"Знаеш ли, моето момче, че един ден слънцето ще избухне?", попитал преди доста време един дядо внука си някъде из полето в Пловдивско, докато подвиквал на овцете.
Георги казва, че точно тоя въпрос го подпалил по небето, звездите и планетите. Следват детските енциклопедии, олимпиади, Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
Георги Латев днес е докторант по астрономия към едноименния институт на БАН, изучава близки и далечни звезди по снимки от Обсерваторията в Рожен. 26-годишен, още следва детската си мечта и е съвсем убеден, че ще остане да прави изследвания в България. Срещаме се с него, защото се чудим какви са тия хора, които изучават звездите в България и всяка година се разправят за едни никакви пари с вицепремиера Дянков.
Работното му място се намира в научния комплекс на БАН почти в началото на София. Ако влезете там, ще се изненадате - по нищо не личи, че тук се прави наука. Сиви, неприветливи сгради. За да пият кафе, астрономите събират пари в касичка с тематичен надпис - "Фонд Научни изследвания". Коридорчето до кабинета на Латев тъне в мрак - почти като в Космоса.
От столицата звездите трудно се виждат, но няколко пъти в месеца астрономите пътуват до Обсерваторията в Рожен - на лов за обитатели на Космоса. Наблюдателната нощ продължава около 14 часа, а през зимата дори повече.
Водещият телескоп, с който съоръжението разполага - двуметров рефлектор с оптическа система Ричи-Кретиен-Куде, вече е от среден клас и е на 80- 85-о място в света. Далечината, до която може да стигне, зависи от яркостта на обекта и проникващата способност.
"За да бъде покрито главното огледало на телескопа, са нужни около 40 000 човешки зеници. Това значи, че 2 милиона пъти по-слаби звезди от тези, които се виждат с просто около, могат да бъдат наблюдавани от телескопа на Рожен", обяснява Георги.
Това значи, че телескопът може да не забележи обекти на прага на Земята, които са много малки и не излъчват достатъчно силна светлина.
Най-далечната звезда, която български астрономи са измервали, се намира на 9.6 милиарда светлинни години разстояние, казва Георги, докато колегата му д-р Кирил Стоянов преглежда разрез от снимка на звезда, подобна на компютърната томография в медицината.
За сравнение, най-далечния обект, който е възможно да се види въобще, е на 13.7 милиарда светлинни години.
Най-успешната наука в България
Българската астрономия има успешна история и традиции, а Обсерваторията в Рожен се е превърнала в нещо като национална гордост. "Ако ние изчезнем навън, няма кой да наследи цялото това знание. Каузата трябва да е за България", убеден е Георги.
По външна оценка астрономията е водещата наука в страната ни, допълва Кирил Стоянов, показвайки диаграма, изготвена от Научната фондация на САЩ, която докладва пред Сената на всеки2 години как се развиват науките по света. Българската астрономия заема 37-о място от 195 държави, включени в изследването.
"Горд съм за това, че българската астрономия е на много прилично ниво. Тя е първа от науките в България, но през годините нивото спада, защото финансирането намалява, дори бих нарекъл това зловредно. Интересът към точните науки, за съжаление, намалява като цяло, а астрономията продължава да държи първенство", казва Георги.
Реалността
Основното притеснение на младите учени е телескопът в Рожен да не спира работа. "Ето защо се съгласихме да си намалим заплатите - за да има за ток", казва Кирил. В противен случай това би било удар както за апаратурата, така и за астрономията.
"Това означава, че ние няма да можем да следим историята на даден обект, не можем да допълваме картината, а продължителността на наблюдението е водеща за добро научно изследване. Иначе ще пишем популярни статии", казва Георги.
"Всеки месец се получават фотометрични точки на някоя звезда. Можем да си позволим лукса да се спрат наблюденията за половин година - материал за обработка има достатъчно", казва той.
Другият проблем идва от вредата, която ще бъде нанесена на големия телескоп, който работи при постоянна температура от 17 градуса. Дори най-малката влага може да увреди финните му компоненти.
През 1997 г. е правен опит телескопът на бъде спрян заради икономии, като се прави частична консервация. Отстраняването на насените щети по техниката и пускането на телескопа в експлоатация е излязло в пъти повече от спестените пари за ток, разказва Кирил.
Когато комплексът на звездобройците в Рожен е открит през 1981 г., е струвал 12 млн. долара - колкото един самолет МиГ-21, включително с пътя и съпътстващата архитектура на Обсерваторията. За сравнение, мемориалният комплекс на Бузлуджа струва 20 млн. лева.
Днес парите, от които Обсерваторията има нужда, за да продължи да работи, са 250 000 лева. Издръжката за една година е 1 млн. лева.
Най-много средства не достигат за наблюдение, командировки и участие в международни конференции, казва Ана Борисова, която има "удоволствието" да администрира проекти от Фонд "Научни изследвания", с които астрономите могат да намерят допълнително финансиране.
"Един учен не може да се изгради, когато е затворен в кабинета си и чете статии в интернет", категорична е тя.
"Искаме да не ни се налага да правим футболни отбори, но диалогът е много труден", казва Георги, който щеше да е ляв бек в отбора на "Роженските мечки". Кирил, централният нападател, изтъква бюрократичните процедури, които отнемат огромна част от времето на изследователите.
И въпреки тома младите учени не се отказват от науката. Георги се шегува, че астрономите имат доста работа - все пак, едва 4% от Вселената са познати на човечеството. 23% са черна материя, а останалото, съвсем мистериозно, но съществуващо, тъй като има гравитационно поле, е т.нар. тъмна материя.
Защо са ни астрономи?
Опасността от закриване на Обсерваторията в Рожен моментално отекна в социалните мрежи. Имаше и мнения, че трябва да бъде закрита, защото... нищо не произвежда.
"Все едно да закрием националния стадион по футбол. Астрономията е наука, която привлича децата и тяхното любопитство, увлича ги по пътя на науката", казва Ана Борисова. Повечето й колеги са превърнали детската си страст по Космоса в професия.
"Когато човек е притиснат от кризата, той не намира смисъл да се гледат звезди, струва му се, че се прави едва ли не за кефа на едни петдесетина учени". Така Георги си обяснява негативизма.
Пряка връзка с реалния живот не се вижда, а и навсякъде по света има хора, които не разбират значението на тази наука. "Но ето, вижте календара - годината за нас е една обиколка на Земята около Слънцето, това е най-елементарният пример", отговаря Георги.
Той разказва как преди години в Ню Йорк спрял токът, а мракът открил чудесна гледка към Млечния път. Хората започнали да се обаждат, за да питат какво е това странно сияние и дали не ни нападат извънземни.
Трябва ли да дръпнем шалтера, за да забележим, че има и звезди?
>Благодарение на научните и художествени достижения , наследствеността , но не само човек непрекъснато трансформира своето Д- РНК Разумен човек би избягвал да говори за неща, за които няма елементарни познания. Първо, човешката цивилизация съществува от твърде скоро, за да можем изобщо да говорим за изменения в ДНК в този кратък период в следствие на еволюционни процеси. Също, поради редица причини по-скоро може да се твърди, че развитието на цивилизацията е спряло или поне съществено забавило естествения процес на еволюцията при хората, защото за него е необходим естествен подбор, който в модерното човешко общество далеч не работи със същата сила, както при останалите живи организми. Последно, хората, както всичко живо на земята, използват ДНК като носител на генетичната информация, а не РНК, така че изобщо не може да се говори за еволюционни промени в РНК. Единствено вирусите използват РНК като носител на генетичната информация.
Део , ама ти твърдо си решил да чоплиш люспата на семката; "Разумен човек би избягвал да говори за неща, за които няма елементарни познания. Първо, човешката цивилизация съществува от твърде скоро" Докато аз междувременно се чудя , как си баш способен да млеконадоиш скуката. Това е своего рода талант. Въпроси ли имаш???
>Въпроси ли имаш??? Ако имах въпроси към теб, на които да вярвам, че можеш да дадеш смислен отговор, вероятно щях вече да съм ги задал.
Отново не изненадваш , Део. Аз да съм Уикипедия
Стига спам. Евала на момичето от коментар 39
Само за Део - любознателния , да уточня , че РНК е кинетичната енергия на ДНК -то , което , както обикновено и за целите на анализ , е разделено. Не се безпокой , уроците от осми клас все още помня по смисъл , а каквото твърдя към днешна дата , правилно или грешно , няма значение- защото то е надграждано и все пак достатъчно променливо мое мнение. Пропускаш основното - важен е стремежът , копнежът , глада за напредък...а останалото ще бъде история ,от наша гледна точка.
Какъвто идиот сам можеш да се изкараш, никой друг не може. А ти си просто поредното скучно потвърждение от този сайт.
Абсолютно съгласна. Но нали се сещаш каква е разликата м/у нас , че аз го разбирам и що се касае до мен приемам, със странното си чувство за хумор , докато ти .... не умееш да долавяш нюансите...никаква автоирония и наслада от ( сигурна съм - взел се насериозно ) каквото- и- да правиш. Вероятно това е твоя начин , няма проблеми що се касае до мене , но съвсем приятелски и ненатрапчиво ,те бих посъветвала , да успееш на първо време да бъдеш искрен със себе си. Не бъди убеден , че не съм усетила уязвимостта ти , би било пошло да пиша по въпроса... Дерзай , Део, и смело напред! Аз не съм ти враг.
Някои от вас под наука разбират чалга-науката на Дискавъри ченъл, дето един с три натискания на клавиша ЕНТЕР открива нова галактика или с 3 бодвания на лопатата - нова древна цивилизация. Браво на момичето от чужбина по-долу (и на момчето от статията), но реалността в БГ е съвсем различна.... цял живот дремане в някой кабинет, преписване на едни и същи неща и защита на нАучни трудове пред колегите от най-близкото обкръжение - ако това наричате наука, сигурно нещо бъркаме понятията..... в нормалните държави (с развита наука) му викат разсипия
Абе не че нещо, ама дедото е подвел момчето - Слънцето нема да избухне никогаш. Просто масата му е твърде малка за свръхнова. Ако не бъркам границата за маса над която звездата се превръща в астрономическия аналог на правоверен мъченик със семтекс около кръста и граната в гъза беше 3,2 слънчеви маси. Нашето Слънчице го чака доста дългия и досаден път към кафяво джудже. След около 3-5 млрд години. Шотландските бойци и вампирите да му мислят По въпроса дали човешката цивилизация съществува достатъчно отдавна за да индуцира достатъчно съществени промени в ДНК - ами и да и не. Промените сравнени с най-близките ни братчеди по ДНК - шимпанзетата бонобо и орангутаните са доста съществени като фенотип, въпреки мизерната разлика от 0,8-1,1% като генотип. По-интересно е какво ни предстои в исторически близко (десетина хиляди години) бъдеще. Значи първо апандисита ще изчезне съвсем (той е остатък от времето когато ни се налагало да преработваме по-груба храна). Другият кандидат за изчезване или поне закърняване е кутрето. На практика в момента кутрето няма друга роля освен за бъркане в носа, което се потвърждава и от факта, че членовете на якудза могат да разсипят лицето на човек на пода с един уракен, ако ще да нямат кутре.
>но реалността в БГ е съвсем различна Ти всъщност познаваш ли някой, който работи в БАН, или просто така си говориш, от вътрешно убеждение, че няма как тия хора да правят каквото и да било стойностно? Щото аз знам съвсем конкретни хора и екипи, които работят върху NLP, машинен превод, теория на графи, и публикуват статии в известни peer-reviewed списания. Вярно, някои от хората вече не са в БАН, но екипите са все още там и си работят.
За да има трайни, а не само преходни, промени в генотипа, е нужно да работи естествената селекция. Иначе всички вариации, независимо дали от рекомбинация, грешки в нея, или произволни мутации, няма как да се задържат и да определят стабилна насока в развитието на генофонда, защото няма да има селективност в генната миграция. Това е просто следствие от основните принципи на теорията на еволюцията. Колкото по-еднаква е вероятността на всеки индивид да остави поколение, независимо от конкретния си генотип и проявлението му, толкова по-малко работи механизмът на естествената селекция, и, съответно, самата еволюция. А тази вероятност за хората в модерния свят е доволно еднаква, поне в измерението на генотипа. Така че при хората еволюцията е почти спряла. Не разчитайте на нея.
Пич, още в първия коментар казах че и личен опит имам, и съм готов да те запозная лично с достатъчно нАучни деятели и в БАН и извън БАН за да знам какво говоря. Това че брат ти е някакъв велик учЕн не прави БАН и университетите ефективни! Отърсете се от това мислене, че всеки, който се кичи с титли е непременно развиващ наука! И спрете малко с Дискавъри - важно е
Мнението по въпроса с обсерваторията на Рожен си написах в коментар 12. Сега само да обобщя: Живея на първия етаж над магазини/гаражи. Не ползвам асансьор, но плащам! И не, защото съм длъжен да плащам асансьор! Не! Освободен съм. Но аз държа в моя вход асансьорът да работи винаги! Е, и заради това плащам по желание. Така е и с чистата наука и държавата! http://www.youtube.com/watch?v=-9QPHa1B9oo&feature=related Паяче, Поздрави за теб и Трендафил! И наздраве!
>Отърсете се от това мислене, че всеки, който се кичи с титли е непременно развиващ наука! Май ти убягва факта, че ти си първият под тази статия, който споменава подобна глупост. Това, че ти познаваш някакви хора в БАН, които само симулират, че правят наука, съвсем не означава, че всички в БАН са такива. Аз единствено казвах, че не си прав да обобщаваш, че всички там са некадърни лентяи. Не са. Нито, естествено, твърдя, че некадърни лентяи няма. Има. Малко повече умереност би била уместна.