Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Похитителят даде знак с автомата да си прибера прането"

"Похитителят даде знак с автомата да си прибера прането"

През 1975 година един заводски отбор на име Заксенринг Цвикау печели Купата на Германската демократична република, побеждавайки на финала фаворита Динамо Дрезден след 2:2 и 4:3 при дузпите.

Решаващата е отбелязана от вратаря Юрген Крой, който през 1989 е обявен за най-великия футболист в историята на социалистическата република.

"Вероятно съм един от малкото футболисти със 100-процентова успеваемост при дузпите", шегува се стражът. А победното попадение над отбора на полицията Динамо не е единственото в неговата кариера.

Другият му гол продължава успешния път на неговия тим в Европа през сезон 1975/76. В турнира за Купата на носителите на национални купи скромният отбор от Цвикау отстранява на осминафиналите Фиорентина отново с дузпи след разменени победи с по 1:0 и Крой отново е герой.

"Сякаш победата над Дрезден беше по-важната, защото тя ни отвори пътя към Европа. По онова време Динамо беше считан за суперотбор и никой от властта в ГДР не си помисляше, че един скромен заводски тим ще може да вземе купата - разказва вратарят. - Комично беше, че след финала речите, които партийните функционери бяха подготвили, се отнасяха за Дрезден. Никой не си представяше, че бихме представлявали ГДР достойно в Европа. Та дори ни обясниха, че никой фен нямало да разбере дали изобщо сме играли в евротурнирите."

А скромното отборче от Цвикау дори достига до полуфиналите на турнира, след като отстранява последователно Панатинайкос, Фиорентина и Селтик, преди да отстъпи пред бъдещия носител на трофея Андерлехт.

Крой дълги години е абсолютният №1 на вратата на ГДР, но прекарва цялата си кариера в заводския отбор, независимо че има предложения от трите големи в страната по онова време - Магдебург, Динамо Дрезден и Локомотиве Лайпциг. А тъй като футболът е силно зависим от партията, често му е оказван натиск да приеме някоя от офертите.

"Винаги отказвах, като официалният ми аргумент беше: "Оставам в Цвикау, защото в по-слаб отбор ще имам повече работа на вратата" - хитрува Крой. - Те отговаряха, че иначе бих играл всяка година в евротурнирите, което ще повиши нивото на представянето ми. Истината беше, че и преди, и сега съм се чувствал добре в родния си град. Там бяха семейството, приятелите ми и винаги съм бил в комфортната си зона."

Въпреки натиска Крой удържа фронта. За него се застъпват кметът, директорът на завода и окръжният секретар на партията. Но един ден вратарят е повикан в централата на футболния съюз в Берлин. И изглежда, че вече няма мърдане.

"Преди тръгването за столицата се видях за кратко с шефа на продукцията в завода. Той ми каза: "Ако те откраднат от тук, съм настроил работниците за стачка!". Тези слова много ме успокоиха, защото в онези години думичката "стачка" не фигурираше в речниците на ГДР - разказва за спецификата на социалистическия режим Крой. - Вицепрезидентът на футболния съюз Франц Ридц ми тикна някакъв доклад с подточки защо е добре да подпиша с Динамо Дрезден. Каза ми да си помисля добре. Добави, че ако не спазвам "препоръките" им, може да се наложи да ме вземат в армията и да заиграя в някакво малко отборче в Тюрингия. Впоследствие и националният селекционер Георг Бушнер ми призна, че често е бил натискан да не ме пуска да играя. Но той винаги е излизал от ситуацията с довода, че няма как да оправдае този си ход пред обществото."

Крой е неизменна част от най-големите успехи за ГДР, като особено скъпи за партията са победите над "западния брат" ФРГ на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 с 3:2 и на световното през 1974 с 1:0.

"За участието на Мондиала титулярите получихме по 8000 западногермански марки, резервите по 5000, а останалите 3000. Това бяха страшно много пари за нас. Заведоха ни в един Кореком, в който можеше да се пазарува с валута. Аз си поръчах басейн за двора, който е здрав и до днес. След няколко дни обаче функционерите се притесниха, че премиите са ни в повече и наредиха да върнем парите. Но аз не съм малоумен. Казах, че съм ги похарчил."

Крой става пряк свидетел и на атентата на Олимпийските игри в Мюнхен, при който 11 членове на израелския отбор са взети за заложници от палестинската терористична организация "Черния септември", а впоследствие загиват.

"Ние бяхме настанени точно срещу блока на израелците - спомня си вратарят. - През нощта излязох на терасата да си прибера прането, а от съседен балкон излезе терорист с автомат. Похитителят помисли за секунда дали не съм снайперист, след което ми даде знак с оръжието да взимам дрехите и да се прибирам."

Най-големият успех на международно ниво за Крой и ГДР е златният медал на Олимпиадата в Монреал през 1976 година. В края на 70-те вратарят е на път да стане първият футболист, записал 100 мача за национален отбор в света. Но контузия спира силните му изяви и той така и не възвръща най-добрата си форма.

"Селекционерът Георг Бушнер ме убеждаваше да добутаме до кота "100" с влизане в игра за по няколко минути в шест мача. Отказах. Бях доволен с моите 94", остава верен на себе си Крой.

През последните години легендата на източногерманския футбол изнася платено токшоу, което се нарича "Данни, факти и истории - какво се случваше зад кулисите на националния отбор в ГДР". Интересът към него е огромен.

 

Най-четените