Тя е руса, харизматична и търпелива. Дотук нищо особено. Юлия Кльокнер прави отлично впечатление в германската политика и тихомълком се превърна от „млада надежда на ХДС" до „следващата Меркел". Тя е един от петимата партийни заместници на Мути, но в последно време открито си позволява да се еманципира от своята успешна покровителка.
Преди ден Кльокнер лансира миграционен план, който директно опонира на либералната правителствена политика. Тя поиска създаване на бежански центрове по границата на Германия и въвеждане на дневни квоти за прием, което бе изтълкувано от опозицията като „план срещу Меркел".
Външният министър Франк-Валтер Щайнмайер реагира по-дипломатично - със съмнение, че подобни намерения изобщо могат да бъдат приложени. От средите на консерваторите коментираха, че Юлия не тръгва срещу Меркел, а се опитва да помогне в сложния казус за справяне с миграционния приток.
На партийния конгрес в Карлсруе през декември м.г обаче, Кльокнер бе аплодирана от около 1000 делегати, след като призова за забрана на бурките и за приемане на специален закон, който да стимулира интеграцията на чужденците.
"Юлия има природен талант за политик и знае много добре как да се промотира", коментира Юрген Фалтер, преподавател по политически науки от Университета в Майнц. Според него все повече хора тепърва ще запазят в паметта си името на някогашната му студентка: „Ангела Меркел няма да е вечно канцлер и веднъж след като този пост се освободи, Кльокнер ще бъде много близо до целта".
Коя е „новата Меркел"
43-годишната блондинка е изключение сред германския политически елит, където сериозността и трезвата преценка се ценят много повече от харизмата и блясъка. За разлика от Меркел, Юлия се чувства много уютно пред камерите на журналистите - и се котира отлично в профила на християндемократите.
Тя израства в малка ферма в провинция Рейнланд-Пфалц, западната част на Германия, в резултат на което знае как се управлява трактор и как се отглеждат коне, крави и свине. След това е учител, след това журналист и редактор на специализирано списание за вино. В средата на 90-те получава титлата „Кралица на виното", нещо като своеобразен атрибут на посланика на тази индустрия в Германия и по света.
Подобно на Ангела Меркел, тя е силно подценена при дебюта си в политиката, тъй като има незадоволително „тънка автобиография". Това се случва през 2002-ра година, и то след като ХДС решава, че трябва да увеличи представителството на жени в Бундестага и управлението. Тогава нейни приятели я убеждават да се яви на избори и да замени провинциалния живот с федералната политика в Берлин.
В последствие Кльокнер е избрана за заместник - министър на земеделието. Липсата на политически опит набързо е наваксана с умелото й публично представяне - тя е обикновеното момичето на съседната врата, което винаги ще ти помогне с каквото може. Този образ се развива чрез медийните й изяви - въпреки високия пост, министърът не забрава откъде е тръгнала.
Разказва без притеснения, че не може без вино и желирани бонбони, черпи сила от спомена за миризмата на сено и конете, а първият й полет със самолет е едва на 21-годишна възраст, като „Кралица на виното", когато обикаля света. Срещала се е с папа Йоан Павел II, Нелсън Мандела и Михаил Горбачов.
Не й липсва обаче категоричност - в близкото минало е изявен противник на абортите и на замразяването на стволови клетки. Сега е убедена, че не Германия трябва да се приспособи към бежанците, а обратно.
Днес много малко хора се съмняват в нея и склонни да я отхвърлят, още повече че в средите на ХДС не е утихнало недоволството срещу либералната бежанска политика на правителството.
В точния момент
За да затвърди политическия си възход обаче, Кльокнер трябва се спечели изборите в провинция Рейнланд-Пфалц през март. Тази територия е истинска „крепост" за основните опоненти на ХДС - социалдемократите, които управляват там от четвърт век.
Победата се очертава да бъде доста трудна, защото анти-имиграционната партия „Алтернатива за Германия" привлича избиратели на ХДС. Ако анти-системната партия получи представителство в парламента на Рейнланд-Пфалц, то почти сигурно ще е за сметка на консерваторите.
„Алтернатива за Германия" остро критикува Меркел и приета на около 1 милион мигранти за последната година, така че вероятно „тихата революция" на Юлия Кльокнер е насочена именно към разколебаните избиратели на консерваторите.
Неслучайно когато преди няколко седмици премиерът на Бавария Хорст Зеехофер поиска ограничаване на приема на бежанци до 200 000 на година, тя му отвори с думите: "Поставянето на ултиматуми няма да помогне".
Ако местните избори са успешни за новата Меркел, това ще е дългоочакваният й трамплин към националната политика.
