Денят й започва в 6 всяка сутрин. Знам го, защото това е часът, в който ми потвърждава уговорката ни отпреди седмица със смс. Окупирам й единствения по-свободен ден - между две репетиции в театъра, и именно след тази наша среща вече знам, че Александра Сърчаджиева е супергерой с множащи се суперсили.
Псевдонимa си го е измислила сама – Алекс The Search. Идва от английския глагол – search – търся. Освен че е игра на думи с фамилията й, той й пасва идеално.
„Търся приключения, търся щастие, търся пътувания, търся усмивки, защото човек трябва да търси”, казва с дяволит пламък в очите Алекс.
Алекс The Search става „нещотърсач”, когато е по-малка от Пипи Дългото Чорапче. На 2 години и 9 месеца се снима в първия си филм – „Мечтатели” (1987) на режисьора Иван Андонов. „Играя Стела Благоева, дъщерята на Димитър Благоев. Оттогава не помня нищо - само гора, файтон и две бебета, които стоят до мен. Пътувала съм до Русе с придружител, а когато майка ми (бел.ред. - актрисата Пепа Николова) ми се обадила по телефона в хотела, съм й казала да не ме притеснява, защото ме очаква тежък снимачен ден. Още тогава ме е треснала звездоманията”.
Алекс завършва „Актьорство за драматичен театър” при проф. Здравко Митков.
„Слава Богу имах щастието и късмета да работя с много големи режисьори като Крикор Азарян, с когото дори не си бях представяла, че мога да работя. С Асен Шопов. С професора ми Здравко Митков и Красимир Спасов, Теди Москов. Това са големи режисьори и ролите ми при тях са много важни за мен”.
Снимаме Алекс с новата Hyundai Kona - градски SUV, кокетен, но и доста пъргав със своите 180 коня, и с музикална система, която само малцина истински меломани познават - Krell.
Това е личната кола на Александра, която обаче още е експонат в шоурума на компанията, и Алекс й се радва, както котка на новогодишна елха. Чака си я, за да отпраши нанякъде по театрите из провинцията.
Минава 20 пъти по пешеходна пътека на ул. "Шипка", за да заснеме най-добрия кадър, спирайки рояк автомобили само с вежлива усмивка.
Известността й помага да дирижира колите само с поглед, но е безсилна срещу атмосферните условия - студът не прощава, а за да е по-трудно периодично я вали и дъжд. И тук се прояви първата й супер сила – да довършва работата до край без да мрънка и да се оплаква.
„Не съм искала да бъда известна. Израснала съм с майка ми – жена , която цяла България я познава. По някакъв начин това да ме познават хората ме е съпътствало от малка. Спираха я по улиците, непрекъснато, защото тя беше народен човек, хората безобразно много я обичаха. Всички ми казваха тогава как трябва да се гордея много с майка ми. И няма да забравя едни думи, които тя каза по телевизията – че иска един ден да я спрат и да й кажат, че трябва да се гордее с дъщеря си. Затова се надявам просто да вървя достойно по пътя си. Не ми е важно дали ме познават хората или не, важното е правя достойни неща.”
Алекс е научена да прикрива добре емоциите. Казва, че не обича да занимава другите с това, че е болна или няма настроение. В момента играе в десетина пиеси, води живите предавания на “Биг Брадър” и лети от място на място.
Питам я не обърква ли ролите понякога. "Не", смее се Алекс, "аз съм Сашка Ксерокса, чета един път и запомням”, поглежда ме преценяващо и веднага ме кани на две постановки - “едната по-женска”, а другата “много хубава”.
Семейството й е нейният криптонит. През 2001 година режисьорът Иван Андонов и сценаристът Камен Донев срещат на снимачаната площадка Иван Ласкин и Алекс Сърчаджиева пред камерата на оператора Виктор Чичов. „Още тогава ме закачаше чисто приятелски и ми каза, че един ден ще стана негова жена. И аз му отговорих да си гледа работата. Сега знам, че с Иван се живее прекрасно, той е много романтичен, чувствителен. Не показва пред хората винаги това, за да не бъде наранен. Затова го наричат „лошото момче на българския театър”. А той не е лош, просто е неудобен, защото говори директно”.
Суперсилата да задържиш някого до себе си Алекс The Search пази за себе си. Но споделя, за друга сила - да си супермайка.
„Върнах се много трудно към театъра. Не исках до третата година на дъщеря ми да играя. Исках да си бъда майка и да почивам вкъщи. Но нямаше как, защото финансово би било трудно. Но докато бях бременна категорично спрях всичките си представления, защото не си представям как играя Нина Заречная или Катерина от „Железния светилник” в седмия месец. Затова човек трябва да се оттегли. Защото, когато създаваш един живот, би трябвало да му обърнеш внимание. Сцената не е на всяка цена за мен, това дете не може да го оставиш някъде да го гледат и да играеш спокойно”.
Оказва се, че ролята на гореспоменатата Катерина е в пиесата „Железния светилник” на Асен Шопов. Двамата провеждат дълъг и емоционален разговор, в който Алекс и Иван Ласкин са поканени да играят в представлението.
„Аз му казах, че няма как да стане. Бях отказала вече на Камен Донев и Краси Спасов. В разговора пак стигнахме до майка ми. Как навремето той й се разсърдил, защото тя му отказала да играе в някаква пиеса, защото й се видяла скучна. Пък той се обидил, после разбрал, че майка ми е права и се сдобрили. В крайна сметка му обясних, че няма как да репетираме и аз, и Иван, защото няма кой да ни помага в гледането на детето.
Каза, че ще направи график, че ще имаме една или две общи сцени, за да може да се редуваме. Мислих, мислих, мислих и той каза, че тази пиеса я прави заради мен. Така и не разбрах защо.”
Докато София е малка все пак е по-лесно, но сега когато ходи на училище, графикът става още по-труден.
„София онзи ден ми каза, че не харесва нашата професия. Каза ни: "Мамо, тате, вие имате най-гадната професия на света, защото татко трябваше да бъде президент, а ти зъболекар". Ама чакай, защо тате президент, а аз не?! И тя каза, че тате е тате, а мама е мама. Всъщност тя смята, че другите професии ще й позволяват повече време с нас.
Понякога ме пита дали познаваме хората, които ни спират и като разбере, че не се чуди защо говорят с нас. Още не осъзнава какво точно се случва. Но с времето ще й обясним, както моята майка ме е учила. Казваше ми: „Александра, аз съм си изградила своето име, ти си никой. Хващаш си твоя път и няма да лежиш на името на майка си и на баща си”. Това трябва да знае и София."
Разговорът е прекъснат от сервитьор, който проверява дали бутонът на масата, с който го викаме работи. Намира си белята, защото Алекс The Search натиска няколко пъти копчето, а келнерът се усмихва притеснено, докато не схваща, че тя просто се шегува.
Как се усещаш в момента, след толкова много намерено щастие?
Емоционална съм. Обрана съм. Търпелива съм. Има моменти, когато рязко ми пада пердето. Например, когато политиците ни занимават със себе си все едно сме в сапунена опера. Политиката е гнусна работа и на този етап от живота си не бих се забъркала с това. Защото не съм човек, който ще се занимава с нещо, което няма идея как да направи, просто за да взимам 4 хиляди лева заплата. По-добре да се влача по улиците, или ако нямам пари - ще изляза на „Раковски”, ще пея песни и ще казвам монолози и пак се надявам, че хората ще се спират при мен.
Сега идва ли ти някой монолог на ум?
Сега не знам защо ми идва монолога на Нина Заречная от пиесата „Чайка”, четвърто действие. „И той е тук...”. Но няма как да го кажа, защото нямам нагласата. Едни строителни работници веднъж бяха ни срещнали и ни бяха казали: „Айде, като сте артисти кажете един монолог тука” и един приятел отговори: „А ти като си строител я сега ми направи една стена".
Как се чувстваш в „Биг Брадър”?
Освен, че се изрусих заради „ВИП брадър” и съм блондинка, се чувствам страхотно, че се сработихме с Ники Кънчев, който е изключителен професионалист. Радвам се, че пътищата ни се срещнаха и най-вече се надявам да имам някакъв талант. Защото, честно, ще умра, ако ме взимат само заради външния вид или дикцията (смее се).
Импровизираш не само с косата, но и на екрана...
Може би, но хората не винаги знаят, че не всичко ни е написано. Всъщност почти винаги е на живо, само на Ники винаги са му написали репликите - шегува се Алекс.
Какво мислиш за звездите у нас?
Разочарована съм от това какво е да си звезда в България. От това, че може да се главозамаяш, защото те дават по телевизията, водиш лотария, водиш някакъв формат или каквото се сетиш. И заради това да се промениш е отвратително. Колко звезди изгряха във всякакви формати и безобразни предавания? И след това помниш ли ги – не.
Преди време се снима епизодично в „Откраднат живот”. Би ли участвала в сериал с друга роля?
Бих участвала в сериал само ако ми хареса. Когато ме поканиха в един от първите ТВ сериали у нас, като прочетох сценария им отказах. Попитаха ме „разбирам ли какво отказвам” и дори ми казаха, че може да не снимам никога повече и още много грозни неща. Не съжалявам към този момент грам за отказа си. Иначе харесвам много началото на сериала „Под прикритие”, но накрая малко се разочаровах. Мисля си какви филми сме правили едно време, какви артисти имахме, а сега няма от ранга на Велко Кънев, Наум Шопов, Коста Цонев, Илия Добрев. Не може да решиш, че си голямата звезда, само защото снимаш някакъв сериал, говориш на „бе” , пушиш цигара, викаш „Кво?” и гледаш тъпо.
В този момент Александра поглежда към часовника на телефона си. Разполагаме с още около 10 минути преди да отлети към поредното си начинание. Има среща в Сатиричния театър, където е разпределена в ново представление на режисьора Владлен Александров. Репетициите й ще започнат в края на януари 2018-а година.
Супер Алекс продължава да мечтае и в друга посока - към киното. Една от сериозните й изяви е ролята на Дора във филма „Шивачки” (2007 г.), увенчана с награда „Златна роза” за нея и другите две актриси – Елен Колева и Виолета Марковска.
„Много ми се снима в киното, но просто не ми се случва на този етап. „Шивачки” е много стойностен филм, но сякаш нямаше достатъчно добра реклама. Минаха десет години и той се споменава, когато някоя от нас дава интервю. „Шивачки” просто се случи. Всичко беше много приятно, бяхме малки, студентки в НАТФИЗ, живяхме заедно преди началото на филма за няколко седмици по искане на режисьора, опознахме се добре. Ако сега има продължение на „Шивачки”– готова съм. Основното, което е хубаво да научиш от филма е, че можеш много да се разочароваш от амбициите на хора, които ужасно искат да станат звезди. И когато се сблъскаш челно с това е доста шокиращо. И по време на снимките тогава бях объркана, ядосана и тогава си спомних, че майки ми ме бе предупредила: „Казах ти, че ако ще ставаш актриса, бъди готова да губиш роли, защото някой спи с режисьор; някой спи с продуцента; този с този е приятел; този с онзи ще прави бизнес, а не изкуство, защото бизнесът е по-важен вече от изкуството... аз ти казах... за тази професия трябва да имаш характер”.
Александра Сърчаджиева има характер, казва и, че не й пука – над нещата е.
„Отивам, върша си работата и си тръгвам. И не ме интересува кой на кого носи кафе”
Фотограф: Вихър Ласков
Грим: Росина Георгиева
Стайлинг: Ана Динкова
Коса: Николай Иванов - Нико
Гаредероб: магазин Collective, Paradise Center
Бижута: Folli Follie
