На лов за китайските "превъзпитателни лагери" за мюсюлмани

Десетки журналисти, правозащитници, учени и обикновени граждани се състезават с времето, като търсят в интернет доказателства за китайските "религиозни превъзпитателни лагери", преди правителството да е успяло да ги изтрие.

От миналата година Китай изпраща множество мюсюлмани в лагери, където се опитва да ги накара да се откажат от исляма и да приемат идеологията на Комунистическата партия. За това вече съобщиха New York Times и други медии, които базират статиите си на разкази на бивши лагерници.

В момента около 1 милион мюсюлмани се намират в превъзпитателните институции, според приблизителна цифра, посочена от представители на САЩ и ООН. Китай от своя страна отрича да цели индоктринация на мюсюлманите в лагерите.

По време на конференция на ООН миналия месец представители на страната обявиха, че „няма такова нещо като центрове за превъзпитание“, въпреки че дори в документи на китайското правителство е използвано това определение.

Сега Пекин твърди, че лагерите са просто професионални школи, през които минават осъдени престъпници с цел повторно интегриране в обществото. От своя страна журналисти съобщават за това, че не им се позволява да се доближат до добре охраняваните обекти.

При изграждането на масивната система от превъзпитателни центрове китайските власти са оставили електронни следи – публикации в правителствени уеб страници и в социалните мрежи, които съдържат снимки и подробности за устройството на лагерите.

Тъй като ситуацията създава предпоставки за евентуални санкции срещу замесените представители на властите, вече е започнало триенето на онлайн документи. Така поне твърдят учени и журналисти, които разследват казуса.

Малцина са тези, които се надпреварват с властите да открият и архивират доказателствата за съществуване на лагерите, преди те да изчезнат завинаги. За целта използват простички инструменти: Google, Twitter и The Wayback Machine.

“Всичко, от което се нуждаеш, са познания по мандарин, компютър и интернет връзка“, разказва Тимъти Гроуз, един от учените, които са се заели с тази почти детективска работа. По думите му правителството в Китай е наясно, че има писмени доказателства за лагерите, поради което бърза да ги открие и изтрие.

Гроуз започва да събира улики през лятото. Първо, той използва китайската търсачка Baidu, за да провери информацията за центровете. Това го насочва към статии в новинарски сайтове, в които се описва как властите „превъзпитават“ представители на мюсюлмански малцинства – най-вече уйгури и казаци.

Това според съобщенията се прави на база политиката за „де-екстремизиране“ и се случва в северозападния регион Синдзян, на който Пекин отдавна гледа като на място, в което се пропагандатират екстремистки и сепаратистки възгледи.

Втората стъпка на Гроуз е да използва името на конкретния план на властите. Това го отвежда в правителствени сайтове, в които той е успял да открие информация за дейността и местоположенията на центровете.

Чрез този простичък процес той открива снимки от прерязването на лентата при откриване на един такъв център в региона, придружен от прессъобщение от местните власти. На снимките, по думите му, има надпис, който гласи „център за превъзпитание“. Академикът запазва намерените доказателства под формата на PDF файлове или в дигиталния архив, известен като The Wayback Machine. Споделя намереното и в Twitter.

Друг важен вид информация са обществените поръчки за строителство и тръжни известия, публикувани онлайн от властите при търсенето на компании, които да построят лагерите.

Адриан Ценц, изследовател в Европейското училище за култура и теология в Германия, е открил повече от 70 такива. По негови думи в много от офертите се посочва, че е необходимо изграждането на високи стени, наблюдателни кули, огради с бодлива тел, системи за наблюдение, помещения за въоръжени полицейски сили и др.

Освен това Ценц е събрал обяви за търсене на персонал за администриране на лагерите. Според него налице е „изненадващо нисък образователен ценз“ - търсят се хора със средно образование, а ако лагерите наистина са професионални училища, както твърди правителството, би трябвало да се търсят служители - висшисти.

Заедно с академиците в търсенето на онлайн следи за китайските лагери се включват и граждански активисти. Но трябва да се обележи, че интернет разследването преди е водило до появата на погрешна информация.

Както при случаите с бомбите по време на Бостънския маратон, така и при една от училищните стрелби в САЩ, потребители на Twitter и Reddit нарочват невинни за извършители на тези деяние. Не само това – те разпространяват снимките на тези хора, с което им нанасят неоправдана вреда. Гражданският подход в такива случаи може да бъде много рисков.

Въпреки това 29-годишният Шон Занг, китайски студент, който следва право в Канада, играе важна роля в разследването заедно с академични изследователи като Ценц и Гроуз. Той също започва да търси информация за случващото се в Синдзян – попада на офертите за строителство, много от които посочват и точното място на строеж. Проверява местата чрез Google Earth и открива сателитни снимки на обектите, за които се предполага, че са лагерите.

Това го кара да повярва, че може би има нещо вярно в новините, че в родната му страна задържат мюсюлмани. Занг започва да публикува снимките в своите блог и Twitter акаунт, заедно с координатите на сградите в случай, че някой може да ги провери на място. Работата по проекта му отнема по един час дневно, а скоро се появява интересът и от страна на професионални журналисти.

Сред тях е и репортерът от Wall Street Journal Джош Чин, който е искал помощ от студента за анализиране на снимки от обект в град Турфан, за да се установи дали сградите по някакъв начин са сходни с тези на други предполагаеми лагери. В подредбата на сградите има сходства, а самият Занг вече е попадал на този обект при своите търсения. Не е писал за него, защото до онзи момент не е успял да намери поне едно друго доказателство, което да потвърди опасенията му.

А е факт, че сателитните снимки не винаги са достатъчни. Итън Зукърман, директор на центъра за граждански медии към Масачузетския технологичен институт (MIT), посочва, че за да липсва съмнение в достоверността на дадена снимка, трябва налице да са и писмени доказателства - документация от рода на правителствени оферти за строителство, чиято истинност може да се провери, или свидетелства от журналист, който е видял сградата с очите си.

Тимъти Гроуз допълва, че освен това е важно да говориш със самите уйгури, тъй като правителствените документи и дори снимките могат да дадат само повърхностна представа за лагерите, но не и за случващото се в тях.

Сред най-активните търсачи на информация за лагерите са самите уйгури – както журналисти, които живеят в региона, така и граждани, които са напуснали Китай, но се тревожат за близките си там.

Според Гроуз жена от малцинството, която се представя с псевдонима Nur, е била първата, която е открила вече популярната снимка на хора в лагер в Синдзян. По негови думи жената, която често споделя подобни снимки в Twitter, е открила тази и други снимки чрез часове ровен из официален правителствен акаунт в китайската социална мрежа WeChat.

Nur отказва да разкрие истинското си име или местонахождението си, защото се страхува за своето семейство, което все още се намира в Синдзян. Прикрива следите си онлайн всеки път, когато рови за доказателства из интернет. Опасява се, че в противен случай китайските власти ще проследят IP адреса й и ще я открият. Този страх е отнел дори съня й.

Започнала е своето разследване през юни. Досега е насъбрала няколко гигабайта с PDF и Word документи, скрийншоти на снимки и детайли за лагерите. Споделя всичко с Гроуз.

Дигиталните методи за събирането и съхраняването на информация за лагерите са нискотехнологични и с отворен код като се набляга по-скоро на скоростта, прозрачността и сътрудничеството между отделните търсачи. За учен като Гроуз този начин на работа по търсенето на документи отразява колко спешно трябва да се действа в подобна ситуация.

Той описва случващото се като състезание с времето и заради това се налага да се използват по-прости, но бързи методи, които обаче ще дадат навременни и ефективни резултати.

Новините

Най-четените