Спорът между САЩ и Турция - заплаха за бъдещето на НАТО или не?

Турция в момента има свой военен персонал в Русия, където турските военни се учат как да работят с новата противовъздушна ракетна система, която се очаква да бъде доставена през юли. Същевременно в САЩ турски пилоти тренират на изтребители F-35, които правителството им е поръчала от компанията "Локхийд Мартин".

Вашингтон ясно даде на Анкара да се разбере, че ако тя опитва да играе "от двете страни" като продължи с плановете си за получаване на руската ракетна система S-400, това ще доведе до разрив на сделката със САЩ.

Крайният срок, даден от САЩ на Турция, за да се откаже тя от сделката си с Русия, е 31 юли. Ако Анкара не се съобрази, обучението на турските пилоти ще бъде прекратено и Турция няма да получи четирите изтребителя, които наскоро поръча.

До момента обаче турското правителство отказва да отстъпи. Външният министър Мевлют Чавушоглу в края на миналата седмица повтори отново, че споразумението с Русия остава в сила. По думите му Турция не е враждебно настроена към никого, но турците не живеят "в градина с рози".

По време на пресконференция Чавушоглу отбелязва, че съседи на Турция "не са Мексико или Канада", какъвто е случаят с Щатите, а около страната имало "сериозни заплахи в региона", заради които е нужно предприемането на "необходими стъпки за защита на турските интереси".

Желанието на Турция да закупи S-400 от Русия доведе до ултиматума от САЩ. Снимка: Getty

Освен възможните последствия, свързани със самия F-35, САЩ заплашва Tурция и с възможни икономически санкции, които със сигурност ще имат влияние върху нея с оглед на икономическата криза в страната. По въпроса със санкциите турският външен министър също се е изказвал – по думите му в такъв случай би имало "отговор" от страна на Турция.

Лесно може да се предположи, че една от тревогите на САЩ е свързана с руският персонал, който ще се озове в Русия за обучителните сесии около използването на S-400, и рискът тези руснаци през това време да се доберат до западни тайни. Все пак системата S-400 е предвидена за справяне с летателни бойни машини като самия F-35.

Бившият американския посланик в НАТО Дъглас Лют коментира, че последствията от ситуацията са както военни, така и политически. По думите му Турция се отдръпва по-бързо и по-далеч от основните ценности на Алианса – "демокрацията, индивидуалната свобода и върховенството на закона", при това "повече от всеки друг член на НАТО".

"Отново виждаме как когато страните се отдръпват от основните ценности се отварят вратите за руско влияние", коментира Лют.

В случая на Турция обаче вратата беше отворена от самата Анкара. Чавушоглу накара мнозина да повдигнат вежди по време на честванията по случай 70-годишнината на НАТО през април. Тогава във Вашингтон той коментира как страната му балансира отношенията си с "всички", което по думите му не предизвиква противоречия.

"Турция не трябва да избира между Русия и който и да е друг. Не виждаме отношенията си с Русия като алтернатива на отношенията ни с други и нито Западът, нито Русия би трябвало или може да иска от нас да избираме", каза турският външен министър на публично събитие.

На това събитие присъства и Ваго Мурадиан, главен редактор на сайта "Defense and Aerospace Report". Той разказва, че след тези думи е имало много изненади. По думите му коментарите на външния министър са изложили на показ тревогите за това в каква посока е насочена лоялността на Турция в един алианс, формиран на базата на общата защита. Според него това е много по-голям въпрос от това, че Анкара иска както да получи S-400 от Русия, така и F-35 от САЩ.

Мурадиан обяснява, че в крайна сметка всичко опира до това доколко може да се разчита на държава, на която се е гледало като на ключова част от НАТО по времето на Студената война и в ерата след нея. Особено сега, когато отново навлиза в "ера на голямо съперничество между силите".

Според някои наблюдатели турското правителство вече е отговорило на подобни въпроси.

Заместник-директорът на мозъчния тръст "Мартенс Сентър" Роланд Фройденщайн пита що за член на НАТО е една държава, ако трябва да "балансира между съществуващия алианс и вражеска сила", която многократно е доказвала, "особено от 2014 г. насам, своите агресивни намерения".

Според него самият факт, че Турция твърди, че трябва някак да "балансира" между двете означава, че тя "вече не е изцяло съюзник".

Залогът са американските F-35, които Турция иска да закупи от САЩ. Снимка: Getty

Джим Филипс е изследовател по близкоизточните въпроси във фондация "Херитидж". Според него Турция е тази, която има най-много за губене в "играта", която ще се разиграе до 31 юли. Тогава изтича крайният срок, даден от действащия министър на отбраната на САЩ Патрик Шанахан.

Според Филипс САЩ ще запазят сегашната си позиция по въпроса и няма да правят компромиси със собствената си безопасност с "турски лидер, решен да отдръпне Турция от Запада".

По думите му е по-добре за НАТО Турция да има изтребители с качеството на F-35, но същевременно това не си струва възможните уязвимости, които може да се проявят при сегашните обстоятелства.

Въпреки всичко има възможност да се намери решение – след телефонен разговор в средата на юни министърът на отбраната на САЩ и турският му колега Хулуси Акар обявиха, че ще се срещнат в края на месеца. Може би тогава спорът между двете страни-членки на НАТО ще бъде разделен.