77 души на борда се разби в покрайнините на Меделин. В катастрофата загинаха 19 футболисти от бразилския отбор Чапекоензе, който пътуваше към колумбийската столица, за да се изправи срещу Атлетико Насионал във финала на турнира Копа Судамерикана. Трагедията покруси целия спортен свят, но в следващите дни видяхме и че все още футболът не е загубил човешката си страна. Чапекоензе бе коронован за шампион на Копа Судамерикана служебно, по искане на Атлетико. Няколко звезди от близкото минало предложиха да се завърнат и безвъзмездно да играят за Чапе, докато клубът си стъпи на краката. Бразилските тимове пък предложиха да преотстъпят свои играчи без трансферна сума.
Кубрат Пулев спечели интерконтиненталната титла
Кубрат Пулев зарадва всички родни фенове на бокса и за само три рунда разби развалината Самюел Питър в препълнената „Арена Армеец”, за да спечели интерконтиненталната титла на Световната боксова асоциация (WBA). Колкото и някои да се опитаха да омаловажат успеха на Кобрата, това не само му донесе престижния колан, но и възможност да се бие срещу победителя от мача между Антъни Джошуа и Владимир Кличко за останалите световни титли.
Анди Мъри и Анджелик Кербер – новите №1 в тениса
Новак Джокович започна годината превъзходно и след като триумфира на Ролан Гарос не просто постигна кариерен Голям шлем, а бе шампион едновременно и на четирите големи турнира в календара и водеше 8000 точки на Анди Мъри. Повратният момент настъпи на Уимбълдън, когато Сам Куери отстрани сърбина в трети кръг, а Мъри извървя целия път до трофея. Успехите на първата ракета на Великобритания продължиха на олимпийските игри, където шотландецът отново спечели златен медал. На US Open отпадна на четвъртфинал от Кей Нишикори, но след това влезе в убийствена серия и спечели турнирите в Пекин, Шанхай и Виена. На Мастърса в Париж Анди трябваше да достигне фаза по-напред, за да свали Джокович от трона. Британецът не игра решаващият полуфинал срещу Милош Раонич, който се отказа, и така стана новият №1. На последния турнир за годината в Лондон Мъри и Джокович играха финал, а победата на топ тенисиста на ATP му осигури най-висок ранкинг в края на годината.
В началото на годината Анджелик Кербер спечели първа титла от Големия шлем в кариерата си с успеха на Australian Open. Никой обаче не очакваше, че тя има шанс да измести от първото място Серина Уилямс, особено след превъзходния тенис на Гарбине Мугуруса на Ролан Гарос, където испанката вдигна трофея. На Уимбълдън Серина стана най-успешната тенисистка в „Оупън ерата“, печелейки 22-рия си „мейджър“, но постоянството на германската й опонентка и разочароващото представяне на Мугуруса през втората половина от сезона означаваше, че голямата заплаха за върха е Кербер. На US Open опасенията на легендарната американка станаха факт, когато Каролина Плишкова я обезличи на полуфинал. В решаващата битка чехкинята не успя да се справи с Анджелик Кербер, чиято титла й осигури №1в света. До края на сезона Уилямс не получи шанс за реванш заради контузии и остави развръзката за 2017-а.
Не беше чак толкова лоша 2016 г., нали? Ако 2017-а е поне толкова запомняща се, ще сме доволни.
