Когато нещата тръгнат на зле, хората във властта обикновено обещават, че ще ги оправят. Но дали наистина спазват това обещание?
Колумбийското правителство подписа споразумение за мир с основната бунтовническа група в страната и с това слага край на десетилетия войни и бунтове, а и двете страни заявяват, че това е началото на нова ера.
Но две години и половина, след като бунтовниците се съгласиха да оставят оръжието, много от дадените обещания не се спазват и перспективата за истински продължителен мир изглежда доста несигурна.
Каква е причината за създалата се ситуация?
Близо 3000 бунтовници възобновяват сраженията като застрашават самите основи на споразумението. Много от милионите колумбийци, които някога са живели в контролираната от бунтовниците територия, все още очакват обещаното изграждане на пътища, училища и електропреносна система.
Ангажиментът на правителството да помогне на селските райони беше сред основните причини бунтовниците да свалят оръжията.
От подписването на мирното споразумение са убити поне 500 активисти и лидери на отделни общности и над 21 хил. души са прокудени от домовете си заради продължаващото насилие. Това проваля основният аргумент, с който е сключено споразумението - че то ще донесе мир, безопасност и стабилност.
Новият президент на Колумбия - Иван Дуке, който пое поста през август миналата година - изказва скептицизъм по отношение на споразумението и иска вместо това да промени из основи нагласите на бунтовниците, съгласили се да свалят оръжието.
Пътят към мир
Гражданската война в Колумбия продължава пет десетилетия, отнема живота на поне 220 хил. души и предизвиква разруха в голяма част от страната. В контролираните от бунтовниците региони правителствените услуги липсват и инфраструктурата се руши. Мнозина се ориентират към наркобизнеса, за да оцеляват.
Всички страни в конфликта са обвинявани в зверства като отвличания, изнасилвания и показни екзекуции, които насърчават дълбоки вражди в страната дори и между членовете на един и същи семейства. Във война, която е толкова дълбоко лична, намирането на изход се оказва изключително предизвикателство.
Така че когато правителството и най-голямата бунтовна група - Революционните въоръжени сили на Колумбия, известни още като ФАРК, стигнаха до споразумение за мир през септември 2016 г. след години на тежки преговори, това беше посрещнато с масово одобрение от целия свят. Хуан Мануел Сантос, тогавашният президент на страната, спечели Нобелова награда за мир.
Но мирните договори с такива мащаби никога не са лесни за реализация и колумбийците бяха наясно, че им предстои дълъг и тежък път. Споразумението, до което достигнаха двете страни, беше амбициозно и комплексно със своите 578 отделни договорености, но може да бъде сведено до няколко основни ангажимента.
Основната цел на бунта на ФАРК беше подобряването на живота в колумбийските села. Споразумението настоява за всеобхватно образование в селските региони - от предучилищна възраст до гимназия включително, гарантиран достъп до питейна вода и мащабни субсидии за програми за развитие на някогашните бунтовни територии.
От своя страна бунтовниците се ангажират да спрат всякакви враждебни действия, да предадат оръжията си на ООН и да се върнат към живота си на цивилни. ФАРК получава право да участва в избори и на организацията са гарантирани 10 места в Конгреса.
Големи надежди и погубени надежди
По-голямата част от гражданската война се води в провинцията. А споразумението за мир увеличава надеждите, че лишенията в селските райони, които поддържат конфликта, са към своя край. Но две години след подписването на примирието едно посещение до град Хуан Хосе ясно показва, че твърде малко неща са се променили.
Градчето с 8000 жители не получава дори и най-базовите услуги, които са били обещани. Без питейна вода жителите все още са принудени да разчитат на непречистените си кладенци. В околните села не са строени училища, въпреки обещанията на правителството, и много деца никога не са виждали класна стая отвътре.
Въпреки че полицията вече присъства в Хуан Хосе, нито тя, нито военните стигат до околните села и нови въоръжени групи навлизат, за да запълнят вакуума, останал след ФАРК. Емилио Арчила, съветник на правителството, казва, че за реализацията на много от най-големите обещания като осигуряване на вода и електричество ще е нужно повече от десетилетие, имайки предвид щетите, понесени от провинцията заради конфликта.
Според него хората, които смятат, че тези проблеми могат да се решат за две годни, не разбират мащабите на кризата. Но Адам Айзъксън, анализатор в организацията за защита правата на човека Washington Office on Latin America, казва, че правителството просто не прави нищо. Той е на мнение, че властите са имали време за действие, за да установят държавни институции на териториите, където бунтовниците отстъпват, но не се възползват от този шанс. Сега има много групи, които се сражават за същите територии.
Парите са основна пречка пред изпълнението на всички обещания.
Когато мирното споразумение е подписано, се смята, че то струва около 45 млрд. долара, за да бъдат изпълнени всички обещания за период от поне 15 години. Тогава правителството се радва на стабилни доходи от държавната петролна компания, чиято продукция се продава за почти 100 долара на барел. Сега цените са с една трета по-ниски.
За фермерите коката все още е основен ресурс. Голяма част от финансирането на ФАРК идва от търговия с наркотици. Мирът обаче не успя да накара фермерите да преосмислят бизнес моделите си - миналата година количествата земя, използвани за отглеждането на листа от кока, достига исторически пик.
Част от проблема е, че високодоходният кокаинов бизнес е също толкова привлекателен за въоръжените групи, навлизащи в селските райони, колкото беше някога за ФАРК.
Правителството обаче също носи голяма вина. Програмата за субсидиране на посеви, която е договорена в рамките на мирното споразумение, обещава плащания в брой за тези, които изкоренят посевите си с кока и ги заменят със законни посеви. Но в градове като Хуан Хосе жителите казват, че плащанията за фермерите са спрели за известно време, след като Дуке поема президентския пост.
В крайна сметка те са възобновени в края на годината, но представители на администрацията, които трябва да въведат алтернативните посеви, така и не идват. Така че много фермери просто се връщат към отглеждането на кока.
Негодувание срещу снизходителността на трибуналите
Основен фундамент на споразумението е и обещанието да се търси истината за случилото се по време на конфликтите с цел национално помирение. Споразумението създава така наречената "Специална юрисдикция за мир" - трибунали, на които се изслушват показанията за престъпления и злоупотреби.
10 000 бивши бунтовници и 2000 членове на въоръжените сили се ангажират да дадат показания срещу мащабен имунитет - те могат да бъдат признати за виновни, но няма да се издават присъди за затвор с изключение на няколко конкретно упоменати престъпления. Тази част от мирното споразумение обаче се оказа трудна за преглъщане от много колумбийци.
През октомври 2016 г., когато те имат шанс да се произнесат по споразумението, шокират мнозина като гласуват срещу него на референдум. Президентът Сантос заобикаля волята на гласоподавателите с коригирано споразумение, което изпраща направо в Конгреса.
Сега Дуке иска ревизия на дейността на трибуналите като ги определя като твърде снизходителни. Някои се опасяват, че той ще ги унищожи напълно. И все пак ангажиментът за неиздаване на присъди за затвор е от критично значение за подписването на споразумението от ФАРК. Отстъплението от тази договореност може да бъде възприето като подвеждане и подмяна.
И това може да се окаже решаващ фактор.
Все пак възможността да получат по-леки присъди и да участват в политиката е това, което убеди ФАРК изначално да влезе в политиката.
Стъпки напред, но недостатъчни
Някои от обещанията в мирното споразумение са спазени. Повече от 6804 бойци от ФАРК първоначално се разоръжават и повече от 8994 оръжия са предадени на ООН. Към 2017 г. ФАРК изцяло се демобилизира, с изключение на малка дисидентска група.
Около 23% от 578-те договорености в споразумението са изцяло изпълнени, според скорошно проучване на Института за изследване на мира "Крок" към университета "Нотр Дам", който следи реализацията на споразумението.
Изследването обаче прогнозира, че въпреки стабилния напредък само една трета от договореностите ще бъдат изпълнени в посочения период. Останалите или са в "състояние на минимално прилагане", или изобщо не е и започнато да се работи по тях.
Не може да се отрече, че правителството не изпълни обещанията си, били те за реинтегриране на бивши бойци, аграрно развитие или политически реформи, казва Джулиан Гало Кубилос, бивш комантир от ФАРК, който сега е колумбийски сенатор. Според него като цяло споразумението е занемарено.
Един от най-големите провали е в областта на сигурността, за което и държавната администрация, и бунтовниците убеждаваха скептичните колумбийци, че ще е най-голямата полза от мирното споразумение. В много области, където ФАРК се разоръжи, правителството все още не изпълнява задълженията си като нарушава основен ангажимент от договора.
Възникналото в резултат на това беззаконие и безредици в селските райони се оказаха смъртоносни за колумбийските активисти, 252 от които са загинали миналата година - ръст спрямо 191 загинали през 2017 г., констатира колумбийският Институт по изследвания на мира и развитието.
Този месец ФАРК казват, че 130 от бившите им бойци са убити след подписването на мирното споразумение. Бившите бунтовници редовно се оплакват, че демобилизацията им ги оставя беззащитни срещу паравоенните банди, които все още вилнеят в провинцията.
Това води до сериозно препятствие пред мира: експерти смятат, че близо 3000 бунтовници отново са на оръжие или близо 40% от тези, които първоначално са се демобилизирали. Сред тях има и нови доброволци.
Нещата не вървят добре и на политическия фронт.
Лидерите на ФАРК сформират партия, за да участват на изборите, но скоро научават, че военните победи са по-лесни от политическите. Непопулярни заради историята си на отвличания и убийства, те са нападани с камъни по време на кампанията, отпадат от надпреварата за президентския пост и не печелят дори и едно от избираемите места в парламента.
Оптимизмът, че мирът е близо заради подписаното от Сантос споразумение, се губи сред хора като Андрес Чика, фермер, който живее до Хуан Хосе, но сега вече се опасява да ходи в града.
Това, което той ни продаде, беше една мечта, казва Чика.
Изводът е, че мирните споразумения са трудни, но мирът е още по-труден.
