За бившия армейски сержант Шон Кнап, битката с пристрастяването е изтощителен процес, продължаващ вече осма година. Даже по-лошо, той почти е коствал живота на него и семейството му.
След служба в армията между 1994 г. и 2000 г. Кнап се уволнил с почести и малко по-късно срещнал бъдещата си жена. Не минало много време преди "абсолютно ужасния" преход към цивилния живот да тласне Кнап към депресията. Той се пристрастил към болкоуспокояващи и започнал да пие.
Ударил дъното през 2007 г. Въоръжен с огнестрелно оръжие, той взел за заложници жена си и двете си малки деца. По време на 4-часовата драма той крещял на полицаите да го застрелят. "Каза, че иска да умре, но беше ясно, че се нуждае от помощ", разказва съпругата на Кнап.
За съжаление, Службата по въпросите на ветераните не обърнала особено внимание на случая. Шон Кнап се срещал с психолог най-много по един път седмично. "Сякаш ми казват "Да видим колко време ще изкараш жив и после ще ти помогнем", спомня си той. Чак след втори тежък битов инцидент ветеранът бил записан в интензивна програма за борба със зависимости. Били нужни години, за да стане напълно "чист".
Историята на сержант Кнап е сред най-крайните, но показва проблем, който засяга хиляди бивши военни и е налице не само в САЩ. Ветераните често имат проблеми с адаптацията към цивилния живот и липсата на подкрепа от страна на държавата ги тласва към алкохолизъм, наркомания и депресия. Липсата на средства за рехабилитация на зависимостите и психическите проблеми са само част от смъртоносната военна спирала - раняване в мисия, посттравматичен стрес, зависимост и самоубийство.
Проучванията сочат, че през последните години има ръст на зависимите към алкохола и наркотиците бивши войници. Според данни на Службата по въпросите на ветераните, опитващите се да откажат пиенето ветерани са нараснали с 56% само между 2003 г. и 2010 г. При другите зависимости няма актуални данни, но се знае, че към 2009 г. близо една пета от потърсилите психиатрична помощ са злоупотребявали с поне една субстанция.
Най-често войниците страдат от посттравматичен стрес, причинен от участието в бойни операции, ранявания и престой в полеви болници, изморителните патрули и непрекъснатото напрежение. Само през юли тази година и само в Ирак и Афганистан 26 пехотинци, 55 войници от ВВС, 39 моряци и 32 морски пехотинци са отнели живота си. При ветераните положението е катастрофално - самоубиват се по 18 души дневно.
Междувременно ситуацията в Близкия изток става все по-нестабилна и някои анализатори смятат новата война в региона за неизбежна. Това ще доведе до още страдания за ветераните, тъй като те далеч не са сред приоритетите във федералния бюджет. Изпадналата в стагнация икономика също не е особено гостоприемна към мъжете и жените, които са се уволнили от армията.
Формално, държавата се грижи за тях, като са създадени множество програми за лечение на зависимости и психически проблеми, но за мнозина е невъзможно да се възползват от помощта заради неравномерния й обхват, множеството бюрокрация и хроничната липса на пари, която не позволява назначаването на персонал в даже вече изградени центрове за рехабилитация.
Президентът Обама се ангажира с разширяване на обхвата на програмите и назначаване на допълнителни специалисти, но предвид наближаващите избори не е ясно дали ще видим промяна.
В момента на много места ветераните са пренасочвани към цивилни лечебни заведения, но качеството на работата им не може винаги да бъде контролирано. Освен това, лекари от центровете за рехабилитация коментират, че много често бившите войници идват при тях с много трудни за диагностициране и лечение комбинации от тежки психически проблеми и зависимости към различни субстанции - нещо уникално за служилите в Ирак и Афганистан и напълно непознато за специалистите извън армията.
Сержант Шон Кнап също би желал да говори за проблемите си с някой, който познава армията отвътре, но ще се наложи да посещава цивилен терапевт - поради бюджетни съображения. „Те са изпратили някого някъде и сега този човек е смазан. Не изглежда да ги интересува, че цялото ни семейство още се възстановява. Те са приключили с нас, но ние не сме по-добре", категорична е съпругата на ветерана, която е написала книга за войната след края на битките.
Това за атома чак сега го видях.Кърти мивки
Мили Бойчо, току- що хвърлих поглед върху широко отворения ти като бедра на украинска проститутка фейсбук- профил, ей така, от любопитство, да мога по-добре да преценя "събеседника" си. Стигнах до един- единствен извод. Братле, ние двамата с теб сме просто два различни свята без допирни точки: средата ни е различна, вълнуват ни коренно различни проблеми, "функционираме" и комуникираме с околните по различен начин. Лошо няма. Но с теб просто не сме в състожание да водим смислена дискусия по каквато и да е била тема, убеден съм на 100%. Черпим различна информация (поне аз се опитвам преди да напиша нещо да се обоснова на някои проверени източници, а ти си по- скоро като един виртуален Джон Уейн- стреляш на посоки без много мисъл), преработваме информацията по различен начин и по различен начин я представяме във форума. И в това лошо няма. Бих ти предложил да заровим томахавката и занапред просто взаимно да се игнорираме, к'во ще кажеш? Просто дуварът ако ме разбере- и ти ще ме разбереш. Не сме си взаимно "на нивото", а това просто не е добра база за дискусия. Та значи както се казваше в един страхотен филм от моето (а може би и от твоето) детство: LIVE LONG AND IN PEACE!!!
Генерале...нещо разузнаването куца... Акара е от Варна и бих добавил ,че е приятна руса дама
Момчета, не съм от Варна. От Плейн даг.ее съм, т.е. там са ме раждали, съм живяла до 18 годишна и бегах...
Уф......верно ,че беше Плевен, не помня и 1 ден...Там карах ШЗО то... убави моми са там...дашни
Дашни, а, цццццц.... Щом така говориш, ето една снимка, ама се дръж, преди да я отвориш, ясно ли е? http://www.facebook.com/media/set/?set=a.260921013993475.65038.100002267365314&type=3#!/photo.php?fbid=334595736626002&set=a.260921013993475.65038.100002267365314&type=3&theater
ама тука http://www.facebook.com/photo.php?fbid=260921037326806&set=a.260921013993475.65038.100002267365314&type=3&theater
Стига!
Прасчо, Без да се заяждам с никого, но значи точно Уикипедия гарантира, че... Уикипедия е "дъ риъл шит"?! Що тогава в никой научен артикел, в никоя магистърска теза и в нито една статия на медии от рода на Wall Street Journal и Financial Times няма да срещнеш цитат от Уикипедия? Така поне е в западна Европа. Wait a sec, май и при вас в Щатите е така: http://www.insidehighered.com/news/2007/01/26/wiki ...а тук е малко по- простичко обяснено: http://www.findingdulcinea.com/news/education/2010/march/The-Top-10-Reasons-Students-Cannot-Cite-or-Rely-on-Wikipedia.html Контрааргументи?
За Енциклопедия Британика не знам, тук съм малко в чужди води, признавам. По време на следването си винаги съм избягвал да цитирам енциклопедии, все пак не сме в 80-те години на миналия век. Ерата на енциклопедиите май поотшумя, от има-няма 15-ина години упорито игнорирам всякакви възможни енциклопедии ако ми портябва нещо. Въпрос на собствен избор, ако на някого му вършат достатъчно работа- радвам се за него. От себе си поне гледам да изисквам повече и това си е мое право, както това и да кажа "Я чакай малко" ако някой тръгва да ме оборва с материали на автори с неясна квалификцижа като тези от Уикипедия.
....и пак се завъртя колелото...