Комунистическа Албания е била най-изолираната държава в Европа. Заради опасенията си от инвазия режимът там е построил свръхсекретен ядрен бункер, който в момента представлява зловеща туристическа атракция.
Той е скрит от пътя. Дълъг тунел, издълбан в склона на хълма, е единственият начин да влезете вътре. Това не е място, в което бихте влезли случайно - входът наподобява военна база.
Самият тунел е почти два пъти по-дълъг от футболно игрище, а въздухът вътре е чувствително по-студен. Тук-там се събират локвички вода по пода.
С приближаването към центъра на тунела хармоничното бръмчене, което се чува, става все по-силно. Пазачът, който обикновено стои на входа, изглежда като силует на оловен войник на фона на ярка светлина.
Трябва да извървите общо 198 м, за да достигнете до безличния паркинг накрая. Озовавате се пред сива институционална сграда. Това е Bunk'Art 1, а няколкото минути вървене до него ви водят до едно от най-секретните скривалища на Студената война.
По думите на местните жители това е най-доброто място, където да бъдете в летен ден, когато термометрите в Тирана показват над 40°C.
Пазачите на Bunk'Art 1 са млади - повечето са малко над 20-годишни. Момчетата и момичетата на този пост са с висше образование, много от тях - в хуманитарни области. Те прекарват дните си в място, което е толкова пазено в тайна, че е било известно като "Съоръжение 0774" - неемоционално название на сграда, строена да издържи и след края на света.
Енвер Ходжа управлява Албания в продължение на четири десетилетия.
От края на Втората световна война до средата на 80-те години той е на чело на страната със сталинистка самодостатъчност, целяща да превърне Албания в модерна независима държава. Това е бил доста краен подход - неговото пламенно придържане към марксизма-ленинизма не позволява особени отклонения от канона.
Албания прекратява дипломатическите си връзки с Югославия през 1948-а, със Съветския съюз - през 1961-а и с Китай - през 1979-а, все заради това, че са "изоставили социалистическия си дълг".
С този сталинистки плам обаче върви и сериозна параноя. Ходжа е бивш партизанин, който се сражава срещу германците през Втората световна война и вярва, че враговете и от Изток, и от Запад планират инвазия в малката му планинска държава. Той разпорежда започването на огромна програма за строителство на бункери, които да позволят на албанците да водят партизанска война от мащабна мрежа бетонни кутийки.
А докато биха бушували тези сражения, Ходжа, наравно с останалата част от управляващия елит, би координирал съпротивата от този бункер.
"Съоръжение 0774" е резултат от крайната параноя на Ходжа. Построен между 1972 и 1978 г., бункерът съдържа повече от 300 помещения, разпръснати из пет подземни нива, голяма част от тях дълбоко под склоновете на планината Дайти, източно от албанската столица. Това е лишен от прозорци, клаустрофобичен спомен от Студената война, намиращ се в едно от най-забравените кътчета на Европа.
Ако Западът или Изтокът бяха нападнали, "Съоръжение 0774" би било много оживено място. Цялата отбрана на страната би била организирана оттук. Вътре би имало до 300 души, включително генералният щаб на страната. Храна и гориво е трябвало да има за година напред.
Бункерът се е строил в пълна тайна. На стената има снимка на Ходжа, посетил го в деня на откриването му, една от само няколко нощи, които е прекарал там преди смъртта си през 1985-а. Въпреки това за него е било предвидено отделно помещение, в което е имало и луксозно легло, секретарска служба и баня с работещ с дизелова енергия душ.
Личното му помещение в бункера е облицовано с тъмна дървесина. Всички останали стаи са направени от обикновено дърво. Това е единственото помещение, оформено по този начин.
Албания преминава от еднопартийно управление към парламентарни избори през 1991-а, но останалата част от десетилетието е белязана от хаос - през 1997-а правителството на страната пада след срива на финансови пирамиди, които поглъщат по-голямата част от богатствата в страната.
Около 2000 души са загинали и много военни бази са били разграбени в настъпилия хаос. "Съоръжение 0774" е била една от тези бази.
Бункерният комплекс е използван за последно от албанската армия за учения през 1999-а, след което изпада в разруха и забвение. Едва през 2014-а той отново отваря врати, благодарение на усилията на италианския журналист Карло Болино, който иска да извади под светлините на прожекторите тази реликва от изолираното минало на Албания.
"Реших да отворя Bunk'Art 1 през 2014-а, когато министерството на културата отправи призив за идеи за честване на 70-та годишнина от обявяването на независимостта на Албания", разказва той. "Дотогава нямаше място, където туристи или дори албанци да научат тайните на комунистическите времена".
Той казва, че е изпитал дълбоко емоционална реакция при първата си визита там. "Усетих тръпката от това да изследваш тъмно, мистериозно място, което предава усещане за история".
Когато съоръжението отваря врати през 2014-а за месец, то предизвиква доста голям интерес - посетили са го около 70 000 албанци.
Дотогава те само знаят, че съществува бункер, за който не са чували от много години. Наоколо има къщи и дори хората от близкия регион, когато идват тук, възкликват от удивление. Много е впечатляващо за тях да видят, че има такова съоръжение в планината.
Болино се е опитал да построи не просто музей, запазващ скривалището на режима, все едно е в машина на времето, но и да добави още нещо. Няколко от помещенията са превърнати в арт инсталации като всяка от тях разкрива различен аспект от комунистическото минало на страната или намира връзка с аскетичната среда на бункера.
Реновираните стаи в този наподобяващ лабиринт комплекс са пълни с типа мебели и вещи, типични за онези времена.
Екипът е завършил реновирането на повече от 100 от стаите в бункера. Голяма част от останалия комплекс остава нереновирана или просто забранена за достъп - наблизо има действаща военна база и съоръжението официално остава част от албанското Министерство на отбраната.
Болино признава, че предизвикателството е било огромно. "Беше трудно от логистична гледна точка, защото мястото е много влажно и всичко, което е изложено на тази влага в продължение само на няколко дни, започва да мухлясва".
"Но най-големите трудности бяха културни: възстановяването на документи и вещи от комунистическото минало изискваше много труд, но още по-трудно беше да се преодолеят предразсъдъците към място, в което исках да разкажа за ужасен период от историята на албанския народ. Имах доста затруднения да покажа ясно, че помненето на фактите от комунистическите времена не означава да се изпитва носталгия по комунизма".
Има и някои сюрреалистични аспекти.
Това, което изглежда като кошчета за боклук, украсени с червени звезди, са всъщност пречистватели на въздуха, които отделят кислород и отвеждат въглеродния диоксид навън.
Характерните газови маски в съветски стил - от типа, с който Албания е разполагала, когато е поддържала приятелски връзки с Москва - обсипват стените на коридорите като напомнят на посетителите за кошмарната ескалация на въоръжаването, която би довела до превръщането на това място във временен дом на 300 души.
Комплексът е затворен, но не е малък. В сърцевината му има зала за събрания, която е достатъчно голяма, за да побира стотици хора. Оттам Ходжа и елитът на режима биха изнасяли речи, предназначени за хората, затворени в това защитено от ядрен удар скривалище.
Сега това място се е превърнало в театрална и концертна зала - на входа има дори малък бар.
В това има нотка на поетична ирония; и двата музикални стила са били забранени по време на управлението на Енвер Ходжа.
Бъдещите концерти са само част от плановете за съоръжението, което бързо се превръща в една от най-популярните туристически атракции в Албания. Болино споделя, че има и други идеи.
"Следващият ми проект е свързан с един от южните коридори на Bunk'Art 1, където искам да направя фотографска изложба със сцени от ежедневието, винаги напомнящи за комунистическата епоха. Това ще е възможност да запознаем посетителите с друг аспект на страната, който вече е изчезнал".
"През септември ще се опитам да реализирам форма на имерсивен театър: ще възродя лица от миналото в коридорите на Bunk'Art и посетителите ще могат да се срещат и да взаимодействат с тях. Това е първата стъпка към много по-амбициозен проект, свързан с базирана на виртуална реалност инсталация".
Междувременно Bunk'Art се превръща в причина да посетите Тирана.
Сенада Мурати, член на екипа, който поддържа комплекса, казва, че наблюдава много по-голям интерес към него от посетители от Великобритания и САЩ и дори от далечни места като Нова Зеландия.
Bunk'Art се опитва да остава максимално политически неутрален, без да отрича реалността на комунистическата изолация на Албания. 40-годишното управление на Ходжа се счита, че е довело до близо 5500 екзекуции и хвърлянето в затвора на над 25 000 души.
Албанските граждани са били застрелвани на място, ако са били залавяни да се опитват да изкачат огражденията по границата.
Но музеят трябва да проявява максимална деликатност и чувствителност. Тук се разкрива светлата и тъмната страна на комунизма, така че хората да могат да преценяват сами. Някои от посетителите идват със снимка на Ходжа в джоба си...
