Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато Стефан Вълдобрев разказва истории, цялата вселена свети

Как се пише "Книга за песните" и кога сърцето става фойерверк Снимка: Alexander Богдан Thompson
Как се пише "Книга за песните" и кога сърцето става фойерверк

Стефан Вълдобрев е актьор, музикант, композитор, текстописец. Преди всичко обаче той е разказвач на истории - именно това прави през целия си живот - и в киното, и в театъра, и на музикалната сцена.

Всички, били на поне един негов концерт, знаят, че Вълдобрев не пропуска да разказва истории, докато е на сцената - независимо дали пее или разговаря с публиката. Може би и това е една от най-силните му страни - с лекота създава усещането за близост, за споделена история.

През май Вълдобрев навърши 50 години, а покрай юбилея му се появи и една приятна изненада - "Книга за песните". В нея той описва процеса по създаването на всяко от емблематичните си парчета, като разказва и в какъв момент от живота му се е появило то. Проследява и пътя на Обичайните заподозрени до превръщането им в групата, която виждаме на сцената днес.

За редакторската работа той разчита на Яна Борисова - драматургът, с когото работи от години в представленията на Театър 199 "Малка пиеса за детска стая", "Приятнострашно" и "Хората от Оз".

В книгата е пълно с истории за музиката и за живота - от детството на Вълдобрев с футболната топка и пианото, през появата на китарата в живота му, падането на Тодор Живков, уроците на Тодор Колев, времето във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ), до работата с Лили Иванова и времето далеч от музикалната сцена, за възможностите и това колко е важно да бъдеш готов за пътя, по който си поел.

Макар Вълдобрев да казва, че книгата не е автобиография, тя е биография на музиката му, която се формира в хода на времето, под влиянието на събития от света, страната и личния му свят.

Въпреки че всички противоепидемични мерки са на ръба да отпаднат изцяло, разговаряме на безопасно разстояние - по телефона, с по чаша кафе от двете страни на слушалката.

Снимка: Alexander Богдан Thompson

Писали сте песни, поезия, дори от книгата става ясно, че сте писали и пиеси. Това е обаче първият ви опит в прозата. Лесно ли се пише книга за песните?

Чак лесно - не бих могъл да кажа, но пък не беше и никак трудно. Казах си, че имам една проста задача: да разказвам истории. Хем да са интересни, хем да бъдат свързани задължително с появата на някоя песен. Аз имам още десет пъти по толкова истории от разказаните в книгата, но те нямат отношение към песните и затова съм ги оставил настрани.

Казах си, че искам начинът, по който описвам историите, да бъде литературен, т.е. да не е просто "един рокендрол певец или един актьор нещо разказва", а някак си да опитам да го направя със стил - и то с литературен стил. Аз чета много, харесвам много автори и ми се искаше да бъда на ниво, така че по-скоро това беше трудността - да мога да си намеря стила на разказване.

Иначе другото си е разказване на истории, което правя и с текстовете на песни, и с поезията, и с ролите в театъра, и сценариите в киното, с филмите. Често го повтарям, но то си е така - всичко е едно и също: разказване на истории с различни изразни средства.

Има ли история, която съжалявате, че не сте включили в книгата?

Не, защото аз премислях много кое да влезе в нея и кое не. Има прекрасни истории, които са останали извън книгата и сигурно някой ден ще си намерят мястото.

В "Книга за песните" разказвате за детството си и за един период като начинаещ футболист. Как бихте си представили живота си, ако вместо музиката, той се окажеше професионално свързан с футбола?

Човек не може да гадае. При всички положения, когато гледах нашите хора на Световното през 1994-а, аз вътрешно бях сигурен, че щях да съм там. Това може да звучи много високопарно и самонадеяно, но вътрешно си мислех, че айде - може би сред резервите - там, на скамейката, но щях да бъда там - примерно, 18-а резерва.

Много хора казват, че птичето на късмета каца веднъж на рамото. От книгата ви звучи така, сякаш сте имали много такива знакови срещи. Кое от тези "птичета на късмета" считате за най-значимо?

Факт е - има поредица от такива срещи и важни хора, които са ме направили по-добър. Обаче има и нещо друго - аз съм бил отворен за тези срещи и съм ги очаквал, и съм ги търсел. Мисля, че е много важно човек да бъде отворен и да иска такива срещи, да няма колебания да ги разпознае и да се съчетае с тях. Те се появяват, обаче стига ти да си готов за тях. Не мога да извадя някоя от тях - просто те са толкова много, че съм се опитал да ги опиша в книгата с цялата си любов и признателност към тези хора.

Снимка: Alexander Богдан Thompson

Споменахте, че четете много. Кои книги са ви повлияли най-силно? Например в текста на "Вълк" има пряка препратка към "Майстора и Маргарита" на Михаил Булгаков.

Ето това е нещо, което не съм включил в книгата! В нея, в главата за "Вълк", говоря как са протичали репетициите [на "Майстора и Маргарита"] в театъра. Не, че съжалявам, че не съм го вкарал в книгата - мисля, че е излишна подробност, а освен това и някакви други пиеси са повлияли в този момент и съм щял да ги пропусна. Но да, "Вълк" е свързан точно с репетициите на "Майстора и Маргарита".

Много е трудно да кажа кои книги са ми повлияли най-много. За разлика от музиката, където мога да извадя от стотиците поне десет, сред книгите те са стотици - не мога да извадя няколко с ръка на сърцето и честно да кажа.

Обмисляли ли сте преиздаване на стихосбирката "Катапулт" или издаването на нова книга с поезия?

Не, нито едното, нито другото. В "Книга за песните" вкарах някои от знаковите неща от "Катапулт", а нова поезия бих издал, ако има. Много рядко пиша поезия. Засега имам някакви неща, но те не са много - да кажем, четири-пет стихотворения. Ако дойде такъв момент, например нова вълна на коронавируса и трябва да стоя вкъщи два месеца, може и да се случи това. Само че не си го пожелаваме.

Всъщност какво ново открихте за себе си по време на изолацията заради Covid-19?

Новото беше колко лесно вече напълнявам и колко трудно мога да сваля килограми! В момента това ме занимава и съм втрещен, че преди свалях с лекота, а сега нещата не се получават. Това е новото и то не е никак розово.

Пандемията отложи много концерти. Какви са следващите ви възможности за среща с публиката?

Ние вече направихме няколко концерта с бандата и сега гласим нови. Първо - на 24 юни в кино "Кабана" ще има официална премиера на "Книга за песните" в рамките на Панаира на книгата. Това ще бъде основното събитие, организирано от "Книгомания". Входът е свободен, ще почета, може да издрънча две песни на китарата, да си поговорим с хората.

Снимка: Личен архив

Ще имаме концерт само с три китари - аз, Ванката Лечев и Миро (Мирослав Иванов, бел. авт.) в рамките на фестивала "София Моно". През юли в момента обмисляме дата за големия си летен концерт в София, който правим всяко лято от четири години. На морето - в "Ментол" във Варна ще свирим в края на юни. Лека-полека се задвижват колелата и ще видим.

Писали сте песни за три от филмите на режисьора Стефан Командарев. Какво най-силно ви свързва с него?

Той беше първият режисьор, който ме покани да напиша цялостна музика за филм и тази връзка е много сериозна и много значима за мен. "Пансион за кучета" беше първият филм, който ме заяви като филмов композитор. Аз дотогава бях писал страшно много за театрални спектакли, за кино - никога. Така че много важен филм е за мен, наистина.

След това дойде работата ни по "Светът е голям..." и запознаването ми с толкова много значими хора от киноиндустрията. Тогава беше един много, много светъл период между мен и киното.

През май отпразнувахте 50-ия си рожден ден. Ако трябва да опишете живота си досега в три свои песни, като минете през детство, младост и зрялост, кои песни бихте избрали?

Последната със сигурност ще бъде "По-полека", първата може би "Сиво" - тази песен, която мислех още в ученическите си години в Стара Загора. Тя не е популярна, но маркира периода от ученическите ми групи. И по средата - "Рай".

Ако можехте сега да кажете нещо на онзи Стефан Вълдобрев от училище, какво би било то?

По-полека, бих му казал. И че всичко ще се случи така или иначе, както трябва да се случи. Тогава бушуват едни страсти, бушуват суети, хормони, амбиции - като при всеки млад човек. Накрая виждаш, че винаги всичко се случва така или иначе. Не че са били излишни тези емоции и това нетърпение, но може би е можело да бъдат в малко по-ниски амплитуди.

Снимка: Личен архив

Кога за последно сърцето ви е било фойерверк?

Снощи (четвъртък, бел. авт.). Имах участие и всеки път, когато видя хора пред себе си и мога да споделям песните си, е фойерверк.

"Книга за песните" на Стефан Вълдобрев можете да откриете тук.

 

Най-четените