В средата на октомври ситуацията покрай избухналите протести в Багдад изглеждаше достатъчно тежка, за да се заговори в иракското правителство за оставки на най-високо ниво, а хора от кабинета да се опитват да потушат напрежението с демонстрантите, пускайки слухове за предстоящото оттегляне на премиера Адил Абдул-Махди. Всичко обаче се промени след една изненадваща визита от съседен Иран.
От тази визита насам в Ирак са убити над 330 души, а ранените са хиляди. Правителството в Багдад предприе далеч по-крути мерки за справянето с размириците, а премиерът Махди няма никакво намерение да се отказва от поста си.
Въпросното мистериозно посещение е на иранския генерал Касим Сюлеймани, командир на елитните части "Ал Кудс". С него той засвидетелства доверието на Техеран в Махди като ключов човек за иранските интереси в Ирак. Самото посещение е сериозна изненада за висшите официални лица в Ирак, като то е съгласувано само с премиера.
То обаче свидетелства за дълбокото влияние, което Иран оказва върху съседните си държави, и дълбоката политика, която прокарва, за да постигне своите регионални интереси. Това се вижда и от изтеклите дипломатически грами на иранското разузнаване, публикувани от The New York Times.
Документите разкриват огромното влияние на Техеран върху Ирак, като подробно описват години на усърдна работа на ирански шпиони в посока избирането на лидерите на страната и обръщане на иракски агенти, работещи за САЩ, както и извличане на всякаква информация, която ще помогне на крайната цел - проникване във всеки аспект от политическия, икономическия и религиозния живот на Ирак.
Според изтеклите грами Махди има тесни връзки с Техеран още от времето си на министър на петрола в правителството на Садам Хюсеин.
Именно иранците са и движещата сила, която го издига до премиерския пост, представяйки го като компромисна фигура за интересите както на САЩ, така и на Иран. Сега те са и силата, която почти по всяка вероятност ще го задържи на власт. Самият Сюлеймани по време на визитата си в Багдад коментира, че "страната му знае добре как да се справи с демонстранти".
Изпращането именно на Сюлеймани е сериозен знак за намеренията на Иран да не изпускат в никакъв случай влиянието си върху Ирак. Генерал Касим Сюлеймани, ръководител на елитните, паравоенни сили на "Ал Кудс" в Иран, е един от най-мощните играчи в Близкия изток днес и спокойно може да се каже, че той е една от причините за все по-разрастващото се влияние на Техеран върху целия регион през последните десетилетия.
Ген. Касим Сюлеймани с върховния лидер аятолах Али Хаменей. Снимка: Khamenei.ir
Въпреки всичко дори и сега този стратег на иранската експанзия в региона остава и досега слабо известна фигура.
На 62 години и баща на пет деца, той е ветеран от Иранско-иракската война от 80-те. За разлика от други ирански лидери, Сюлеймани няма религиозно образование и не е активна фигура в Ислямската революция.
Той започва кариерата си като строителен работник, за да погаси дългове на баща си, а впоследствие показва умения и израства до техник по водоснабдяването и канализацията.
След преврата от 1979 г. влиза в частите на Иранската ислямска революционна гвардия. Въпреки минималните тренировки, успява да покаже завидни умения и бързо се издига сред ранговете на гвардията.
Сюлеймани участва в акцията срещу кюрдските сепаратисти през 1979 г., в иранско-иракската война между 1980 и 1988 г. (вече като лидер на собствена част), като още в 20-те си години успява да стане командир на 41-ва дивизия Сарала.
След войната, вече през 90-те, му възлагат да ръководи силите на Ислямската революционна гвардия в провинция Керман. По време на студентското въстание в Техеран през 1999 г. Сюлейман е един от хората в гвардията, които се подписват под писмо до президента Мохамад Хатами. В писмото се посочва, че ако Хатами не смаже студентския бунт, военните могат да започнат и преврат срещу Хатами.
През 1998 г. му възлагат ръководство на силите "Ал Кудс". Това е елитно паравоенно звено, често причислявано към Ислямската революционна гвардия, на което се дава да извършва специални операции, включително шпионаж в държави извън Иран.
На практика основната роля на "Ал Кудс" е да разширява влиянието на Техеран върху Близкия изток. То и шпионско звено, което действа извън Иран, за да разшири политическото влияние на страната в Близкия изток.
Тези сили отговарят за контрола върху прокси играчите на Техеран - локални шиитски милиции, въоръжени групировки и местни военни коалиции. Сред тях попадат Хизбула в Ливан, Хамас в Газа и коалиция от милиции в Ирак.
Задачата на "Ал Кудс", освен собствените спец операции, е да помага за координацията на тези сили, снабдяването им с оръжия, обучението на кадри и т.н.
Всичко това поставя Сюлеймани в една изключително овластена позиция. Не случайно американското разузнаване го поставя като втория по значение човек в Иран след върховния лидер аятолах Али Хаменей.
След американската инвазия в Ирак през 2003 г. Иран активно се възползва от всички отворили се възможности. За това говорят и изтеклите ирански разузнавателни грами - лансиране на проирански политици, обвързване на разузнавателни агенти, работили със САЩ, подкупване на ключови държавни служители и т.н. В Ирак се създават паралелни на армията шиитски милитаризирани сили, които отчитат вярност първо на Техеран и едва след това на властите в Багдад. Командването им пък се назначава пряко от "Ал Кудс".
Ген. Сюлеймани. Снимка: Mohammad Rafei Movahed
На практика обаче в момента Иран контролира пряко политиката на Ирак и е решаващ фактор, без който не може да се случи почти нищо в държавен план.
Всичко това е част от големия външнополитически план на Иран за влияние върху Близкия изток, чийто водещ изпълнител е именно ген. Сюлеймани - създаването на сухоземен, контролиран от Техеран коридор от Афганинстан на изток до Ливан на запад, който да осигури свободно преминаване на доставки на оръжия за шиитските съюзници на Иран.
Целта е да се създаде буфер срещу сунитските сили в региона като фактор за влияние върху целия ислямски свят, и същевременно да се създаде достатъчно силен отпор за действията на другия водещ регионален противник - Израел.
По съвет на Сюлеймани Иран подкрепи групировката Хизбула като средство за извършване на нападения срещу военни цели на Израел и САЩ. Групата също така поддържа мрежа от клетки в цяла Европа.
Чрез военни интервенции в места като Сирия, Ирак и Йемен Иран помогна за увеличаване на регионалната мощ на Хизбула: сега тя се гордее с изпитани бойци от милицията и арсенал от над 100 000 ракети.
Всичко това превръща в Сюлеймани във важна пречка за амбициите на Запада за установяване на ред в региона.
Той е едно от основните лица на Иран, попадащи в списъка със санкции, наложени от Вашингтон, а отстраняването му би разместило сериозно пластовете на властта както в Иран (където той е една от водещите политически фигури, макар и в сянка), така и в целия Близък изток.
Мащабните разкрития за дейността на Техеран в Ирак покрай изтеклите грами вероятно ще дадат допълнителен тласък в усилията на САЩ срещу външното влияние на Ислямската република, за да бъде ограничено то.
Това обаче би означавало задължителна смяна на политическото ръководство в Багдад и сериозна работа по разбиването на вече изградената мрежа от проксита, която Иран поддържа. А това съвсем не е лека задача, която ще изисква Вашингтон да хвърли голяма част от дипломатическите си сили, ако иска да постигне въобще някакъв реален ефект.
