Израел и Хамас се разбраха за примирие помежду си, макар в нито един момент от тежките преговори двете делегации да не са били в едно помещение.
Голяма заслуга за договореното до момента имат САЩ, Египет, Турция и Катар в ролята на посредници и заинтересовани страни.
За САЩ и Египет е ясно. Вашингтон от десетилетия има ангажимент към израело-палестинския мирен процес, докато египетската държава граничи с Ивицата Газа и е упражнявала директен контрол върху територията между 1948 и 1967 г.
Какво обаче е влиянието на Турция и Катар, че те също да са част от този процес?
Всъщност това съвсем не би трябвало да бъде изненада, тъй като двете държави от дълги години имат добри отношения с Хамас и са сред основните финансови и политически поддръжници на групировката.
Именно Истанбул и Доха са две от местата, където Хамас има свои активни представителства извън Палестинските територии. Другите две подобни локации бяха в Ливан и Иран, но след военните акции на Израел срещу тези две държави, офисите на Хамас там загубиха стойност.
Катар е страната, която през 2012 г. дава убежище на редица представители от висшето политическо ръководство на Хамас, включително Халед Мешал. Той е политически лидер на групировката до 2017 г., а след ликвидирането на Исмаил Хания и Яхия Синуар миналата година, е председател на текущия колективен управленски орган.
Точно съвещание на Мешал и другите петима членове на политическото бюро на организацията в Доха бе цел на израелския ракетен удар от 9 септември.
Катар приема официално Хамас през 2012 г., след като Мешал и сподвижниците му напускат Дамаск заради гражданската война в Сирия и се дистанцират от режима на Башар Асад. В онзи момент неофициално се смята, че Вашингтон убеждава катарското правителство да приеме Хамас, тъй като иска по-лесно да поддържа линия за контакт и преговори с групировката, ако тя има представителство в страна-съюзник.
В САЩ от дълго време зачитат управляващата фамилия Ал Тани като ключов регионален партньор, а Катар е домакин в авиобаза Ал Убейд на хиляди американски войници, както и на регионалния щаб на Централното командване (CENTCOM).
Катар така или иначе е логичен избор за седалище на Хамас дори без да е необходимо убеждаване от Вашингтон. Малката държава вече няколко десетилетия успява да използва финансовите си ресурси и стратегическо местоположение на входа на Персийския залив, за да проектира регионално влияние и да се позиционира като редовен посредник в регионални спорове и конфликти.
По отношение на Хамас пък има солидни исторически и идеологически връзки по линия на Мюсюлманското братство.
От една страна Хамас е създадена в края на 80-те като разклонение на Братството, а от друга Катар е мястото, където още през 50-те години членове на глобалната ислямистка организация намират убежище, след като са били прокудени от Египет.
Мюсюлманското братство има голямо идеологическо влияние върху катарската политика и до днес. По същата линия вървят и невинаги гладките отношения с Хамас, чиито радикални възгледи на предишните лидери като Яхия Синуар много по-често са били в синхрон с интересите на режима в Техеран, отколкото с Доха.
Управлението на турския президент Реджеп Ердоган също има традиционно добри отношения с Хамас, чиято основа също исторически е свързана с добрия прием на Мюсюлманското братство в Турция.
За разлика от повечето си съюзници в НАТО, в Анкара не определят Хамас като терористична организация. Ердоган многократно е реферирал групировката като "освободително движение". Също така неведнъж се е срещал с Хания и други лидери на Хамас.
Даже няколко дни след убийството на Хания от Израел през юли 2024 г., в Турция е обявен ден на национален траур.
Именно подкрепата за палестинската радикална групировка винаги е била една от причините за остро влошаване на отношенията между Турция и Израел всеки път, когато е имало изблици на насилие в Ивицата Газа.
Все пак от началото на войната Ердоган няма видимо участие в опитите за разрешаване на конфликта. По-активната намеса е едва през последните 1-2 месеца, когато турският президент се среща и говори по телефона на няколко пъти с Тръмп.
В резултат към преговорите за мир, които в началото на октомври се водят в Египет, се присъединява началникът на турската Национална разузнавателна служба Ибрахим Калин.
За разлика от своите предшественици начело на разузнаването Калин е считан за далеч по-умерен и, според медиите в Израел, има много добра репутация сред израелските си колеги най-вече заради нюансирания поглед върху ситуацията в Газа и отворения си и приветлив характер - нещо необичайно за човек начело на силова служба.
Смята се също така, че той е от поддръжниците в Турция на идеята за нормализиране на отношенията с Израел и дори признаване на израелската държава.
По време на преговорите основното предимство на Калин е било в директния му контакт с ръководството на Хамас в Катар, както и с определени фигури в Газа, включително тези, които отговарят за израелските заложници. Подобна директна комуникация не е имало преди решението на Тръмп да включи Турция в преговорите.
Ролята на Калин е била най-вече в това да притисне ръководството на Хамас, както и да извлече гаранции за сигурност от двете враждуващи страни, че ще спазят условията на споразумението.
В крайна сметка са постигнати важни компромиси, за да може да се стигне до сделката.
Хамас освободи всички заложници само срещу частично, а не пълно изтегляне на Израел от Газа. В момента армията запазва периметър за сигурност, който ще ѝ позволи временно да запази контрол върху приблизително 50% от територията.
Правителството на израелския премиер Бенямин Нетаняху пък се съгласи на разоръжаване и демилитаризиране на групировката, а не пълното ѝ ликвидиране.
Участието на Турция, Катар и останалите посредници не приключва само с посредничество при преговорите. От тях ще се очаква да имат важно участие в удържането на мира, както и във възстановяването на Ивицата Газа.
А това ще бъде далеч по-трудната задача.
