Физиката на носталгията, математиката на модата

Който има влечение към фотографията, сигурно осъзнава, че е попаднал в много интересна епоха за професията. Разнообразието от технологии превръща правенето на снимки и кратки видеа в част от ежедневието, а онези, които си изкарват хляба по този начин, разполагат с неограничен брой изразни средства.

Но стига ли да имаш идеи и смартфон?

29-годишният фотограф Златимир Араклиев е пример, че смартфонът е просто бонус към уменията и дори да е достатъчен за някои интересни експерименти, трудно може да ти помогне, ако искаш да те канят да снимаш за повечето (да не кажем всички) модни издания на българския пазар.

Очевидно е, че рекламните и модни фотосесии не се правят със смартфон, но ако слушате Златимир ще си помислите, че професионалната му работа за страниците на Еva, Elle или Аmica (да не забравяме и Vision, Vogue Italia и Harper's Bazaar) е просто продължение на хобито му да запаметява картинки. Да колекционира непрекъснато различни мигове, откраднати от улицата или забелязани през матовото стъкло на трамвая, докато релсите сами правят диагоналите на кадъра...

"Аз не работя", заявява той, въпреки че с усилие намира половин час за обед. "Не, аз се забавлявам. Това, че снимам постоянно, по никакъв начин не ме кара да се чувствам затормозен".

По време на онова, което обсъждаме, че някога се наричаше "интервю", а сега се нарича просто кратък обмен на спасителен опит между двама души, които с променлив успех оцеляват измежду технологичните лапи на четвъртата (ако приемем, че има такава) индустриална революция, Араклиев успява да нахвърли набързо своите възгледи за технологиите, за изкуството, за списанията, за рисуването и таланта.

Точно след като е размахал iPhone в ръка, за да покаже "едно интересно приложение с добър стабилизатор за малки видеа", той се впуска в обяснение защо уважава стария, класически аналогов фотоапарат с лента, с който понякога могат да се изкарат изображения "с много повече дълбочина", отколкото с дигитална камера.

Златимир описва аналоговия апарат с една дума "физика", а за дигиталния оставя думата "математика": калкулация от пиксели и цветове, която изкарва изображения.

Instagram/zlatimirarakliev

В аналоговата фотография, смята той, има много повече материя и дълбочина, но зависи какво гониш. За реклами и модни сесии, клиентите обикновено предпочитат кадри, в които няма много "шум".

И точно тук разговорът преминава на "модна" тема.

Модата не е мъртва, категоричeн е Златимир по повод провокативното мнение на Георги Стоилов от 45str, изразено преди време в разговор. "По-скоро големите модни марки издъхнаха и се наложиха други..."

Сесия за ELLE / Photography: Zlatimir Arakliev

"Всичко се изчерпва, както с гадната храна, както с всичко, защото има супер голямо потребление на дрехи, колко милиона се бълват всяка година и това в цял свят и е по-брутално от преди... Фирмите правят кампании за земята, за децата, което е супер смешно, защото убиват много хора и животни с глупостта си" - Златимир има анархистично обяснение на случващото се в модната индустрия, но именно тази малко отнесена откровеност, която изказва със сериозен тон, го прави симпатичен.

Парадоксално, но вероятно по-скоро заради нея, а не заради възгледите му, екипите от списанията и рекламните агенции харесват да работят с него.

Instagram/zlatimirarakliev

Той, както и Жоро Стоилов, вярва в локалните "брандове" и посочва за пример младия дизайнер Милко Бояров, който създава бижута от плексиглас, които са "като изкуство".

Бояров сега работи за Swatch в Швейцария и когато казва това, в гласа му прозвучава гордост, която се сблъсква с описанията на "лошите компании" от преди малко.

"Аз си правя изкуство и виждам това, което правя за пари, като изкуство. Придържам се към някакви параметри, към които трябва, за да мога да пресъздавам стила на марката. Затова преди всеки проект правя стабилно проучване".

След като става ясно, че той трудно дели работата от изкуството, се оказва, че половин час практически сме говорили само за "изкуство" и слава богу, преди да задълбаем в темата "какво всъщност е изкуство днес и дали абстрактните художници могат да рисуват или не", споделяме заедно възгледа, че "времето е много добро за фотографите, защото можеш да правиш "каквото си искаш" и да бъдеш, какъвто си желаеш и да ходиш, където искаш..."

springster © Zlatimir Arakliev

Самият Златимир иска да снима повече в чужбина, но не защото търси популярност, нито се движи от амбицията "да е най-добрият" ("Кой определя дали си най-добрият?"), ами защото има нужда от нови провокации. Той обича да пътува с дизайнери, които правят дрехи.

"Надявам се все повече да снимам в чужбина. По-забавно е".

И ние се надяваме.

В крайна сметка, където и да е Златимир един ден, всеки, който се интересува, може да следи идеите му - в Instagram, Pinterest, Tumblr, Behance.net или Facebook.

Тази снимка Златимир в кръстил "БЪЛГАРИЯ!"

Разгледайте и някои от убедителните портрети, които Златимир Араклиев направи преди време за Webcafe:

Нарисувай ми ... гърба

Аз и Бекъм? И двамата ще се занимаваме с кино в бъдеще

Ловец на характери

Тенисист и половина

Новините

Най-четените