Най-разпознаваемият авиолайнер на Земята чества своята 50-та годишнина. Първият Boeing 747 дебютира в Сиатъл, на 30 септември 1968 г. Неговият първи полет е през февруари 1969, а за масова употреба в оставилата много топли спомени авиокомпания Pan American World Airways навлиза през януари 1970 г.
Оттогава до наши дни той остава любим на пътниците. Boeing 747 е служил и като летящ Бял дом в лицето на Air Force One, а освен това е бил и декор за много холивудски въздушни екшъни.
В момента има все още около 500 от тези големи самолети, които продължават да летят, въпреки че много авиокомпании вече ги заменят с по-големи, по-комплексни и по-ефективни самолети с два двигателя.
Най-скорошната версия на "Кралицата на небесата" е 747-8 Intercontinental. Тя има нови крила, двигатели и технологии, които биха изглеждали невъобразимо за дизайнерите и пилотите на първоначалния 747.
Въпреки че уникалният му силует все още ще продължава да присъства в следващите години (макар и в намаляващи бройки) няма съмнения, че ефектът от "Кралицата" върху авиацията е толкова голям, колкото и размерите на самия самолет.
747 е първопроходецът в ерата на пътническите самолети с две групи седалки и широк корпус. Но ако е зависело от основателя на Pan Am Хуан Трип, любимият на мнозина лайнер би бил двуетажна версия на Boeing 707, който е с една група седалки.
Трип е оказал натиск на дизайнерите на самолета да създадат двуетажен самолет, форма, която инжинерът от Boeing Джо Сътър, известен като "бащата на 747," нарича "пуйка."
Едва след инициатива на мениджъри от Boeing в среща в заседателната зала на Pan Am, Трип променя мнението си. Размерите на салона са абсолютно същите като широчината и височината на предложения ширококорпусен 747, а Pan Am остават впечатлени.
Интериорът на 747 е разработван в сътрудничество със сиатълската фирма Teague, дългогодишен партньор на Boeing в дизайна на вътрешното пространство на самолетите.
Това е първият самолет, който има почти вертикални странични стени и висок таван, което създава на пътниците усещане за пространство и отвореност. Вместо дълга, тясна тръба, салонът е рзделен на "отделения," с кухни и тоалетни, служещи като разделители. Това е форма, която е оформила пътуванията на големи разстояния в продължение на близо половин век.
В сравнение със 707 и Douglas DC-8, които са били основният състав на международните полети на авиокомпаниите през 60-те години, размерите на 747 са огромни. Със стотици пътници, пристигащи и заминаващи с всеки "джъмбо джет", летищата се е наложило бързо да се адаптират и да се разширят - по-големи зали за бординг, повече чекин гишета и терминали.
Всяка международна авиокомпания е искала да има престижа да лети със 747, което е означавало, че съществуващите митнически и емиграционни зони скоро са били претрупани от многобройни, едновременни пристигания на големия самолет.
Поддържащият наземен персонал също се е наложило да се увеличи. Влекачите на самолети стават много по-големи, за да се справят с щедрото тегло на 747 - над 340 000 кг. Кетъринг камионите са модифицирани така, че да достигат до вратите на самолета много над рампата, и презареждащите с гориво танкери вече стигат по-трудно до долната част на огромните крила.
747 е проектиран във време, когато авиоиндустрията е очаквала свръхзвуковият транспорт да бъде основният превоз на бъдещето.
Първият свръхзвуков самолет в света, проектираният от СССР Туполев ТУ-144, извършва първия си полет през 1968, а англо-френският Concorde се издига във въздуха два месеца по-късно.
Експерти през 60-те години предсказват, че 747 ще има доста кратък живот като пътнически самолет, като в крайна сметка ще отстъпи мястото си на самолети, движещи се с многократно надвишаваща скоростта на звука скорост. Дизайнерите на 747 се опитват да го подготвят за бъдещето, като го проектират да превозва и товари.
Основната палуба на 747 е с широчина около 6 м, за да побира два стандартни товарни контейнера. За да се улесни товаренето, носът на товарния модел на 747 се отваря и вдига нагоре.
Това означава, че пилотската кабина е трябвало да бъде разположена над основната палуба, което придава на "Кралицата" отличителната гърбица точно зад салона за пътниците. Това, което първоначално е било предвидено като място за отдих на екипажа, се превръща в най-харесваната и известна характеристика на самолета – пътническия салон. Едва в по-късните версии тази горна палуба се разширява, за да сдържа по-големи места за сядане.
Както се оказва обаче, свръхзвуковият проект на Boeing - 2707 - е прекратен през 1971 г., Туполев ТУ-144 е приземен за постоянно след само 55 предвидени полета, а Concorde извърши последния си полет преди близо 15 години.
Що се отнася до издръжливия 747, повече от 1500 екземпляра на този самолет са били произведени през последния половин век. Последният доставен пътнически самолет Boeing 747 е произведен през 2017 - "джъмбо джет" за Korean Air Lines.
Междувременно обаче последният самолет от серията 747, превозващ пътници в САЩ приключи с летенето, когато полет 9771 на Delta Air Lines кацна в гробница за самолети в Марана, Аризона.
Засега Boeing са се отказали за в бъдеще от 747 като пътнически самолет, но искат да продължават да правят товарната версия на 747-8 в предстоящите години.
Новите самолети и новите двигатели се създават по едно и също време. Дизайнерите на нови самолети се стремят те да потребяват по-малко гориво, и да се възползват от олекотения дизайн, създаден от разработчиците на двигатели.
Досега 747 винаги е имал голяма нужда от подобряване на мощността на двигателите и ефективността, за да се издигне успешно огромният самолет във въздуха, и да бъде печеливша инвестиция за авиокомпаниите. Pratt & Whitney променят завинаги формата на самолетните двигатели с техните JT9D турбо-витла за 747. Двигателят се отличава от по-ранните, като има огромно витло отпред.
Огромно количество въздух се всмуква в двигателя, но само малка част от него стига до ядрото, където се компресира, смесва се с гориво и се възпламенява, за да се движат турбините. Вътрешната турбина върти огромното витло, като изтласква самолета напред.
Доколкото по-голямата част от въздушния поток е насочена около — а не през — сърцевината на двигателя, това е първият "силно обтичащо" турбо-витло на самолетната епоха.
Дизайнът прави двигателите по-тихи, по-мощни и с по-добра ефективност на горивото. И вместо пищящия шум на по-ранните поколения самолети, 747 "бръмчи", докато излита. 747 може и да е бил първият, но сега всеки пътнически самолет се задвижва благодарение на изключително надеждна и комплексна система от заобикалящи сърцевината турбо-двигатели.
Истинската промяна?
747 влиза в употреба в началото на 70-те години, и във време на мащабни социални промени. Той води до експоненциален растеж на въздушните пътувания, туризма и връзките между хората по цял свят. В първата си година, напълно натоварен, 747 ограничава наполовина цената за превоз на пътниците. Полетите незабавно стават по-достъпни.
Може би обаче наградата за най-голяма промна във въздушните пътешествия трябва да отиде за по-големия събрат на 747 - 707. Този гладко летящ, задвижван от мощни двигатели първопроходец, а на един квантов скок от предшествалите го "piston-pounders". Той свързва континенти само за часове и показва на света мощта и силата на въздушните пътувания.
Брайън Уайгъл, втори пилот на първия полет на 747, както и бившият вицепрезидент на летателните операции, определено смята така.
"Колкото по-малко е времето за полет, толкова по-голяма е надморската височина - има много неща, които са били лансирани със 707, които са били революционни," заявява Уайгъл. "747 отива още по-далеч в същата посока, но не можете да игнорирате това, което е правил 707."
"747 обаче беше забележителен самолет, и го обожавах", допълва още той.
