Дениз Герганова прекарва 25 години в Австрия, работи там като инженер. В някои периоди й се налага да пътува доста с кола по работа и така започва да „чете" аудио романи на немски.
Разбира, че се е запалила по тях, докато слуша „Майсторът и Маргарита" на Михаил Булгаков в изпълнение на немски. Оттогава започва да си подбира аудиокнига за всяко следващо пътуване, а от година е превърнала хобито си в бизнес - селектира български книги, които да бъдат записани в аудиоформат за четящата (или слушащата) аудитория.
„Това е интимно преживяване, което може да усети на дълъг път", казва тя и добавя, че доброто „изпълнение" е не по-малко важно от добрата книга.
Борба за всяка дума
Както във всяка друга работа и тук има едно постоянно гонене на точния човек. Подходящият актьор трябва да е способен да влезе в историята и да я разкаже като своя. Записът на една книга най-често се случва в съотношение 10 към 1 - за да се запише един средно голям роман от 10 часа текст са необходими 100 часа работа. „Това е борба за всяка дума. Няма тиражи, няма остаряване - особено при класиката", казва Герганова.
Тя иска да популяризира българската литература за слушане, като адаптира книги на български автори - класически и нови.
Казва, че да създадеш аудиокнига е все едно да се движиш на ръба на бръснача - не бива да прекаляваш със своята интерпретация, да драматизираш. Необходима е искреност, а не всички актьори могат да постигнат това. Стоян Алексиев е бил истинско откритие - актьорът е известен като Сократ в „Последната нощ на Сократ" от Стефан Цанев в Народния театър и като герой от редица български филми, сред които „Вчера". Той озвучава най-много от аудиокнигите, които Герганова създава. Правилото според нея е, че един актьор трябва да има отношение към литературата, за да може да пресъздаде текста - иначе не се получава.
Най-често практикуваният метод за отглеждане на деца е телевизорът - детегледачката, пред която можеш да ги оставиш, докато вършиш своята работа. Така обаче те получават чисто визуално интерпретация върху текста, докато аудиокнигите или аудио драматизациите на детски приказки заместват телевизора и дават път на въображението.
В България подобен тип преживяване все още е слабо популярно, особено като тип забавление за възрастни.
По програма „Христо Ботев" понякога пускат радиопиеси. Дениз Герганова припомня романа на Емилиан Станев „Антихрист", прочетен от актьора Владимир Пенев през 2010 г.
Първата българска книга, адаптирана и записана на диск, е „Сестри Палавееви" на Алек Попов. Тъй като обаче няма други книги за слушане в България, дискът обикновено е стоял сам между книгите и не е предизвикал особен интерес. Затова и Дениз Герганова решава да предлага книги на mp3. Прави дигитален магазин, с който да достига до по-широка аудитория сред българите в чужбина. Не се притеснява от изтичане на аудиокниги в торент сайтове, защото българите в чужбина, които имат интерес, не влизат в такива сайтове поради строгите рестрикции в местните законодателства, а в България това би могло да има популяризиращ ефект.
От всяко дърво не става свирка
При подбора на книги търси текстове, които да са подходящи за този формат. Казва, че не всички книги стават за това. Например „Възвишение" на Милен Русков, което определя като една от най-добрите книги, създаван в последно време, трудно може да бъде пренесен в аудиоформат заради спецификата на езика - архаични думи и диалект.
В българската съвременна проза най-силни са кратките разкази. Вече има аудиокнига по „Симетрия" на Захари Карабашлиев, която се е получила много добре, и два сборника на Деян Енев. Дениз хваща и хитра бизнес ниша - прави записи и за всички автори, които учениците имат да подготвят за матура.
В момента записва „Естествен роман" на Георги Господинов, отново със Стоян Алексиев. Има желание да намери подходящи актьори, които да изчетат и текстове на Радослав Парушев и Васил Георгиев - автори, които определя като наситени с много гняв и сарказъм.
Засега записват само български книги, защото няма достатъчно финансиране за тази дейност, а авторските права при чуждестранни текстове са по-скъпи. Герганова издава книгите със собствено финансиране от спестяванията си като пенсионер в Австрия.
Аудиокнигите не са за мързеливци
Аудиокнигите са за четящите хора. Въобще не е вярно, че са за тези, които ги мързи да четат, казва Герганова. Казва, че само 7% от хората в България си купуват книги, а колко ги четат е друг въпрос. Пазарът е малък и поради езика, а и защото българите са се обърнали изцяло на Запад.
Работата й трудно може да се превърне в печеливш бизнес. Затова и се надява на финансова помощ от някоя институция. Когато е започнала с проекта си преди две години се е обърнала към тогавашния министър на финансите Симеон Дянков, който й е отказал, защото „няма достатъчно пари". Неправителствени фондации също й отказват съдействие, въпреки първоначалния привиден ентусиазъм.
Все още се надява на някаква подкрепа поне, за да пренесе в аудиоформат българската класика. Разказва, че екипът й е получил благодарствено писмо от момиче, което е преживяло операция на очите и неин близък е купувал всеки ден по една аудиокнига, с която да я развличат, докато е в болницата.
А за тези, които твърдят, че аудиокнигите убиват удоволствието от четенето, то 70-годишната история на записаните романи в САЩ би оборила това твърдение.
