След като през 2014 г. проруските сепаратисти превзеха и задържаха в продължение на около 3 месеца Краматорск, малко градче в Източна Украйна, днес единствените сблъсъци в града се случват на полето на кулинарията.
Миналата година, на годишнината от Деня на независимостта на Украйна, правителствени чиновници водеха ожесточена борба в състезания за "Най-добър плов", "Най-добър борш" и "Най-добър гулаш".
Тази година кулинарни надпревари за Деня на независимостта няма да има, след като организаторът им наскоро беше уволнен. Евген Вилински - доскоро първият зам.-губернатор на Донецката регионална държавна администрация, се раздели с поста си като част от мащабната чистка, която новият президент на страната Владимир Зеленский извършва в държавната администрация.
Самата област граничи непосредствено с районите, контролирани от сепаратистите. Цялта Донецка област беше тежко засегната от война и разделението, а сред гражданите няма единно мнение какво трябва да е бъдещето на района. Макар Вилински и неговият екип да постигнаха сериозен напредък в работата си за възстановяване на областта от войната, той трябваше да си замине при мащабните промени в администрацията - Зеленски сменя всички, свързани с предишната администрация.
В момента подкрепяните от Москва сепаратисти държат само части от Донецка и Луганска област, в по-голямата си част Донбас остава под украински контрол. Сраженията спорадично продължават, а споразумението от Минск, което трябваше да доведе примирие, се провали.
Мнозина във Вашингтон и Брюксел все още не искат да използват това определение, но окупираната част от Украйна се е превърнала в неподатлива точка за натиск... и проблем, който никой не знае как да реши.
От двете провинции, които съставят Донбас, в контролираната от украинците част Донецка област изпреварва Луганск в почти всяко отношение, включително в качеството на здравеопазването, образованието, изплащането на пенсии, поддържането на пътищата и т.н. Тези разлики се дължат на икономически и географски причини: Луганска област разчита предимно на селско стопанство, докато тежката индустрия винаги е била концентрирана в Донецк. Все пак обаче и лидерството е от значение.
Политици като Вилински са рядкост във всяка държава - той е строителен инженер, юрист и консултант, който има капацитета да види как всички елементи от пъзела се напасват помежду си. И като него друг в Донбас няма.
Въпреки че вече не са във властта, Вилински и неговият екип дълго и упорито мислят как да върнат хората обратно в Донецка област, и са отделили време и сили за търсене на нови идеи от останалата част от Украйна, които да въведат и реализират в региона, за да спомогнат за укрепването му икономически. Истината тук е, че ако някога Украйна иска да си върне териториите, които вече не са под неин контрол, тя ще трябва да докаже, че може да ги управлява достатъчно добре. Това може да стане само чрез примера на останалата част от Източна Украйна и налагането на икономически и политически прогрес там.
Обезлюдяването на Донбас
Регионите не се възстановяват сами, енергични и предприемчиви хора ги връщат към живот. За съжаление, точно тези хора бяха сред първите избягали, когато подкрепяните от Русия сепаратисти вдигнаха оръжие в Източна Украйна през март 2014 г.
Така, когато на 7 юли същата година въоръжени мъже се опитаха да превземат Университета на Донецк заедно с общежитията му, много от преподавателите и студентите се преместиха в централна Украйна, оставяйки Донбас без баланс в интелектуален план. Възстановяването на региона много зависи от тяхното завръщане.
Самият Вилински отбеляза през юни, че в момента най-големият проблем пред Източна Украйна е образованието и всички сили трябва да бъдат насочени натам. Той и екипът му бяха заложили в плановете си като водеща точка създаването на престижен университет в западноевропейски стил - нещо, което би довело хиляди хора в региона - включително студенти, професори и администратори и т.н.
Подобна цел е доста амбициозна, но далеч не толкова трудна за постигане, колкото звучи. Американското правителство многократно е изпълнявало такива проекти в държави от бившия соц блок, включително в Украйна. Американски грантове са помогнали за създаването на Киевската школа по икономика и Европейския хуманитарен университет. Съответно моделът с лекота би могъл да бъде приложен и в Донбас.
Университетът би спомогнал за установяването на професионална и интелектуална класа в Донбас, но постоянна военна база там би привлякла и хиляди други жители в региона, като същевременно би засилила контрола на Киев върху източните територии.
В търсене на нов дух за региона
Ако не друго, конфликтът с Русия успя да създаде едно ново за украинската национална идентичност. То, разбира се, има своите крайности (например бригадите на Азов и развитието на крайнодесните движения в страната), но има и своите положителни страни за укрепването на националния дух. За да се възродят източните райони на страната обаче трябва да се обнови и местният дух.
Факт е обаче, че различията между регионите на страната все още са дълбоки. Животът в Донбас отдавна се отличава драстично от този в останалата Украйна. Заради сериозната индустриализация там, повечето градове в Източна Украйна са изградени около важни фабрики и заводи, които да дават препитание на хората в населеното място. Подобен строй обаче предполага и много повече затвореност.
Сега културата на региона става по-отворена. В Константиновка, град с население от 75 000 души в Донецка област, младежите организират летни музикални концерти в спряла работа фабрика за стъкло.
Един от организаторите, София Пилипенко, наскоро постъпи в един от водещите университети в Киев, но иска да се върне в източна Украйна след завършването си.
"Нашият регион има голям потенциал. Основното е да съберем хората около нещо важно и да променим към по-добро града, в който живеем", коментира тя.
Преоткриването на местния дух изисква обаче и повече места за забавления и разговори между хората. Затова и на главния площад на Краматорск, градският съвет е построил фонтан, който привлича десетки хора за разходки и разговори. Откриват се също така нови кафенета, а ресторантите, които някога са били използвани почти само за бизнес-преговори, вече увеличават работното си време, за да дадат възможност за посещения от семейства и приятелски компании. Донбас се променя бавно, но все пак се променя.
И все пак усещане за разлика между източната и западната част е налице в Украйна, и от двете страни. Единият от начините да се преодолее този момент е да бъдат канени млади хора от западна и централна Украйна да живеят на изток в продължение на година.
През 2014 г. Лвовската образователна фондация положи блестящо, но временно начало, като доведе студенти от Украинския католически университет да възстановяват разрушени домове и да водят неформални разговори с местните хора, често около лагерни огньове.
Украинската академия по лидерство (ULA) би могла да продължи тази работа, като отвори кампус в Краматорск или Славянск. ULA е едногодишна постоянна програма, която подготвя младежи на възраст от 16 до 18 години да работят за страната си. С финансиране от западни донори, ULA би могла да разшири програмата си и да открие филиал в източна Украйна. Такива инициативи разчупват стереотипите и насърчават усещане за национално единство.
Малко вяра за доброто бъдеще
Безспорно друга важна битка за Украйна е повишаването на доверието в държавата и институциите. Страната е с най-ниските нива на доверие във властта в почти целия свят. Това беше и причината президентът Зеленски и неговата партия да се радват на такъв небивал успех на изборите. Въпросът с доверието в Украйна обаче е специфичен - на властта може и да не се има вяра, но тя се дава високо на съседите си, доброволците, църквата и въоръжените сили.
Един от начините за решаване на този проблем е възстановяването на източната част на страната. Добър пример как това може да стане е един обществен ресторант в Ивано-Франковск, град с 230 000 жители в Западна Украйна.
Там 100 души са инвестирали по 1000 долара в красив тухлен ресторант, наречен Urban Space 100. Ресторантът е домакин на културни и обществени събития, на които лектори обсъждат най-належащите текущи политически въпроси. Инвеститорите са и акционери, които редовно се срещат, за да избират лектори и теми за обсъждания. Така ресторантът вече е бил домакин на стотици такива дискиусионни срещи.
За повечето западноевропейци и американци, ползите от неутралните публични пространства са очевидни. Има обществено-културни центрове, църкви и граждански клубове; хората комуникират с непознати.
В Украйна, място за колективни срещи, където хората могат да дискутират спокойно и свободно по обществени теми, е все още нова концепция. Създаването на повече места за събития по модела на Ивано-Франковск би позволило на непознати да се интегрират и да изграждат доверие помежду си, като работят заедно по обществени програми.
Отвъд мрачните картини
Твърде лесно е да се рисува мрачна картина на Донбас. Стари хора чакат на огромни опашки за незначителни пенсии, а изселниците от районите на конфликти се тъпчат в малки временни апартаменти. Въпреки това, признаци на живот и оживление са налице дори и в най-малките села.
Малки фирми изникват в Източна Украйна, но те имат достъп до по-големи пазари, което изисква по-добри транспортни връзки с Киев. Отварянето наново на летището в Краматорск би свързало не само тези фирми, но и целия регион със света.
Подобни връзки силно биха намалили усещането за изолация, което сега е обзело контролираната от Украйна част от Донбас.
Най-близкото летище - Харков, е на 194 км разстояние, и летището в Мариупол остава затворено заради близостта му до фронтовите линии. Връзките по въздух биха позволили на бизнесмените по-лесно да пристигат и заминават в региона. По-важното е, че летището би дало възможност на обикновените украинци да открият, че Донбас в крайна сметка не е толкова по-различен.
