Въпреки че голяма част от Северна Корея живее в крайна бедност, нараства броят на хората, които полека-лека започват да оформят така наречената средна класа на страната.
Те имат свободно време и средства, с които да му се радват. Затова в КНДР започват да се появяват доскоро смятани за екзотични неща като делфинариуми, изкуствени ски писти, аквапаркове и молове.
Държавата постепенно се променя, за да успее да посрещне нуждите на най-богатите си жители.
Севернокорейците имат ограничен достъп до интернет, който се свежда само до одобрените от правителството сайтове. Информацията от чуждестранни медии официално е напълно забранена. Въпреки това се изнамират все повече начини да се заобикалят рестрикциите.
В извънработно време много от гражданите на Северна Корея играят компютърни игри или гледат филми, повечето от които са нелегални. Те обаче стигат до тях благодарение на различни трикове и хитрости.
Не е изненадващо, че пазарът на чуждестранно развлекателно съдържание процъфтява, въпреки че светът определя КНДР като "информационна черна дупка".
Това е старателно пазена, но обществена тайна. Голяма част от севернокорейците например гледат вносни продукции и особено южнокорейски сериали, които изграждат у тях съвсем нов светоглед.
Тези поредици дават и възможност за бягство от напрежението в реалния живот. Гледането им под секрет се превръща в своеобразен ритуал, който се изпълнява с религиозна отдаденост. Но все пак не всички форми на развлечение трябва да са прикрити.
Всъщност най-богатите севернокорейци упорито променят начина, по който страната се забавлява.
Доклад на Корейския институт за развитие илюстрира това твърдение като отбелязва бум в строежа на търговски, спортни и културни центрове. В информацията също така се посочва, че жителите на Пхенян вече имат избор между все повече заведения, в които да харчат парите си.
В столицата вече има няколко водни парка и дори делфинариум. Сателитните снимки са един от най-добрите начини да се видят промените, които настъпват в града. Отвисоко се виждат местата, които иначе физически са недостъпни, особено за чужденците.
Новите технологии са просто още един начин да видим темповете, с които Северна Корея се променя. Откакто Ким Чен-ун пое поста на лидер от покойния Ким Чен-ир през 2011-а започна изграждането на редица проекти, които трябва да разнообразят и обогатят пейзажа на Пхенян и големите градове в страната.
Фокусът е върху проекти, които трябва и да подобрят жизнения стандарт - нови жилищни квартали, нови спортни съоръжения, включително изкуствени ски писти, нови 3D кина.
До голяма степен всичко това се дължи на суетността на севернокорейския държавен глава и амбицията му да модернизира държавата по западен образец.
Той иска Пхенян да изглежда като град на XXI-ви век - съвременен и достоен за показ, истинска визитка на КНДР пред света. Трудът по строежите е гарантиран и на практика безплатен - той се извършва от военни. Използват се местни материали като цената им е пренебрежимо ниска.
Въпреки че всичко това изглежда изключително позитивно, достъп до тази процъфтяваща индустрия има ограничен кръг от хора.
Заплащането в Северна Корея си остава неравномерно в различните градове и региони, а икономиката до голяма степен е насочена към поддръжката на военните сили. Съоръжения като аквапарковете и частните спортни площадки могат да бъдат използвани само от наистина заможните севернокорейци.
Ако сте сред привилегированите, можете да играете скуош, да ходите на фитнес и йога, да посещавате добри заведения. Пхенян вече може да се похвали с няколко японски и италиански ресторанта. Но тази класа е сравнително ново явление за КНДР.
Въпреки това тя си иска своите забавления, които водят до откриването на все повече барове, ресторанти и кафенета.
Хората извън големите градове обаче продължават да водят паралелен живот. Земеделските производители все още имат строги производствени квоти, а на някои места дори нямат достъп до чиста питейна вода и постоянно електрозахранване.
Това означава, че развлеченията са лукс, който все още е достъпен за малка част от севернокорейците. За тези, които живеят в провинцията, неща като водни пързалки и западни спортове остават достъпни, само ако ги гледат на малкия екран.
Малко се обърквам. Казват досега, че има ембарго, не се снима, има затъмнение относно много неща, а авторите знаят за "средна класа", "забавления", какво се случва в дълбоката провинция.... От къде тази цялата информация?! Някой се опитва здраво да манипулира, измисляйки си всевъзможни неща
Всъщност е съвсем нормално. И в най-жестоката диктатура се формира номенклатура и висш ешелон, който не яде пясък и не се чуди как да си набави електричество. И е нормално тази номенклатура да започне да търси нещо повече като забавления и удоволствие. И е нормално някой да се почеше под доченото таке и да измисли да построи я билярд, я кино. Всъщност това показва как пазарна икономика се заражда, колкото и упорито да се опитват да не се.
Средна класа = най-богатите ?!
Към полезните идиоти по-горе, вие прочетохте ли статията? Или поне заглавието и? Става дума не толкова за жизненият стандарт,а за забавленията на богатите в Северна Корея. Да оставим С.К. Ще дам пример със себе си. През 80-те години на миналият век учех в гимназия в София и родителите на един от съучениците ми бяха от висшата партийна номенклатура. Веднъж ме заведе у тях. Голяма кооперация в центъра на София. За първи път се качих в западен автомобил - Хонда-Сивик,на неговите родители. Щях да се побъркам! Седалката "тичаше" плътно по тялото и нямаше нищо общо с "дървените" седалки дори и на "Лада"-та! Окачването,серво-воланът и т.н,и т.н. Там в дома му за първи път видях микровълнова печка. (Когато по-късно разказах на моите приятели от Перник каква е тази печка и как работи,те НЕ ми повярваха и ми се смееха! Да,така беше и у нас,както е сега в Северна Корея.) Там за първи път гледах порно на видео! За първи път видях списание "Плейбой"! За първи път гледах кеч на видео. За първи път пих безалкохолно от кутия,(кен),"Спрайт"! И така нататък,и така нататък. Няколко дни бях като болен. Не от завист към моя съученик,а от съзнанието че няма как да имам тези неща,защото бяха забранени. Въпреки,че нашите имаха пари да си ги купят...