Владимир Путин откри седмицата с реч пред ООН, в която нарече "огромна грешка" отказа на Запада да подкрепи сирийския президент Башар ал-Асад.
Няколко дни по-късно, когато руските бомби полетяха по цели на сирийска територия, мнозина анализатори предупредиха, че този път Путин прави мащабна грешка, като замесва Русия в нерешимия конфликт в Сирия.
Други експерти определиха руския президент като стратегически гросмайстор на фона на западните лидери.
Руският външен министър Сергей Лавров подчерта във вторник, че Русия и САЩ вървят рамо до рамо в борбата срещу Ислямска държава в Сирия, но американският секретар по отбраната Аш Картър обяви, че руските бомбардировки са насочени в райони, в които по всяка вероятност няма сили на ИДИЛ.
Картър съвсем не беше единственият висш представител на американската администрация, който изрази притеснения от разминаванията между думите и действията на Кремъл по отношение на Сирия.
Русия използва борбата срещу ИДИЛ като претекст, за да оправдае военната си операция, но истинските й цели далеч не са толкова едностранни.
Politico.eu попита няколко от най-добре информираните експерти по руската външна политика: какво се опитва да постигне Путин в Сирия. Дали просто показва мускули пред САЩ, дали помага в окопната война на Асад или действително се опитва да унищожи ИДИЛ?
"От негова гледна точка - Путин печели. От наша гледна точка - ние губим"
Едуард Лукас, анализатор в Economist и старши вицепрезидент в Центъра за анализ на европейската политика, тинк-танк, базиран във Варшава и Вашингтон
Русия спечели. Това е тъжният извод за всички големи страни в Европа след катастрофалната седмица за западната дипломация и американското лидерство.
Седмицата започна с триумфа на Владимир Путин на Генералната асамблея на ООН. Той говореше като лидер с реален интерес към властта. Смъмри Запада заради слабостта и безразсъдството му, както и заради престореното съчувствие към жертвите на ИДИЛ. Но думите му бяха подкрепени от заплашителна воля за нарушаване на правилата, за поемане на рискове и издръжливост на болка.
Президентът Обама се намираше в най-слабото си състояние: лидер, който погрешно смята, че реториката е заместител на политиката.
В същия ден дойде поредният триумф на Путин - лична среща с Обама. Руските официози я представиха като доказателство, че ерата на дипломатическа изолация на Русия - като наказание за войната в Украйна - е приключила.
След това дойде руският ход в Сирия. Оръжията, които Русия изпраща нататък, не са опит за разрешаване на конфликта. Те са предназначени за защита на режима на Асад.
Нещо повече, ИДИЛ няма военни самолети: руските противовъздушни ракети в Сирия имат съвсем различна цел.
Това стана ясно в сряда, когато на американските ВВС беше даден по-малко от един час предизвестие, че Русия налага забрана за използване на въздушното пространство на Сирия. С това руснаците не просто отправиха директно предизвикателство към американските власти. Те просто стъпкаха буквара на военната дипломация. Америка беше ужасена, но не последва никаква реакция.
Първата цел във всичко това е руското обществено мнение.
Сапуненият сериал в Украйна свърши. Героизираните сепаратисти, техните зли фашистки врагове и прогнилият Запад вече ги няма. Новото зрелище е вълнуващият и екзотичен епос в Сирия, където режимът на Асад "геройски брани" цивилизационните ценности, руснаците са техните "храбри съюзници", а Западът - "пазител на варварите-джихадисти".
Както при повечето сапунени опери, този сценарий няма никаква връзка с реалността.
Възможно е мирно споразумение в Сирия - но Русия не може да посредничи или да го наложи. Основният му елемент би бил нова сделка със сунитите, подобна на онази, която прекрати бунтовете в Ирак през 2007 г. Това би изисквало подкрепа от страна на Катар и Саудитска Арабия, сътрудничество с Турция и Иран, както и руски натиск върху режима на Асад. Единствената държава, която евентуално би могла да осъществи подобна комбинация, е САЩ.
Това обаче няма да се случи, а междувременно Сирия ще продължи да кърви, Европа ще продължи да страда от неспирния приток на емигранти, а Путин ще се подсмихва отстрани.
Той успя да постигне и втората си цел. При цялата си военна, дипломатическа и икономическа слабост Русия успя да си върне позицията на незаобиколима сила, с която Западът трябва да се съобразява - при това, по руски правила.
Шансовете за реален успех са близки до нулата. Но провалите на Запада в Сирия бяха толкова мащабни, че на техния фон сега Путин изглежда като "отговорен държавник", към когото всички се обръщат за помощ в отчаянието си.
Най-шокиращият аспект на този казус е фактът, че Западът дори не осъзнава какво се случва. Експертите още си мислят, че приключението на Путин в Сирия е страхотна грешка, едва ли не - нов Афганистан. Те вярват, че Русия страда от санкциите, че Путин е загубил войната в Украйна и че се опитва да се върне към нормалността.
Това схващане много подценява манталитета на Путин. Той не се бои от дългосрочното влошаване на руската икономика. Той разглежда политиката като брутална игра с нулев резултат, при която победата отива при играча с най-здрави нерви и най-бързи рефлекси. По неговите критерии, той печели. По нашите критерии - ние губим.
Сега той може да обяви цената си. Интересно каква би била тя...
"Руското присъствие в Сирия е разменна монета"
Алек Лун, журналист на свободна практика, сътрудник на Politico, Москва
Смятам, че си заслужава да си припомним, че за Кремъл Украйна продължава да е първостепенен проблем. В краткосрочен план, въздушните атаки на Путин в Сирия ще помогнат на Башар ал-Асад да се задържи на власт. Но в дългосрочен план, военната операция на Русия изглежда по-скоро като разменна монета.
Путин вече извади Русия от дипломатическата изолация заради Украйна, като си изработи среща с Барак Обама. Какво са обсъждали на закрити врата?
Може би мълчаливо признаване на руските интереси в Украйна? Или край на санкциите? Вече всичко е на масата.
"Дори най-добре информираното разузнаване на Запада не знае какво се случва в главата на Путин"
Бен Джуда, сътрудник на Politico Europe и автор на книгата "Крехката Европа: Как Русия се влюби и разлюби Владимир Путин"
Ако някой ви каже, че знае какво си мисли Владимир Путин, значи ви лъже.
В момента Кремъл е много по-затворен за западните дипломати, журналисти и анализатори, отколкото е бил по времето на Леонид Брежнев. Затова е толкова заплашителен. Дори най-добре информираното разузнаване на Запада не може да разбере напълно кой съветва руския президент и какво пише в записките му.
Какво знаем досега: Владимир Путин е изолиран и действа безразсъдно, като слабо се интересува от порочната сложност в Близкия Изток.
Крим, Донбас, Сирия - всички те се разглеждат като единен фронт. Отпор срещу отслабващия Запад. Гласовете в Кремъл твърдят, че Владимир Путин може би ще се опита да размени една фронтова територия за друга: като укроти действията си в Сирия в замяна на отстъпки за Украйна и вдигане на западните санкции срещу Русия.
Това е дръзко хазартно поведение, което може да доведе до освобождаване на Русия от финансовите санкции. Най-страшното е, че не никога не можем да бъдем сигурни.
"Основното послание е: Ще ни слушате и няма да ни изключвате от разговорите"
Маша Гесен, руско-американски журналист и автор на книгата "Мъжът без лице: Необичайният възход на Владимир Путин"
Смятам, че водещият мотив на Путин е да затвърди ролята на Русия като велика сила. Той използва старите методики за дрънкане на оръжие и рекет от Съветско време. Основното послание е: Ще ни слушате и няма да ни изключвате от разговорите.
Посланието е насочено единствено и само към САЩ. Още по-просто казано, можем да го разчетем така: "Дойдох на ваша територия, за да ви дам шанс. Показах готовност да бъда любезен. Вие отхвърлихте изискването ми Асад да остане на власт - хайде да видим какво ще кажете сега".
Има и вторичен мотив, който превръща Асад в абстрактен символ.
В света на Путин САЩ са виновни за настоящата касапница в Сирия заради подкрепата си за протестиращите - също както уж САЩ са предизвикали "гражданската война" в Украйна. Той е убеден, че американците са подкрепяли протестите в Русия през 2011-2012 г. и единствено здравата му ръка е предотвратила катастрофата.
Затова Путин се идентифицира толкова дълбоко с Асад в тази ситуация, дори да липсваше личната симпатия между двамата.
"Съмнявам се, че Путин мисли с два хода напред"
Андрю Вайс, вицепрезидент по изследванията в Carnegie Endowment for International Peace; директор по външната политика за Русия, Украйна и Евразия в екипа на Съвета за национална сигурност на САЩ 1998-2001
Светът прекалено много надценява Путин, като го смята за майстор на стратегическото мислене. Той е импровизатор и опортюнист от най-висш ранг.
Вярно е, че се опитва да попълни вакуума в Близкия Изток и Сирия, докато САЩ намалява военното си присъствие в региона. В същото време, много се съмнявам, че Путин мисли с два или три хода напред. Войната в Сирия тепърва ще се влоши, а той бутна Русия право в центъра на конфликта. Въпрос на време е джихадистите да се обърнат срещу руснаците, както в Сирия, боя се - така и по улиците на Москва.
Руският ход ще одързости режима на Асад и ще мотивира силите на глобалния джихадизъм.
Вече сме виждали подобен модел при агресията на Путин срещу Украйна, която по всички параметри беше провал. Сирийското приключение има всички белези на подобна трагедия и говори доста за импулсивната и хаотична природа на политиката на Кремъл в полето на националната сигурност.
Притеснявам се, че Путин се втурна през глава в т.нар. "кинетична активност" на сложното бойно поле в Сирия без сериозен дебат за мерките за деескалация на конфликта с Пентагона и останалите членове на коалицията срещу ИДИЛ. Опитите за подобна деескалация са още в зародиш. Путин предизвиква опасност от неумишлен конфликт между руските военни и останалите сили в Сирия.
"Основната цел на Путин е да отвори пробойна в стената на икономическата и дипломатическата изолация около Русия"
Марк Галеоти, професор по международни отношения в Университета в Ню Йорк, специалист по руска национална сигурност и трансгранична организирана престъпност
Путин има три цели в Сирия, а борбата с ИДИЛ е най-маловажната от тях. Самият факт, че първата тежка военна операция не беше насочена срещу позиции на "Ислямска държава", а срещу по-непосредствените противници на режима от Свободната сирийска армия, е безапелационно доказателство в тази посока.
Той се опитва да укрепи режима на Асад или поне да му осигури глътка въздух, за да се прегрупира, докато едновременно с това Москва получи правото да се разпорежда с бъдещето на страната и с всеки следващ режим след този на Асад.
Но самата Сирия не му е толкова важна: основната му цел е да отвори пробойна в стената на икономическата и дипломатическата изолация около Русия.
В типичен за Путин маниер той забърква огромен хаос и предлага избор на Запада: да седнат на масата на преговорите с него с надеждата, че той може да помогне за разрешаването на проблема, или да го наблюдават как забърква още по-голям хаос.
Разбира се, в не по-малко типичен за Путин маниер, това е добра тактика, но лоша стратегия.
Засега той успя да принуди Вашингтон да разговаря с него, смекчи външния натиск върху Асад и като цяло спечели от поредната изненада в гръб на Запада. Но Москва просто не може да изпрати толкова сили в Сирия, колкото са нужни, за да предизвикат смислена промяна в аритметиката на войната и да спасят режима.
Това означава, че сега руснаците са в уязвима позиция: ако нещо се обърка, както винаги се случва във войната, те ще трябва да направят страшния избор - дали да се оттеглят от слабост или да удвоят силите и да затънат още по-надълбоко в кървавата спирала на сепаратизма, репресията, джихада и революцията.
"Западът едва ли ще омекне спрямо Русия заради предизвикателното й поведение"
Андерс Аслунд, старши сътрудник в Атлантическия съвет, бивш икономически съветник на правителството в Русия (1991-1994) и Украйна (1994-1997)
Президентът Путин очевидно преследва множество цели с военната си операция в Сирия. През последната година той търсеше възможност за бърза и победоносна война, след като намесата му в Донбас не беше нито победоносна, още по-малко бърза.
Той се нуждаеше от маневра за отвличане на вниманието от провала на войната в Източна Украйна, за да може постепенно да излезе оттам.
След множество проби и грешки изглежда се е спрял върху Сирия, което има доста преимущества. САЩ нямат ясна политика, Европа дори не може да формулира собствена политика, докато се опитва да се справи с вълната от сирийски бежанци.
Асад е най-старият и близък съюзник на Русия. Заедно с Иран Русия може да го укрепи. А руският съюз с Ирак и Иран би бил срам за САЩ.
Бомбардировките на Путин са насочени и срещу поне 2500 руски граждани, които се борят на страната на "Ислямска държава". Путин може да принуди САЩ и Европа да потърсят по-близки отношения с РУсия.
Но тази тактика има сериозни недостатъци. Западът едва ли ще омекне спрямо Русия заради предизвикателната й политика, която води до риск от пряк военен конфликт с американските сили. Западът със сигурност няма да свали санкциите срещу Русия заради подобен авантюризъм.
Една война в Сирия с модерно въоръжение може да се окаже доста скъпа, а БВП на Русия ще отбележи спад с поне 4 на сто тази година, Крим и Донбас вече струват доста скъпо на руския бюджет. Цените на петрола и нивото на рублата паднаха наполовина само за една година, същото се случи с БВП на Русия в щатски долари.
Руснаците не искат да се бият в Близкия Изток. Не се вижда краят на тази трагедия. Затова новата политика на Путин в Сирия изглежда опасна и може директно да дестабилизира Русия.
"Путин комбинира полезното с приятното"
Кийт Гесен, писател, журналисти и редактор на "n+1", роден в Русия
Путинова Русия е като криво огледало на западната политика: множество сходни действия, но много по-груби и без нужната аргументация. За да си отговорим на не толкова сложния въпрос "какво прави Путин в Сирия", трябва да се попитаме най-напред "какво правим ние в Сирия".
За да постигнем мир, пуснахме хиляди бомби; за да помогнем на сирийския народ да си върне свободата, ние го превъоръжихме. Администрацията на Обама, който дойде на власт с обещанието, че ще сложи край на разрушителните войни на преходния режим, ни въвлече в нова криза.
Колкото до Путин, той комбинира полезното с приятното. На него му е приятно да разобличава несъстоятелните планове на САЩ, а е полезно да спаси един от малкото съюзници на Русия от колапс. Какво търси Путин в Русия - нищо хубаво и нищо ново.
"Основната цел на Путин е да засили рейтинга си"
Грегъри Файфър, автор на "Руснаците: Народът зад властта"
Русия иска тъкмо обратното на разрешаването на сирийската криза. Основният й интерес е да усложни ситуацията на терен, за да се върне в центъра на международните отношения. Поддръжката за Асад - единственият съюзник на Москва в Близкия Изток - принуждава западните страни да опитат да отгатнат мотивите на Кремъл, някои дори вярват, че Русия е станала незаменим фактор за мира в Близкия Изток.
Нищо подобно. Основната цел на Владимир Путин е да засили общественото си доверие, като си го върне на Вашингтон и съюзниците на САЩ, което напоследък минава за "възраждане" на силата на Москва от времето на Студената война. Това е ключов елемент за поддръжката на корумпирания авторитарен режим, докато руснаците страдат от изолацията и икономическата рецесия.
Класически ход на Путин е да твърди, че води война срещу ИДИЛ, докато всъщност бомбардира бунтовниците, подкрепяни от САЩ.
Неговите подигравателни уловки очертават визията за външната политика на един офицер от КГБ. Макар че е хитър политически тактик - когато става въпрос за интересите на клептократичния му режим в краткосрочен план, Путин е готов да направи геостратегическа грешка.
"Руската телевизия просто смени темата от Украйна на Сирия"
Тимъти Снайдър, професор по история в Йейл
1. Популярността на президента Путин зависи от телевизията;
2. Руските телевизионни новини са посветени на събитията, случващи се извън Русия;
3. Това означава - победите на президента Путин над американската хегемония и т.н.
4. Слабата украинска армия и ограничените европейски санкции нанесоха истински щети върху Русия;
5. Точка 4 не бива да се забелязва от руснаците;
6. Руската телевизия просто смени темата от Украйна на Сирия
"Русия иска да е сигурна, че няма да бъде игнорирана, ако Западът успее да намери по-широко и ефективно решение за проблема със Сирия, Ирак и Ислямска държава"
Уилям Кортни, старши сътрудник в неправителствената RAND Corporation, бивш американски посланик в Грузия и Казахстан, специален съветник на президента по въпросите на Русия, Украйна и Евразия
С изпращането на изтребители над Северна Сирия Русия вероятно преследва паралелни цели - да намери ново признание в района чрез демонстрация на сила, докато едновременно с това отслаби враговете на Башар ал-Асад.
Ако атаките могат да се представят като подкрепа за битката срещу "Ислямска държава", още по-добре.
Преди всичко Русия иска да укрепи централната светска власт в Сирия. Затова удря по цели в Хомс, традиционен регион на опозицията срещу режима на Асад, а не крепост на ИДИЛ. Москва дава сигнали от няколко месеца, че отчита загубата на легитимност и власт на Асад.
Москва оставя на САЩ и съюзниците им да водят истинската битка срещу "Ислямска държава", макар че пред Генералната асамблея на ООН Путин говореше, че това е първостепенен приоритет на Русия. Но Русия не разполага с военната сила, за да промени хода на конфликта.
Русия иска да е сигурна, че няма да бъде пренебрегната, ако Западът успее да намери по-широко и ефективно решение на проблема със Сирия-Ирак-ИДИЛ. Тази задача е далеч извън силите на Русия, тя трябва да бъде постигната от САЩ, Западът и регионалните сили.
"Военната намеса в Сирия носи големи рискове"
Стивън Пайфър, директор на Brookings Arms Control, бивш американски посланик в Украйна (1998-2000)
Решението на Владимир Путин за военна намеса в Сирия е предизвикано от смесени мотиви. Той иска да подсили режима на Асад. Русия отдавна поддържа отношения с Дамаск, един от малкото международни поддръжници и основна крепост на Русия в Близкия Изток, затова Путин не желае да допусне колапс на сирийското правителство. Освен това иска да покаже, че Русия е значим играч на световната сцена и може да отправи предизвикателство към САЩ.
Дали Вашингтон и Москва ще могат да си сътрудничат в Сирия, не е ясно, но като имаме предвид различията им по отношение на бъдещето на Асад и целите на бомбардировките - въпросът вече не е дали са способни да работят заедно, а дали могат да направят така, че Сирия да не прерасне в още по-голям двустранен проблем за САЩ и Русия.
На последно място, Путин изглежда е пресметнал, че имиджът на силна Русия, която поема водещата роля в международните кризи, ще се отрази чудесно във вътрешен план.
Да, но военната намеса в Сирия носи големи рискове: Русия може да затъне в огромно блато, а според последното проучване на общественото мнение 69% от руснаците са против изпращането на военни в Сирия.
Какво търси ли?Същото,което търси САЩ в Украйна. Около ''каузата'' Украйна бързо се сформира твърд блок Полша,Прибалтийските държави и Румъния. Реципрочният отговор е ''каузата''Сирия.Твърдият блок е от Иран,Ирак и донякъде Ливан,начело с Русия. Като чета имената на преобладаващата част от авторите/по точно фамилиите/ от цитираните пасажи в статията се сещам на кого му е припарило здравата под/до/дупето. Дали Путин е прав?За съжаление правотата вече ще се доказва на бойното поле,а както се знае-победителят не го съдят.Той съди и пренаписва историята. Дали ''заинтересованите''страни ще ескалират конфликта?Разбира се!Това беше изначалната цел още от 2011 година,но капанът беше заложен за Иран. Има ли шанс Путин да извлече някакви изгоди от намесата?Минимални и съвсем несигурни.Има ли опасност за световния мир?Огромна! За съжаление Русия с Путин започна да ''танцува'' по едни ноти,написани още в началото на 80-те години.Този ''танц''продължава,докато на танцуващия не му се скъсат подметките или не бъде стъпкан в масовката.
Постоянно си задавам един въпрос.На никой ли не му направи впечатление,че ИДИЛ са с маски на главите.Три отвора.Два за очите и един за устата.Също като майдановците в Киев,а впоследствие и тези от ''Десен сектор'',дето се биеха в Донбас.Не е ясно кой е под маската. Въпросът е-защо тези хора толкова старателно прикриват самоличността си?Когато са специални сили/жандармерия,елитни части/на легитимно държавно формирование донякъде е разбираемо и е следствие от правилно или грешно държавническо решение. Имам някакъв отговор,но не мога да открия кой за първи път е използвал точно този тип маскировка.Бях стигнал до ИРА-извънредни/ирландците/,но се оказа,че през 1968 година лятото,когато се се опитвали да свалят Дьо Гол вече е имало една малка,много организирана,опасна и много брутална група ''студенти'',които са били с този тип маски. Ще бъда благодарен ако някой ''изкопае''нещо преди 1968 година.
"Играта на Путин или защо джихадистите говорят руски език" Дан Кристиан Туртурика в. "Ромъния либера" Мнозина се питаха какво ще направи Русия в отговор на икономическите санкции, наложени от САЩ и ЕС. Как ще вземе реванш за серията удари, които отслабиха сериозно икономиката й и създадоха най-голямата заплаха за режима на Путин досега - драстичен спад на приходите на държавата и на стандарта на живот? Днес знаем със сигурност, че миграционната вълна и военната интервенция на Русия в Сирия са част от отговора. Трудно е да се каже с милиметрична прецизност какъв е приносът на режима на Путин в създаването или във внезапното увеличение на бежанската криза. Но е очевидно, че серия от официално предприети действия поставиха основите за нейната поява, докато други, специално военните, са предназначени да помогнат на Русия да извлече ползи от възможното й разрешаване. И сякаш това не стига, между тях се намества и широката сива зона на специалните операции, доминирана от сенките на агентите на Федералната служба за сигурност. Било в преминаванията на джихадистите от Северен Кавказ към Сирия, било във вътрешността на бежанските лагери - там, където стотици хиляди бежанци решиха, като по заповед, в интервал от няколко седмици, да превземат с щурм вратите на Европа. Независимо обаче до колко става дума за дирижирани действия, за спекулативна игра в среда, пълна с възможности, за конспирации или за хазарт, Русия има големи шансове да излезе най-печеливша от сегашната конфликтна ситуация. Един завършек, който трябва да тревожи Румъния. Защо? Защото, като се имат предвид неоимпериалистичните амбиции на Владимир Путин, демонстрирани брутално в Украйна, една подсилена Русия представлява голям риск за стабилността и сигурността на всички съседи. А на румънската - особено, имайки се предвид тоталния ангажимент във военното стратегическо партньорство със САЩ и присъствието на противоракетния щит в Девеселу. След анексирането на Крим и началото на войната в Източна Украйна, лидерът на Кремъл се събуди с вълна от икономически санкции. Техният ефект, в допълнение към рухването на цената на петрола, беше унищожителен. С намалени наполовина приходи, много грандиозни проекти, като изграждането на газопровод към Китай, но и модернизацията на армията, бяха оставени на изчакване или ограничени. Олигархията също пострада. Нейните печалби са правопропорционални на бюджетите, които изразходва. Повече пострадаха обаче обикновените руснаци. Когато националистическата еуфория, предизвикана от връщането на Крим към “родината-майка” се разсея, те осъзнаха, като махмурлии, че пак те ще платят сметката. Падането на рублата бързо потвърди най-големите им страхове. От 45 рубли, колкото струваше едно евро преди анексирането на Крим, в края на август еврото се покачи до над 80 рубли. Какво последва? Путин вкара всички оръжия в битката да се отърве от санкциите и да върне на народа изгубения хляб след цирка с Крим. Първият избран метод бе стар като света: разделяй и владей. Активира троянските си коне във вътрешността на ЕС, за да разруши консенсуса, без който европейците не биха могли да подновят пакета от санкции. Последва дълга серия от оплаквания на лидерите в Будапеща, Атина, Прага, Братислава. Всички се вайкаха, че наложените на Русия санкции се обръщат срещу тях и срещу целия континент. Усилията им бяха увенчани с етапен успех. През март високопоставен официален представител на ЕС, пожелал анонимност, заяви, че съюзът няма да удължи санкциите срещу Русия, защото няма консенсус. Кой беше против? Точно гореспоменатите държави, чийто президенти или премиери претендираха, че не защитават Путин, а интересите на собствените си граждани. През юни обаче, един месец преди срока, в който би трябвало санкциите да бъдат подновени или премахнати, Путин претърпя друго поражение. Унгария, Гърция, Словакия и Чехия, както и много проруски германски политици не успяха да устоят на натиска на западняците и на политиците, настроени срещу Путин. Унищожаването на консенсуса, което изглеждаше неминуемо до неотдавна, се провали. Путин остана излъган, както и неговите граждани, които тъгуват за една ваканция в Турция, но рублите не им стигат и за една в…Крим, където на плажа звучи химнът по три пъти на ден. Не му остана друго, освен да извади от нафталина съскащата пропаганда с нацизма и да изрази загриженост, че датата на подновяването на санкциите - 22 юни, е съвпаднала с тази през 1941 г., когато Германия нахлу в Русия. Само Виктор Орбан, премиерът на Унгария, му акомпанира и заяви кисело, че “Европа се е простреляла сама в крака”. Първите вълни бежанци преминаха границата между Сърбия и Унгария малко след като Ангела Меркел обяви, че ЕС засега не може да отмени санкциите срещу Русия. Може би е съвпадение. Но в никакъв случай не е съвпадение фактът, че броят на сирийските бежанци нарасна до днешните апокалиптични цифри заради удължаването на конфликта в тяхната родина. И не е съвпадение също фактът, че гражданската война продължава пет години на първо място заради ожесточената подкрепа, която Русия оказва на диктатора Башар ал Асад. Без ветото на Русия срещу консенсуса на западните сили за намиране на дипломатическо и политическо решение за спиране на масовите убийства в Сирия, което да има като изходна точка отстраняването на сирийския диктатор, гражданската война щеше да е свършила отдавна. Преди мюсюлманските терористи от Сирия, Ирак и други държави да си бяха подали ръка и да създадат “Ислямска държава”. Може би е само съвпадение, че “Ислямска държава” бе създадена с помощта на джихадисти, които говорят руски език, дошли от бившето съветско пространство. Може би е само съвпадение, че “Ислямска държава” започна голямата си офанзива в момент, когато падането на режима на Асад изглеждаше неизбежно. Може би е само съвпадение, че без на
(Продължение) Може би е само съвпадение, че “Ислямска държава” бе създадена с помощта на джихадисти, които говорят руски език, дошли от бившето съветско пространство. Може би е само съвпадение, че “Ислямска държава” започна голямата си офанзива в момент, когато падането на режима на Асад изглеждаше неизбежно. Може би е само съвпадение, че без намесата на ИДИЛ (един от акронимите на “Ислямска държава” - бел. ред.), чрез победа на бунтовниците, подкрепяни от американците и отстраняване на сирийския диктатор, Русия би изгубила военноморската си база в Тартус. Възможно е. Само че в основата на тези изключително благоприятни за Русия съвпадения стоят серия от факти, които трябва да ни накарат да се замислим. Както писа неотдавна Ерик-Нилс Крос (бивш директор на разузнавателните служби на Естония, който е сътрудничил на американските власти във възстановяването на иракската армия и иракските служби за разузнаване) от 2012 г. в Сирия започват да пристигнат терористи, които говорят руски език. Според неговите служби за разузнаване, обединението на джихадистите в Ирак и Сирия, което доведе до създаването на “Ислямска държава”, е било договорено от тези бойци, говорещи руски език. Теорията се подкрепя и от други публикации в международния печат. Как са стигнали джихадистите от бившето съветско пространство в Ирак и Сирия? В същата статия, публикувана от “Политико”, Ерик-Нилс Крос цитира публикации на московския вестник “Новая газета”, които описват подробно как офицери от Федералната служба за сигурност са създали коридори за преминаване на джихадистите, действали в Северен Кавказ, към Сирия през Турция. Ако не е имало операция на руските разузнавателни служби за износ на терористи, а журналистите и анализаторите са се оставили да бъдат заблудени от неверни или погрешно интерпретирани информации, не ни остава друго, освен да вярваме, че планетите са се подредили чудесно за Майка Русия. За рекордно кратък срок Русия се отърва от терористите в Кавказ, които заплашваха да превърнат Зимните олимпийски игри в Сочи в терористичен фестивал (или поне така ни се казваше) по начин, който я устройва чудесно. Защото успя да й реши много проблеми, появили се в Сирия, но и да даде възможност на Путин да позира като защитник на християнството и пазител на западната цивилизация. Макар че ИДИЛ преследва и Асад, офанзивата на джихадистите му помага по два начина. Пречи на усилията на бунтовниците, които започнаха борба срещу него през 2011 г. и му създаде известна легитимност. Чудовищните деяния на ислямистките терористи направиха така, че и 300-те хиляди жертви на гражданската война, предизвикана от него, да бледнеят в очите на мнозина от сънародниците му. Между две чудовища, биха съжителствали по-скоро с това, с което вече са свикнали. За Русия спасяването на Асад е цел, която е на втори план. Най-важното е да се попречи на САЩ и на европейците да решат сами кой да е бъдещият лидер на Сирия. Иначе Русия би рискувала да загуби единствената си военноморска база на Средиземно море - основна част от плановете на Путин да стане голям геостратегически играч. Затова победата на бунтовниците, подкрепяни от Запада, трябва да бъде предотвратена по всякакъв начин. Случайно или не, доскоро единственият начин, по който можеше да стане това, беше “Ислямска държава”. Днес е самата Русия. Жестокостите на джихадистите се превърнаха в перфектния аргумент за това Русия да се премести с армията и багажа си в Сирия. Само дето, имайки се предвид, че ИДИЛ е ръководена и от “чеченски” терористи, новата война на Путин е почти като тази, която водеше у дома с “дежурните врагове”, само че на територията на друга държава. Колко удобно! Защо да рискуваш животите на своите сънародници, когато невинните жертви могат да бъдат от друга националност?! Защо да не се представиш като безстрашен борец срещу тероризма, като защитник на християнството, като пазач на Запада, ако можеш? Кой не би предпочел подобен пиедестал, когато алтернативата е хората да разберат, че си просто един болен за власт човек, който би направил всичко, за да бъда възприеман като стратегически гений, включително да пожертва живота на 300 000 души, колкото загинаха вече в конфликта в Сирия? Макар ракетите въздух-въздух да нямат никакво оправдание в борбата срещу ИДИЛ, която не разполага със самолети, Путин настоява, че единственият мотив за присъствието на неговите военни, е борбата срещу ислямистките бунтовници. В същото време продължава да защитава Башар ал Асад. Което означава, че в действителност, неговата армия ще се бори срещу всеки, който опита да детронира протежето му без негово съгласие. По този начин цяла верига от изключителни съвпадения помогнаха на Путин да се позиционира изключително добре спрямо САЩ на фронтовете в Близкия изток. И пак съвпадения изскочиха в помощ на отношенията му с европейците. От една страна стотици хиляди бежанци решиха относително едновременно да напуснат лагерите, в които стояха от няколко години, и да се насочат към европейския рай, макар че доскоро бяха сигурни, че вратите му не могат да бъдат щурмувани. От друга страна инвазията на имигрантите създаде сериозен разлом между новите членки на ЕС и стара Европа. За негово щастие, разломът следва до голяма степен демаркационната линия между онези, които се бореха за отмяна на санкциите срещу Русия, и онези, които се заинатиха да му дадат урок за нахлуването в Украйна. Решението? Пак е в моите ръце, казва Путин. Само Русия може да ви защити от ислямисткия тероризъм, само Русия може да ви спаси от бежанците, само Русия може да ви гарантира спокойствието във вътрешните европейски граници, само Русия може да върне спокойствието на континента. Ще се бия с варварите в Сирия заради вас! Колкото и гротескно да ви изглежда този разказ, той вече има ефект в Европа. Много политици изглежда едва чака
(Край) Колкото и гротескно да ви изглежда този разказ, той вече има ефект в Европа. Много политици изглежда едва чакаха удобно извинение, за да подновят вайканията и настоятелните молби за отмяна на санкциите срещу Русия. В петък Зигмар Габриел, вицеканцлерът на Германия и министър на икономиката и енергетиката, заяви, че сътрудничеството с Русия на фронта в Сирия е от основно значение за слагане на край на войната и на бежанската криза. Но, за да стане това, казва той, е задължително да бъдат отменени западните икономически санкции срещу режима на Путин. Ако не направим това, Русия няма да сътрудничи, а ако Русия не сътрудничи, войната ще продължи и още бежанци ще се втурнат към Европа, смята заместникът на Ангела Меркел. За съжаление, играта на Путин не е само димна завеса, неговият шантаж не е блъф. Липсата на интерес у Европа спрямо гражданската война в Сирия и слабото, нерешително участие на САЩ, позволиха на Русия да развие целия си арсенал за диверсии, на който е способна. Сега е твърде късно, за да бъде извадена оттам. Русия има всички шансове сега да излезе подсилена от кризите, които успя да изнесе към онези, които искаха да й дадат урок. А изводът е, че си заслужава да нахлуеш или да дестабилизираш съседите си, защото никой не може да те накаже. Румъния не може да се измъкне от бежанската криза без ясна преценка, спокойствие и много изкусност. Ако допринесе за нарастване на напрежението между източната и западната част на ЕС, Румъния ще се включи в играта на Русия. Ще даде шанс на Путин да си върне изгубеното в полза на ЕС и на САЩ влияние. БТА
Нищо не търси.Просто Путин няма да допусне Катар да изнася газ през Сирия за Турция,а оттам и за цяла Европа. Работата е там ,че от няколко дни сме свидетели на появата на още един световен търговски полицай.
Сещам се за първия сайт,който не се модерира усърдно/Днесбг/ и можеш да публикуваш коментара си под статията....Русия е нанесла нови въздушни удари срещу ИД Прочети още на: http://www.dnes.bg/?utm_source=start&utm_medium=rssbox_dnes&utm_campaign=tema Лично на мен ми е любопитно защо са постъпили толкова ''демократично''с коментара ти. На трите ''трактата''на Готик ще отвърна съвсем кратко.Когато Обама свали от власт като Държавен секретар баба Хилари Родъм Клинтън и се опита да поеме външната политика на САЩ в собствени ръце,само след една седмица неизвестните дотогава ИДИЛ завзеха Мосул,''намирайки'' огромни количества оръжие плюс,близо един милиард долара в брой. Баба Хилари постоянно зовеше да се въоръжи до зъби сирийската опозиция,а Обама постоянно отказваше.Баба Хилъри постоянно призоваваше да се удари директно Асад,Обама отказваше и когато президента и поиска оставката светът разбра,че има някаква си групировка ИДИЛ,въоръжена до зъби със свръхмодерни оръжия и толкова пари за ''джобни'',че не могат да се поберат в джобовете им. След това започна шоуто на YouTube.Абсолютно всички простотии и жестокости/аз лично се нагледах на поне десет различни жестоки начина,на убиване/на тези наемници бяха транслирани на живо и на секундата,като на никой не му мина през ума,че това е координирана акция за пропагандиране и поощряване и рекламиране на антихуманна,терористична организация и по ВСИЧКИ закони на цивилизования свят,тези ужасяващи клипове трябваше да секнат на секундата.Но не...През това време стотици други качвания в YouTube за зверствата на ''Десен сектор''в Украйна бяха блокирани на секундата за западната публика.
Кратък отговор на въпроса от статията.Какво търси САЩ в Сирия?Ами същото.Защита на интереси.И тук се намесват пристрастените чиито интереси защитават със своите коментари.В света на интереса липсват човешките ценности.
Божидаре, ако обичаш въздържай се от тъпи коментари.
Боже, русомилите се оплакват от липса на обективност.
Вече стана съвсем ясно какво търси Путин в Сирия - опитва се да си развали отношенията и с Турция.
Божидарчо,що само 15 години бе душа, що не се върнем малко по-назад, когато Съветския Съюз твореше история в Афганистан? Ами либийския палячо, който искаше да беси български медици кой го подкрепяше бе душа, забрави ли?
Много дълга и продължителна статия. А Вие мислите ли че Путин знае какво иска или какво ще направи утре?
Опитва се да остане в новините.
За мен всичко това са полуистини, които западните почитатели (че и рунаци сред тия журналисти за по-голяма достоверност) искат да втълпят на нас, невежите. Ако Западът можеше да се справи (както тук се твърди), щеше да се е справил отдавна. Да не ми обяснява никой, че сума държави (като САЩ, Турция, Сауди Арабия, Франция, Германия, Британия, Австралия и нам' кой още) не могат да избият няколко десетки хиляди нещастни престъпници, които нямат нито религиозни, нито икономически мотиви – техните мотиви са да колят и вършат безчинства, защото за нищо друго не стават – това са декласирани от общество неграмотници, безработни лентяи без никаква друга възможност да осмислят личния си жовот, отчаяни безоки скотове. Не ми обяснявайте, че САЩ и ЕС не могат да избият тази долна сган точно за един месец – има сателити, навигации, умни бомби, леко, тежко, тактическо и друго модерно оръжие за трилиони. Но не вярвам, че Западът има воля да се справи, защото е прекалено оплетен във външно- и вътрешнополитически интриги, корупция и липса на коцентрация върху същността. Путин не е най-добрият вариант, но е самодържец, чиято политика винаги е еднопосочна и проста защото е водена от един (а не от 20 или 50) човек. По-добре някой нещо да предприеме, за да спадне това нагнетявано години напрежение и да се види ша атава ли нещо, или няма да става.