Турция в момента има свой военен персонал в Русия, където турските военни се учат как да работят с новата противовъздушна ракетна система, която се очаква да бъде доставена през юли. Същевременно в САЩ турски пилоти тренират на изтребители F-35, които правителството им е поръчала от компанията "Локхийд Мартин".
Вашингтон ясно даде на Анкара да се разбере, че ако тя опитва да играе "от двете страни" като продължи с плановете си за получаване на руската ракетна система S-400, това ще доведе до разрив на сделката със САЩ.
Крайният срок, даден от САЩ на Турция, за да се откаже тя от сделката си с Русия, е 31 юли. Ако Анкара не се съобрази, обучението на турските пилоти ще бъде прекратено и Турция няма да получи четирите изтребителя, които наскоро поръча.
До момента обаче турското правителство отказва да отстъпи. Външният министър Мевлют Чавушоглу в края на миналата седмица повтори отново, че споразумението с Русия остава в сила. По думите му Турция не е враждебно настроена към никого, но турците не живеят "в градина с рози".
По време на пресконференция Чавушоглу отбелязва, че съседи на Турция "не са Мексико или Канада", какъвто е случаят с Щатите, а около страната имало "сериозни заплахи в региона", заради които е нужно предприемането на "необходими стъпки за защита на турските интереси".
Желанието на Турция да закупи S-400 от Русия доведе до ултиматума от САЩ. Снимка: Getty
Освен възможните последствия, свързани със самия F-35, САЩ заплашва Tурция и с възможни икономически санкции, които със сигурност ще имат влияние върху нея с оглед на икономическата криза в страната. По въпроса със санкциите турският външен министър също се е изказвал – по думите му в такъв случай би имало "отговор" от страна на Турция.
Лесно може да се предположи, че една от тревогите на САЩ е свързана с руският персонал, който ще се озове в Русия за обучителните сесии около използването на S-400, и рискът тези руснаци през това време да се доберат до западни тайни. Все пак системата S-400 е предвидена за справяне с летателни бойни машини като самия F-35.
Бившият американския посланик в НАТО Дъглас Лют коментира, че последствията от ситуацията са както военни, така и политически. По думите му Турция се отдръпва по-бързо и по-далеч от основните ценности на Алианса – "демокрацията, индивидуалната свобода и върховенството на закона", при това "повече от всеки друг член на НАТО".
"Отново виждаме как когато страните се отдръпват от основните ценности се отварят вратите за руско влияние", коментира Лют.
В случая на Турция обаче вратата беше отворена от самата Анкара. Чавушоглу накара мнозина да повдигнат вежди по време на честванията по случай 70-годишнината на НАТО през април. Тогава във Вашингтон той коментира как страната му балансира отношенията си с "всички", което по думите му не предизвиква противоречия.
"Турция не трябва да избира между Русия и който и да е друг. Не виждаме отношенията си с Русия като алтернатива на отношенията ни с други и нито Западът, нито Русия би трябвало или може да иска от нас да избираме", каза турският външен министър на публично събитие.
На това събитие присъства и Ваго Мурадиан, главен редактор на сайта "Defense and Aerospace Report". Той разказва, че след тези думи е имало много изненади. По думите му коментарите на външния министър са изложили на показ тревогите за това в каква посока е насочена лоялността на Турция в един алианс, формиран на базата на общата защита. Според него това е много по-голям въпрос от това, че Анкара иска както да получи S-400 от Русия, така и F-35 от САЩ.
Мурадиан обяснява, че в крайна сметка всичко опира до това доколко може да се разчита на държава, на която се е гледало като на ключова част от НАТО по времето на Студената война и в ерата след нея. Особено сега, когато отново навлиза в "ера на голямо съперничество между силите".
Според някои наблюдатели турското правителство вече е отговорило на подобни въпроси.
Заместник-директорът на мозъчния тръст "Мартенс Сентър" Роланд Фройденщайн пита що за член на НАТО е една държава, ако трябва да "балансира между съществуващия алианс и вражеска сила", която многократно е доказвала, "особено от 2014 г. насам, своите агресивни намерения".
Според него самият факт, че Турция твърди, че трябва някак да "балансира" между двете означава, че тя "вече не е изцяло съюзник".
Залогът са американските F-35, които Турция иска да закупи от САЩ. Снимка: Getty
Джим Филипс е изследовател по близкоизточните въпроси във фондация "Херитидж". Според него Турция е тази, която има най-много за губене в "играта", която ще се разиграе до 31 юли. Тогава изтича крайният срок, даден от действащия министър на отбраната на САЩ Патрик Шанахан.
Според Филипс САЩ ще запазят сегашната си позиция по въпроса и няма да правят компромиси със собствената си безопасност с "турски лидер, решен да отдръпне Турция от Запада".
По думите му е по-добре за НАТО Турция да има изтребители с качеството на F-35, но същевременно това не си струва възможните уязвимости, които може да се проявят при сегашните обстоятелства.
Въпреки всичко има възможност да се намери решение – след телефонен разговор в средата на юни министърът на отбраната на САЩ и турският му колега Хулуси Акар обявиха, че ще се срещнат в края на месеца. Може би тогава спорът между двете страни-членки на НАТО ще бъде разделен.
Ердоган е прав, американците на два пъти се опитаха да го свалят, първо цветна революция, после и преврат, където бе решено да бъде убит, разбираемо е недоверието към такъв "съюзник" като САЩ. А и е много нагла американската политика: "или даваш парите на нас, или си ги взимаме".
Анадолският мангал се опитва да се прави на отворен, обаче 60% от икономиката му зависи от ЕС, а сигурно още 20-30% от Щатите. Дори без санкции, а само с едно изказване могат да я съборят, така че да си гледа там Мюсюлманските братя и забрадките, и да не се прави на много отворен, че да не го споходят скоропостижни болести...
Браво на Турците, играят така както им е изгодно. Американците успешно оклепаха политиката си в Близкият и Среден Изток, и без Турците жалката картина на неразбиране как се прави политика в региона ще се избистри още повече.
Спорът е буря в чаша чай. Колкото и да не ми е симпатичен, Ердоган нанася удар по пълната американска хегемония, жалко, че у нас няма такива политици. Да балансираш между враждуващи сили е върхът на политическото изкуство. И почти безопасно за Турция. Колкото и да разиграват истеричните сцени на ревнива женка "или аз или тя", американците не могат да се откажат от главната опора на южния фланг на НАТО, предназначена да блокира достъпа на Русия до открито море. Особено при новата конфронтация с Иран. Ще се наложи да преглътнат загубата на няколко милиарда за противовъздушни системи. И едва ли има чак толкова дълбоки тайни, които руснаците в Турция могат да научат. Ако решат да загубят още милиарди от сделката с Ф35, Ердоган има 245 Ф16, напълно достатъчни да тероризира всички наоколо. Да му мислим ние, с нашите 8, обещани в неопределено бъдеще на непосилна цена.
Турция има договор да купи 100 броя Ф-35. Ако се откажат ще плащат неустойки. Ердоган договори С 400, получава веднага едно добро оръжие, американците отказват да му продадат ефките, той не плаща неустойки и икономисва едни 10 милиарда.Шах и мат! А и не са луди да купуват Ф-35 след като са наясно , че С 400 ги свалят като круши! Реално ситуацията е следната - Путин заби клин между двете най-силни армии в НАТО. Дори финансовата страна на този въпрос не е толкова важна за Кремьл. Счупването на системата на натовските взаимоотношения наложена от САЩ-това е същността на проблема. За това и САЩ така реагират спрямо Турция. Оказва се, че натовска армия може да купи оръжие от гео-политическият противник на Вашингтон. Тази ситуация показва едно, че влиянието на Вашингтон рязко намалява и то във военен аспект. И това удря по военната индустрия, най-силно развитата индустрия на американците. Ако продължават да губят влияние американците в НАТО, това ще е крах за самата американска доктрина за световно господство. И не само Турция е пример, вижда се нежеланието на ЕС за участие в поредната американска агресия спрямо Иран. Също така отдалечаването на натовските държави от американските виждания за Сирия, Йемен, Либия и назряващото напрежение между Палестина и Израел. "Червената лампа" за САЩ отдавна свети по отношение на нейните съюзници и нежеланието им да участват в американските игри.Единствената възможност на САЩ да проявят своята воля сред "партньорите" си е да ги натискат за покупка на американско оръжие -и то малките държави като нас... Тва е положението!
@GETI https://nikitich.livejournal.com/832405.html
Онуфрий | 18.06.201910:40 Анадолският мангал се опитва да се прави на отворен, обаче 60% от икономиката му зависи от ЕС, а сигурно още 20-30% от Щатите. Дори без санкции, а само с едно изказване могат да я съборят _________________ Принципно си прав, но монетата има и обратна страна - ЕС също зависи много от Турция, да не говорим, че ни изнудва и с всичките бежанци на негова територия...
Ердоган през ден говори как ей сега ще купи С-400,но все не ги купува! Когато големият държавен лидер обещае нещо,винаги се стреми да го изпълни,а не го усуква като Ердо. Затова и той ще си остане дребен играч,дори и наистина да купи С-400. Защото вече всеки разбра,че не може да разчита на него. Всичко започна с искането за екстрадиране на Гюлен,което САЩ отказаха,защото няма доказателства за негова престъпна дейност. Ако Ердоган беше голям стратег и лидер щеше да постъпи по един от двата начина: - скъсва дипломатическите отношения на Турция със САЩ и неизбежно след това изважда Турция от НАТО. - мълчи си и събира (или фалшифицира) улики и доказателства за престъпна дейност на Гюлен с които се надява да придума някога САЩ да му го предадат.
Като видиш русофилите да защитават Ердоган и ти става мило. Троловете бълват ананлизи за добрият и умен Ердоган и още вседесъщият Путин алал да им са.
Като видиш соросоидите, които до вчера лижеха султанския задник, а днес плюят по него и... ти става мило. Троловете обърнаха палачинката и бълват анализи за лошия и тъп вече Ердоган. Конграчулейшънс!
explorer До сега няма нито една рекламация към комплекс С-400 който е транспортиран за износ...! А миналата година Китай като прагматични хора, след доставката на С-400 поискаха отново да тестват системата която им бе доставена, въпреки че в Русия присъстваха на реални стрелби. В Китай бяха проведени 2 теста. Единия с техния J-20 летящ в стелт режим над планинска местност и пределно малка височина. И 2-я тест бе с тяхна балистична ракета летяща с 3км/сек.,която бе унищожена на 250км от позицията на С-400. https://news.bg/int-politics/kitay-testva-s-400-i-prihvana-balistichna-mishena-sas-skorost-3-km-sek.html