Светът е пълен с чудаци и всеки може да бъде колкото си иска ексцентричен, но понякога странностите могат да стигнат до там, че да се зачудиш как е възможно да има хора, които в такава степен да се откъснат от реалността. Този въпрос си задава и изданието GQ,
коментирайки решението на Сара и Габриел Крисман да живеят така, както се е живеело през Викторианската епоха в Америка в края на 19 век.
Двойката дотолкова се е вманиачила да изпълни всеки най-дребен детайл от викторианския стил на живот, че двамата са събрали куп негативни реакции в града, където живеят и дори получават писма със смъртни заплахи от хората в околността.
Коментарът на GQ e един единствен: да се раздават смъртни присъди на ексцентрици е смехотворно, но наистина, според изданието, двойката викторианци е... досадна до смърт.
"Моят съпруг и аз изучаваме историята и специално викторианския период от 1880 и 1890 години. Нашите методи на обучение обаче са доста по-различни от академичните. Всичко в нашето ежедневие е свързано с онзи период - от технологиите, които ползваме, до начина, по който общуваме със света", обяснява Сара Крисман в своя статия, публикувана в Vox.
Тя разказва надълго и нашироко как преди пет години двамата си купили къща, строена през 1888 година в Порт Таунсенд, щата Вашингтон - град, който през викторианската епоха е бил пристанище.
"Когато се пренесохме в къщата, заварихме електрически хладилник в кухнята. Продадохме го възможно най-бързо. Сега имаме кутия с лед, каквато се е използвала през онези години и я зареждаме с ледени кубчета. Всяка вечер и понякога по два пъти на ден през лятото, аз я изпразвам от разтопената вода".
Сара разказва, че в салона на къщата имат механичен часовник, който тя навива. Всеки ден тя записва в дневника си разни неща с антикварна писалка, която пълни с течен туш чрез капкомер. Попивателната и мастилницата са от 1890 година.
"Купувам мастилото от компания, основана през 1670 година. Восъкът ми за запечатване на личните писма идва от същата компания, а ножът ми за отваряне на писма е произведен някъде през късната викторианска епоха..."
В къщата, в която живеят, няма модерни електрически крушки.
"Когато с Габриел имаме гости, използваме едни от първите електрически крушки, създадени според първите патенти на Тесла и Едисон. Когато сме само двамата, използваме маслени лампи. Когато започнахме да използваме този вид осветление, бяхме изумени колко по-силна е светлината от маслената лампа, отколкото тази, която идва от модерните реплики".
Излишно е да се уточнява, че и леглото, и дори завивките са произведени по начин, по който се е изработвал плата през викторианската епоха, че отоплението в къщата е с газ и керосин, а всички кухненски уреди, с които Сара домакинства - са антични.
Къпането се случва с обливане с топла вода, а сапунът е от компания, която работи от 1839 година.
Четката за коса на Сара е с дизайн на 130 години, а четката й за зъби е от естевсвен косъм от глиган.
Естествено, нито тя, нито съпругът й имат мобилен телефон, а тя самата никога не е притежавала шофьорска книжка - едно скандално за Америка признание.
Когато отиват заедно на разходка, те се предвижват с велосипеди, по-точно с трициклети. Сара притежава копие на колело тип трициклет от 1880 година.
Габриел има три подобни колела и е минал с тях хиляди мили.
"Наложи се да работим здраво за мечтата си", пише Сара и уточнява, че викторианският им лайфстайл не се е е случил за един ден.
Общото между двамата е, че още преди да се запознаят, те са имали интерес към миналото. И Сара, и Габриел не са посещавали училище, ами са били обучавани в къщи.
"Трудно е да се каже кой от двама ни започна всичко", пише тя. "Аз първа започнах да се обличам във викториански дрехи, но Габриел, който знаеше колко ми допадат идеалите на онова време и естетика му, ми ги подаряваше. Така и двамата изучавахме заедно тази култура, която намираме за възхитителна".
Изумителното е, че колкото и адмирации да заслужава стремежът на двойката към онзи стил на живот, всъщност единственото, което получава тяхната безобидна ексцентричност от съвременниците им - както на живо, така и в интернет, е неразбиране и присмех.
Всъщност Сара, очевидно жена с известна ерудиция и интелигентност, добре описва неразбирането, което двамата получават, в своята статия.
Ето какво пише тя:
"Хората смятат, че трудната част от нашия "лайфстайл" идва от самия начин на живот, но всъщност да използваш викториански предмети всеки ден, може да е много задоволително и радостно. Истински трудната част всъщност е да се бориш с реакциите на хората.
Живеем в свят, който е ужасно недружелюбен към различията от какъвто и да е вид. Обществата са пълни с хулигани, които атакуват некоонформистки настроените индивиди от всякякъв вид. Наричат ни "откачалки", "странни" и безкрайно много още по-лоши обиди. Получавали сме писма, изпълнени с омраза, в които ни съветват да се махнем от града или в които се повтаря "смърт, смърт, смърт".
Всеки път, когато излизам от вкъщи, трябва да съм нащрек за хора, които ме закачат. Да се оправяш с всички тези неща и да не паднеш духом от тях, да не разрешаваш на чуждата омраза да ти отнеме радостта от този вид живот - това е трудната част.
В сравнение с това, да носиш викториански коресет постоянно, е най-лесното нещо на света".
Снимки: Estar Hyo Gyung Choi, Sarah A. Chrisman/Facebook
И аз бих живял така за някакъв малък период от време - падам си по винтиджа. За останалото време ще запазя само интериора - харесвам старинно обзавеждане.
Амишите живеят като средновековни селяни, а тази двойка се стреми по-скоро да живее като средновековни аристократи или дребни буржоа.