Световните успехи на българските ученици по информатика и математика просто не спират. Вече ни стана навик покрай всички лоши новини периодично да научаваме и за триумфално завърнали се от чужбина наши гимназисти, окичили се с медали от поредното престижно състезание.
Те предизвикват заслужен шум около себе си, посрещани са тържествено при завръщането си, всички искрено им се радваме, но трябва да признаем - все още не сме особено наясно как точно стигат учениците до тези успехи и какво им струват те.
Защо нашите са толкова силни на международните олимпиади? Кой ги подготвя, как тренират и как побеждават нации, отсели хиляди кандидати само във вътрешните си кръгове?
Момчил Пейчев е дългогодишен състезател по информатика и математика, а списъкът с успехите му е доста дълъг - толкова, че отдавна е спрял да си ги брои.
Солидният му опит включва участия на надпревари в Европа, Азия и Австралия, световни и национални първенства, балканиади и частни състезания като националния конкурс по информатика Code It. А в началото на тази седмица Пейчев се завърна със сребърен медал от международната олимпиада по информатика в Тайван - турнир, в който България взе и два златни медала.
Това състезание обаче беше последното за Момчил, поне на ученическо ниво: тази година той завърши Математическата гимназия "Д-р Петър Берон" във Варна и наесен отива в Кеймбридж, където е приет да учи компютърни науки.
Сбогувайки се с цяла една фаза от живота си, варненецът разказва какво означава да си успешен състезател по информатика и на какво се дължат постиженията му.
Началото
Първият му досег с материята бил във втори клас, когато се записал на курс по математика. Още тогава предметът му допаднал, а след две години Момчил постъпил и в школата по информатика, която го увлякла още повече.
Тъй като притежавал състезателен дух от малък, той бързо се ориентирал и към надпреварите, които математическата гимназия организира. В четвърти клас била първата му победа на състезание, също тогава се класирал за пръв път и на национален кръг на олимпиада по информатика.
Щом веднъж навлязъл в тези среди и попаднал на добри учители, които да го напътстват и мотивират, вече нямало какво да го спре. Момчил обаче подчертава, че успехите не са дошли просто така и са изисквали сериозна отдаденост.
Подготовката
Нищо чудно, че за да се представя човек добре в подобни турнири, му трябват доста познания. Решават се безброй задачи, четат се алгоритми, следи се новата теория, новите идеи и методи, следят се и всякакви онлайн състезания по информатика, които се провеждат постоянно.
„Подготовката не е от днес за утре, тя е в продължение на години, за да може да се стигне до наистина високо ниво за медали от международни олимпиади", казва Момчил. Освен това подготовката си тече целогодишно, дори когато няма някое ново състезание на хоризонта.
В процеса основна роля имат менторите на нашите момчета - от самото начало те показват на учениците защо информатиката е интересна, показват им колко увлекателни неща могат да създават с помощта на един компютър, дават им базовите познания, а по-нататък ги мотивират да продължат да се развиват и ги отварят за все по-сложни и по-сложни неща.
Момчил е признателен на всички свои учители досега - конкретно споменава Галина Мончева от Варна и Бисерка Йовчева от Шумен - „Това са учителите, на които дължа най-много и искам да им благодаря специално".
Те и останалите ръководители и ментори на състезателите са неговият отговор на въпроса защо в България имаме толкова успехи в тази област.
"Специално за информатиката, първо, имаме много добри ръководители на школите и на националния отбор, които успяват да мотивират учениците и да им дадат изключително добри знания, върху които могат да надграждат", казва той.
"След това идва моментът, че в нашата общност от бивши и настоящи състезатели страшно много се подкрепяме".
Конкуренцията
А подкрепата им е нужна, защото конкуренцията отвън е убийствена. Миналата седмица в Тайван е имало 316 участници от 82 страни, някои от които се готвят при казармени условия.
Момчил е наясно, че китайците например си правят национална олимпиада, на която се явяват има-няма милион участници, и с най-добрите 20-30 от тях се сформира отделен клас, който цяла година преди олимпиадата учи единствено и само информатика.
"Накрая най-добрите четирима отиват на международната олимпиада и в общия случай печелят четири златни медала", смее се Момчил.
Тази година четири първи места са извоювали и американците, които също правят обстойна селекция, избират си 20 участници и ги готвят на специален лагер преди шампионата.
От руската подготовка Момчил има личен опит - бил е на един от типичните руски подготвителни лагери. Разказва, че той се провел в изолирана местност, без никакъв интернет, и дните на талантите минавали единствено в тренировки, лекции и решаване на задачи.
Значението на постигнатото
Момчил Пейчев признава, че въпреки постигнатите успехи, състезанията по математика и информатика никога не са били най-важното нещо в живота му, нито пък отличията са му били някаква фикс идея.
Наистина, в бъдеще ще му липсват емоциите покрай състезанията и срещите с други състезатели, но той знае, че щом постъпи в Кеймбридж, ще може да се включва в студентски турнири от подобен тип, за да си припомни доброто старо време.
Варненецът е убеден, че спечелените отличия са му помогнали за приема в Кеймбридж - най-малкото изглеждат внушително в биографията му. Но той оценява кое е истински важното и как покрай медалите се е научил на основни неща като да работи под напрежение и при ограничено време, да остава спокоен в критични ситуации, да взима бързи решения.
Накрая Момчил споменава, че миналата седмица в Тайван нашите участници успели да се повеселят и даже изпълнили традиционен тамошен ритуал за богатство, щастие и късмет. Само че не личи да имат нужда от ритуали - изглежда те притежават всичко необходимо да си изковат успехите и занапред.
