За Алексис Ципрас вече знаем няколко неща - той е най-младият премиер на Гърция за последните 150 години, европейски комунист с магическа харизма, атинският Робин Худ, момчето от народа с майсторска степен по популизъм. И приятел на Хю Лори.
Извън политиката, изборите и държавните дълговете, Алексис Ципрас е също толкова предизвикателен и нестандартен, колкото са и идеите му.
В началото беше Преходът
Ципрас е роден дни след краха на военната хунта през 1974 г. Там някъде започва и периодът на гръцкия преход. Фен на клуба „Панатинайкос". Обожава вестник Елефтеротипия, Астерикс, футбола и волейбола. Учителите му си го спомнят като тих и кротък. Винаги седнал на последния чин. По оново време се заражда и любовта му към Комунистическата младеж на Гръцката комунистическа партия. Скоро среща и другата си любов. Съученичката Бети, по паспорт Перистера Базиана. Може да се предположи, че Комунистическата младеж в училището ги е събрала, тъй като и двамата споделят еднакви идеи.
Години по-късно, двамата живеят на семейни начала в Кипсели - един от най-гъстонаселените квартали на гръцката столица. Атеисти, без сключен брак, без църковно кръщение за децата им. По-малкият им син се казва Орфеас Ернесто - в чест на революционния идол на семейство Ципрас - Ернесто Че Гевара.
Следвайки примера на баща си - строителен предприемач, Алексис решава да стане инженер. Но, както често се случва, плановете се объркват.
Още преди да завърши гимназия Ципрас проявява лидерски качества. Когато дясно-центристкото правителство решава да направи реформа в образованието през 1990 - 1991 година, 17-годишният Алексис оглавява спонтанна окупация на неговото училище, която продължава няколко месеца - учениците се затварят в сградата, отказват да я напуснат и спят в класните стаи.
По онова време повечето от тях не са знаели какво точно правят и срещу какво протестират, но Ципрас се откроява като разпален и едновременно с това хладнокръвен говорител на недоволните младежи.
Маратон
„Той беше много добре информиран какво се случва с образователната система. Можеше да преговоря с министъра и мисля, че беше единственият, който можеше да се справи с медиите", спомня си съученикът му Матеус Цимитакис.
Като студент в Политехническия университет отново яхва съпротивата и организира протести срещу планирани съкращения. Тогава Ципрас дава интервю, в което признава, че се възхищава на възгледите на Мао Дзедун, основател на Китайската комунистическа партия.
„Да, има огромна липса на свобода в комунистическите режими, но там поне в техния замисъл е имало хуманност", казва тогава бъдещият гръцки премиер, отбелязвайки важността на т.нар. Културна революция, извършена от Мао.
През 2006 г. Ципрас е издигнат за кандидат-кмет на Атина от СИРИЗА. Без вратовръзка, с бейби фейс и рождена дата след края на Хунтата, социолозите го отписват, опонентите му го определят като „политически аматьор". Липсата на „гръб", тоест на системна политическа партия с изградена структура е смятана за най-големия недостатък на иначе харизматичния Ципрас. Въпреки всичко това, той финишира трети в надпреварата, което само показва, че новите партии в Гърция имат огромен потенциал.
Успехът на Ципрас се дължи на неговия директен подход - той обикаля Атина със своя мотор и непрекъснато говори с хората. Случва се нещо позабравено в политическия живот на Гърция - жителите на столицата започнат да се обръщат към него по малко име.
През 2008 Ципрас става лидер на СИРИЗА. Тогава той е едва на 34 години - и е най-младият политически лидер в Гърция, но вече се ползва с подкрепата на избиратели от различни социални групи и възрасти, които припознават в негово лице симпатичния бунтар, който не се свени да говори срещу статуквото - и в Гърция, и в Европа, и в света. Неговият политически баща, Алекос Алаванос, тогавашният лидер на СИРИЗА, е човекът издигнал до върха. В днешни дни те не си говорят. А Алаванос открито съжалява за тогавашния си избор. Обаче, единият е на политическото бунище, а другият - премиер.
Имунитет срещу политически атаки
Преди две години, когато протестите срещу правителството достигнаха пик и по численост, и по бруталност, СИРИЗА беше обвинена, че праща свои активисти, за да провокират безредици и сблъсъци с полицията. Освен от демонстрации, страната е обхваната от вълна от насилие срещу бежанци и нелегални имигранти.
Какво прави Ципрас? Появява се на митинг, придружаван от чернокожа имигрантка от Африка. „Това шокира консерваторите в Гърция. Алексис се превърна в символ на новото поколение гърци, които поискаха достъп до политическата сцена, окупирана от по-възрастните.
Това е само един от нестандартните ходове на Ципрас. Сега, когато е пример на Гърция, той има много по-голямо поле за изява от уличните демонстрации, телевизионните интервюта и срещите му със симпатизанти. Очевидно връзката с хората е най-ценният му капитал, след като в първата си реч като министър-председател потвърди старата максима: "Властта принадлежи на народа. Аз съм негов проводник".
Избраникът на гърците вече се отблагодари с повече от символичен първи ход - премахна металните заграждения пред парламента в Атина, които в последните години олицетворяваха тоталното неразбиране между протестиращите и властта.
По принцип подкрепям твърдението, че "Европа има нужда от малко раздвижване" и в тази светлина мога да разглеждам случилото се на изборите в Гърция като нещо положително. А Европа е огромен бюрократичен механизъм, който за съжаление се раздвижва много много трудно. Трябваха почти 10 години, зада започне /!/ да се забелязва това, че "спестяването" като държавна политика не е най-добрия начин за излизане от период на стагнация, дори и в случаи, когато кризата е предизвикана от прекалено харчене. Даже може би най-основната теза на капитализма, е че зада получиш пари А + Б, трябва да вложиш пари А. Просто няма как да разчиташ, че невлагането на парите А ще те изведе от стагнацията, а в условията на влошена от криза/стагнация инвестиционна среда държавата е именно икономическия субект, който трябва "да обърне гребена на вълната", просто няма на кой друг да се разчита.
В пъти по-добре от старата гръцка политическа каста , при която Гърция заприлича на феодална собственост на няколко компрометирани политически фамилии.Гледам всички се опитват да обясняват колко лошо щяло да е при него , как нямало да се оправи , как предизвиквал цяла Европа.Не забравяйте едно - Ципрас не е от поколението , което натрупа дълга на Гърция.Но е от поколението , което трябва да го плаща.И след като ще плаща чужди сметки , има право да е недоволен.Както и ние сме недоволни , че трябва да плащаме сметките на гърците.Поне това му право оставете , без да го подлагате на ехидни коментари.А относно Европа...Европа се превърна в такава бюрократична кочина , благодарение на скопените си лидери , че взе да напомня СССР и да го надминава по простотия в определени насоки.
Аз най-обичам деца на строителни предприемачи, изповядващи ляв радикализъм, харесващи културната революция на Мао и обещаващи как ще върнат същия безгрижен живот на хорицата. Мотора си го бива, браво на Джони за анализа. Той и Сергей Стани шеф караше нещо такова га ходеше по гей паради, пардон по рокерски сбирки. Пък името на детето му - да е живо и здраво - казва всичко. Той и таткото да е жив и здрав. В нашия парламент по едно време имаше един Фидел Косев, един Илич Кръстев...
>Ципрас не е от поколението , което натрупа дълга на Гърция Doch. Точно от него поколение е - в работна възраст е вече 15 години. Кой ги е лапал тия пари според теб - баба ми ли? Или огромната част от гърците, било то пряко като тлъсти заплати на държавни служители, изпълнители на тлъсти държавни поръчки, или потребители на изграденото с тлъстите заеми? Всичко това е добре документирано, в случай, че получиш нервен тик да отговориш с нещо като "ама те банкерите, политиците, евреите, марсианците!". >Но е от поколението , което трябва да го плаща Според него и избирателите му не трябва. А според кандидат от неговата партия, Гърция просто ще си отпечата едно 100 милиарда евро. Ей-тъй, за джоб парасъ. Щото социализмът свършвал като свършат чуждите пари, ама ако почнеш да си ги печаташ тия чужди пари, купонът никога не свършва. Хитро, а? http://www.keeptalkinggreece.com/2015/01/15/syriza-candidate-claims-well-print-e100-billion-if-ecb-stops-funds/
Тая история в Гърция ние, в България я преживяваме бая години вече. Просто "дежа вю". Един надут балон с въздух, който се представя като рога на Амелтея и едно стадо, зяпнало един празнодумец в устата и което(стадото) не спира да кълве на вафли. С доста голяма вероятност повечето от нас знаят какво ще се случи в Гърция, нали?
до23 Не.Не е.Не неговото поколение взимаше решенията за огромният външен дълг на Гърция и за това как да бъдат похарчени парите.Да не говорим , че кредиторите на Гърция трябва да си изпият горчивата чаша.За назидание.Нали така е при капитализма.Капиталиста носи рисковете от загубата на капитала и прибира ползите при добра инвестиция на същият този капитал.
„Кой е лапал тези пари.....баба ми ли?” Странна логика, или наивни „индулгенции” за продажните политици и „бизнесмените”, които „лапат” държавните поръчки и по един или друг начин са се облагодетелстват от парите от взетите заеми. Все едно да се каже, че в България не партийните кадри, че не държавните чиновници, че не „обръчът” от фирми около всички партии с държавните поръчки, а всички българи са „лапали” по времето на престъпната приватизация, и продължават да „лапат” след нея, та до днес.
Сеирът започва. Хайванинът е спрял приватизацията на двете най-големи пристанища на Гърция, НЕК и газопреносната мрежа. Тц, тц, тц...
>Нали така е при капитализма.Капиталиста носи рисковете от загубата на капитала Общо взето. Има няколко съществени разлики между банкрут на индивид или бизнес и дефолт на страна, и може би би било полезно да разясня какво точно става, когато страна обяви дефолт заради неспособност да обслужва външния си заем. Ако държавният дефолт беше същият като индивидуалния, то кредиторите щяха да имат правно уреден начин да разполагат с активите на несъстоятелната държава за да си покрият част от загубите. Конкретно, при даване на заем кредиторите преценяват риска, и тази преценка съществено се влияе от гаранциите - ако нямаш работа, спестявания, имоти, или гарант, то вероятността да си върнеш заема е относително ниска, очакваната стойност на активите, с които кредиторът ти би могъл да си покрие разходите в случай на неплатежоспособност, е ниска, и, напълно логично, никой кредитор със всичкия си не би ти дал заем с ниска лихва. Кредиторите, които не са с всичкия си, и биха ти дали такъв заем, фалират относително бързо и изчезват от пазара. За разлика от неплатежоспособността на физическо лице, процедурите около която са уредени законово във всяка страна, държавният дефолт обаче не е уреден от международно право, няма международни съдилища, които да са последна инстанция, и няма установен ред за разрешаването им. Съответно, кредиторите на Гърция не могат просто да си вземат по остров-два за да си покрият разходите. Ако можеха, то активите на Гърция (значително по-големи от дълга) щяха да са достатъчни за всеки инвеститор да предлага нисколихвен кредит на Гърция, а гърците щяха да могат да емитират държавни ценни книжа с ниска възръщаемост заради ниския кредитен риск. В светлината на казаното горе, повечето държави осъзнават отлично интереса си и се опитват да запазят колкото се може повече от вече нараненото доверие на кредиторите си, защото в модерния свят не е никак изгодно да бъдеш изключен от световните финансови структури, както ефективно става ако съществено навредиш на кредитния си рейтинг. Съответно, страните обикновено не казват "майната ви, кредитори", а се опитват да реструктурират дълга си. Това направи Гърция през 2012, когато инвеститорите в гръцки ценни книжа се съгласиха на солиден haircut, в някои случаи 50%. При дефолта си през 2001 Аржентина предложи haircut от около 30%, след което предложи да покрие дълга си с други ценни книжа, с която оферта почти всички кредитори се съгласиха. През 1998 Русия обяви дефолт по вътрешния си дълг и временно спря плащанията към външни кредитори. Както обикновено става в такива ситуации, това се отрази доста зле на рублата, която за една седмица загуби 30% от стойността си. Руската инфлация през 1998 беше 84%. Съдба като тази на Русия през 1998 щеше да застигне и Гърция - ако страната не беше в Еврозоната, а имаше собствена валута, в момента драхмата щеше да пада надолу по-устремено дори от рублата, инфлацията щеше да се качва неконтролируемо, и Гърция щеше да върви към сериозна финансова криза. Такова бъдеще все още е доста вероятно за Гърция ако излезе от еврозоната.
https://www.youtube.com/watch?v=yi9aKp4IsIE