Около нас се стелеше мъгла от прах, докато карахме през неравния път на Северна Уганда. Пътувах с хора от две организации с нестопанска цел, с които трябваше заедно да оценим работата на общия ни партньор за региона - компанията Joy Drilling, която копае кладенци в Африка и осигурява на цели общности възможности за здравословен и хигиеничен живот.
В последния момент преди да се качим на камиона, предпочетох да седна в каросерията. Местните, които ни придружаваха, изглеждаха втрещени от решението ми. Бях готова да изтърпя праха заради гледката.
Жените и техният товар
Имам страхотна работа. Като мениджър в благотворителната организация Charity: water, аз обикалям някои от най-отчайващите места по света в търсене на чиста вода. Пейзажите около мен се менят, но едно нещо навсякъде си остава същото: жените постоянно ходят.
Независимо дали изкачвам планините на Хаити, прикривам се от бурята в Либия или крача през джунглите на Централноафриканската република, жените наоколо постоянно носят вода пешком.
От удобната си позиция в камиона наблюдавам как жените придърпват децата си и се отместват в края на пътя, за да ни пуснат да минем. Босите им крака са загрубели и сякаш безчувствени: следствие от хилядите километри, изминати през кални и скалисти местности.
С бебета, привързани на гърбовете им, ярко оцветените им рокли се люшкат, а коленете им треперят и се огъват под тежестта на водата и децата. Повечето крепят кофи на главите си, а някои са понесли в потните си длани близо 38 литра вода - светложълти 5-галонови бидони във всяка ръка.
Възторжени възгласи
В благоговение съм от начина, по който се справят. Но, разбира се, те нямат избор. Средностатистическата жена в Африка извървява по пет километра всеки ден, за да носи вода. Често става въпрос за вода от гнили, разложени реки или заразени с болести блата. В световен мащаб, жените събират питейна вода двойно повече от мъжете.
Пристигайки в селото, мигом се озоваваме в центъра на пищно тържество, известяващо, че сме били разкрити. По начало предпочитам да изненадвам местните с пристигането си, защото е по-лесно да се следи и направлява обработването на откритите водни находища - без стотици хора да те гледат. Но щом посетиш няколко места в един регион, слуховете за присъствието ти плъзват мълниеносно.
Изскачаме от камиона и се присъединяваме към партито. Жените ни посрещат с изобилие от приветствия, възклицания и танци. Шумно веселие разтърсва селото.
"Вече съм красива"
Именно тогава срещнах Хелен Апио. Докато повечето жени любезно се отдръпваха като минавахме покрай тях, Хелен скочи към мен и закрещя на няколко сантиметра от лицето ми.
Острото пищене, което трябваше да представлява пеене, беше толкова гръмко и кънтящо от енергия и емоция, че нямаше как да не поговоря с нея.
Тя ми разказа за новия кладенец в селото. "Много съм щастлива", грееше тя. "Имам време да ям, децата ми могат да ходят на училище. Дори мога да си работя из градината, да взема душ и после да се върна за още вода, ако ми трябва! Толкова хубаво се къпя."
Няколко от мъжете се разхихикаха, като чуха жена да говори за къпане. Но аз забелязах само блестящото лице на Хелен, свежите цветя в косата и чудната й зелена рокля, обличана само при специални случаи. "Сега вече съм красива", добави тя след известна пауза.
Това наистина ме порази. Работата ми е да се фокусирам върху устойчивото развитие, здравето, хигиената, да осигуря функционирането на проектите ни за 20 години напред. Но никъде в проучванията и изчисленията ми няма място да напиша "Днес направихме някого красив".
Обречени решения
А истински важното е именно как Хелен е станала красива. Преди да има достъп до чиста вода, тя се е будела по тъмно, вземала е единствените си 5-галонови бидони и е вървяла над два километра до най-близкото водно находище.
Тъй като просто нямало достатъчно вода за хората в района, тя трябвало да се реди на опашка със стотици други жени. Другата й възможност била да пропусне опашката и да се задоволи със замърсената вода от близкото езеро.
Така дните минавали във вървене и чакане. Разказа ми как всеки ден си мислела: "Как да използвам тази вода днес? Дали да полея градината, за да си отгледаме храна? Или да изпера дрехите на децата? Да я използвам ли да сготвя нещо, или пък трябва просто да я изпием?". С две деца, един съпруг и 10 галона на разположение, Хелен е взимала само обречени решения.
Видях срама в очите й, щом ми описа как на връщане от всекидневното мъчително пътуване, двете й малки деца вече я чакали вкъщи. От училище често ги отпращали, защото дрехите им били мръсни.
В името на общността
Тогава разбрах защо тя ни посрещна така нетърпеливо, крещяща от радост и благодарност. Искаше да разбера, че с новия кладенец в селото животът й се е преобразил. Тя вече има възможности, свободно време и взема истински решения.
Хелен беше избрана да събира таксите за поддържане на кладенеца от всичките 51 домакинства в селото. Именно в тези новосформирани водни комитети за първи път жени в тези села са избирани на водещи длъжности.
Така че вместо да чака за вода, днес Хелен прави нещо в името на цялата общност. И вече е красива.
Такава красота е Хелен Апио, че нощес няма да мигна.
Миндил,знаеш ли колко тежи пет галона туба и да ги носиш?Ще ти се пръсне гъзъ от зор.
Страхотна статия. Наскоро се върнах от Уганда (централна и южна, все още не съм бил в северна) и не може да си представите хората там - усмихнати, положителни и възторжени. На тях им трябва малко, но въпреки това не се оплакват. Най-лошото е, че Уганда е богата на питейни ресурси страна, а имат подобни проблеми.
Наистина, колко малко му трябва на човек, за да се почувства щастлив, че дори красив... Много добра статия!
И все пак... щом има питейни ресурси според колегата, защо не си изкопаят кладенци, напоителни канали, дори водопровод? Предполагам проблемът е в безконтролното нарастване на населението, при което вече не може да се поддържа номадски начин на живот и хората започват да усядат, да се занимават със земеделие и т.н. Но вероятно ве още не са се адаптирали към този начин на живот? При всички положения, не бива да бъдат учени да получават готови продкти, а по-скоро технологии, знания, опит. Ако щете дори в ограничаването на раждаемостта. И не говоря конкретно за тази държава, а като цяло за Африка. Ние също сме се отдалечили вече от селския живот заради модерните технологии и изобилие от стихийно употребяване на ресурси, но все пак съм виждал как са живели хората по селата преди сто години. Или изкопават кладенец или вада, или просто натоварват впрегатно животно в каручката и не носят всеки ден по 30 литра, а веднъж на десет дни 300. Дори и животни да нямат - защо не си направят по една проста двуколка, която сами да дърпат и така да пренесат не 30, а 60 литра наведнъж? Не обвинявам хората в Африка, по-скоро обвинявам тези милосърдни организации, които сякаш не изследват причините за проблема, които предполагам се дължат отчасти и на традиционния начин на живот на хората по тези места, а се опитват да решат последствията от него. Ок, доставят вода, но какво ще стане след едно поколение, когато населението ще се е увеличило, ако хората не са научени сами да си помогнат, да мислят и за перспективите пред немалкото си деца? Разбира се, че днес се радвам за хубавата почти като Омировата си адашка Хелен, но дали след 20 години няма да плача за децата и?
@gogulef "Миндил,знаеш ли колко тежи пет галона туба и да ги носиш?Ще ти се пръсне гъзъ от зор." Тоз пък ... Тубата не знам колко тежи. Метална ли е? PVC ли е? Иначе водата в нея тежи 4.5 кг. И? Средно на ден ми се падат по тон и половина и по 4 километра бягане. Това като си сметна седмично анаеробните и кардио заниманията. И не съм станал по-грозен. Я сега си погледни мазното и затлъстяло 51 годишно дупе и пак ми обяснявай кое колко тежи.
Тон и половина какво? Чувал съм, че едно време така са се "измервали" тренировките - сумираш всички килограми по повторенията в тренировка. Но е твъде неточно, ако е така заради огромната разлика между различните упражнения. На колко години си между другото?
Хеленко-о-о, Толкова си красива, ша та взимам за страх!
@strawsPulledAtRandom 45 @Viktor Ivanov Галона е 4.5 литра, това имах предвид. Обясних на коментиралия ме, че мога да сметна колко тежи 5 галонова туба с вода. Да се хваля ли? Че за какво да се хваля? Тук съм един анонимен аватар, нищо повече. Ако смяташ, че аватара ми ще спечели нещо от хвалбата, моля, you're welcome ...
Rodrigo Diaz de Vivar | 17.04.201312:23 Да се хваля ли? Че за какво да се хваля? Тук съм един анонимен аватар, нищо повече. Ако смяташ, че аватара ми ще спечели нещо от хвалбата, моля, you're welcome ... ------------- A тогава що не спираш да се хвалиш в анонимния форум?!
@Georgi Tashev Ти моята жена и мен не ни мисли. Вече над 20 години се старая да е принцеса. Пък с Теа може да си размените мейлите. Да си гукате така ... електронно.
Rodrigo Diaz de Vivar | 18.04.201300:31 @Georgi Tashev Ти моята жена и мен не ни мисли. Вече над 20 години се старая да е принцеса. -------------- Ама ти не се спираш бе, човек. Нали анонимният ти аватар не печелеше нищо от хвалбите в анонимен форум?! Ех, кофти нещо била тази криза на средната възраст....
strawsPulledAtRandom | 17.04.201310:04 Тон и половина какво? Чувал съм, че едно време така са се "измервали" тренировките - сумираш всички килограми по повторенията в тренировка. Но е твъде неточно, ако е така заради огромната разлика между различните упражнения. На колко години си между другото? -------------------------- Строус, никой стар билдер не съм чувал да "измерва" така тренировките. Нито някъде из ретро-книгите на бате Арнолд и другите стари кучета се споменава такова нещо. Обаче се е случвало да попадам на хора, които измерват тренировки в килограми. Обикновени са такива, които не са от най-запознатите и от най-трениращите, обаче си умират да се похвалят и смятат, че с цитирането на хиляди тонове тежести ще впечатлят непросветените слушатели. Последният път, когато попаднах на такова "измерване" беше като една подмокрена журналистка правеше очерк на "премиера Бойко Борисов" и измежду другата плеяда от хвалби вмъкна и това колко тона желязо вдига любимият ни бивш премиер.
Да, и аз не съм го срещал в книжки или статии на стари културисти, а по-скоро от хора около и малко над възрастта на Родриго - спомням си конкретно за бащата и чичото на един приятел. Напълно съм съгласен, че така не се измерва нищо съществено, а дали е за хвалба не искам да коментирам. Специално в случая прозвуча малко тъпо, защото тон и половина на тренировка е една серия лежанка и това по никакъв начин не може да се сравни с мъкненето на туби на ръка (или на глава) с километри. От първото се става як, а от второто гърбав. Образно казано де , щото съм сигурен, че тази хубава Хелена, ако ни направи добър захват, половината от нас ще може да ни скърши през кръста
Родриго, първият ти коментар е отвратителен!