На 1 януари 1967-а година Югославия отваря границите си за останалата част от света. От тази дата нататък чуждестранни посетители могат да влизат в социалистическата държава без специална виза за целта.
Туристическите компании, особено тези в Западна Европа, се подготвят да превозват десетки хиляди отпускари с бледи лица към целунатите от слънцето брегове на Адриатическо море.
Със скоростта на светлината започват да изникват нови и нови хотели.
Това, което се оказва наистина забележително обаче, са мащабите и архитектурната амбиция, вложени в новите хотелски комплекси в страната. Много често техният капацитет се оказва малко по-малък от населението на градовете, в които се намират.
Сред най-грандиозните образци на този тип строителство е хотел "Халудово", разположен на брега на адриатическия остров Кърк (днешна Хърватия). Първият инвеститор в комплекса е роденият в Бруклин издател на списание Penthouse - Боб Гучионе.
Хотел "Халудово" малко след откриването си
Хотелът отваря врати през 1972-а, а вътре питиетата се сервират от оскъдно облечени "котенца" като излезли от страниците на Penthouse.
Мястото е скъпо, хедонистично и крещящо сексистко дори и по занижените стандарти на онази епоха.
Неговата пищна, енергична архитектура напомня на снимачна площадка от филм за Джеймс Бонд. И всичко това - в социалистическа държава.
"Халудово" фалира година след откриването си. Открит е наново под държавен контрол, за да не попадне в ръцете на друг разточителен собственик като Гучионе, но е силно засегнат от ужасяващата югославска война, която избухва през 1991-а.
Мястото е превърнато в бежански лагер, а през 1995-а по време на масовата приватизация в Хърватия е продадено. Шест години по-късно комплексът отново е изоставен.
Лобито на хотел "Халудово" в момента
Оттогава хотелът стои празен, а бравурната му архитектура бавно се разпада до гледка, която някои ърбън фотографи обожават.
Из цяла Югославия други паметници, които показват привидно противоречивите ценности на краткотрайно просъществувалата конфедерация на Тито, имат същата съдба.
Амбициозни конгресни зали и мемориали на комунистическите партизани са опустошени от войната и изглеждат неадекватно за времето след разпада на Югославия.
Високо в гъсто залесените части на национален парк Сутиеска на днешната граница между Босна и Херцеговина и Черна гора се извисява чифт удивително абстрактни бетонни крила.
Те са дело на скулптура Миодраг Жикович и са направени според архитектурните мащаби от 70-те години на XX-ти век. Паметникът е в чест на битката при Сутиеска. Именно там Тито успява да разгърне една от най-мащабните си офанзиви срещу нацистка Германия.
Всяка година хиляди югославяни са отдавали чест на убитите 7000 партизани. Някога белите бетонни скулптури сега са самотни. И доста почернели.
Мемориалът в Сутиеска
Хора, които ясно си спомнят онова време, трият графити, често не особено успешно.
Свлачище от по-рано през тази година допълнително нанася щети по паметника, а мемориалната зала под "крилата" на Жикович е белязана от вандали.
Проектирана от архитекта Ранко Радович и отворила врати през 1975-а, Мемориалната къща е сграда като никоя друга. Тя е съставена от свързани в сложна последователност пирамидални елементи, вдъхновени от къщите на овчарите в планинските райони.
Вътре обаче слънчевите пространства са празни - съдържанието им е разграбено в периода 1992-1995-а. Стенописите, изобразяващи сцени от партизанската освободителна война, са замазани с графити.
Добре е да внимавате къде стъпвате. Извън утъпканите пътеки все още има противопехотни мини, остатък от 90-те. Всяка година спокойствието в Долината на героите, както и животът на нейните вълци, орли и елени, са нарушени от летен рок-фестивал.
Извънредно нестандартното творчество на Югославия и смелата бетонна архитектура със своите мемориали, граждански центрове, музеи и жилищни комплекси просъществуват за кратко.
Мемориалът "Илинден" в Крушево, днешна Македония
От този месец обаче в нюйоркския Музей на модерното изкуство започва изложба на име "Към бетонната утопия", посветена на архитектурата на Югославия в периода 1948-1980-а.
Това изглежда като подходящо място. Югославия на Тито, макар и авторитарна в своята същност, се е опитвала да намери трети път - компромис между стриктния съветски социализъм и упойващото чувство за свобода в поствоенна Америка.
А Музеят на модерното изкуство на Ню Йорк е организирал две изложби в Белград, посветени на американската архитектура.
На изложението в Брюксел от 1958-а например югославският павилион, стратегически разположен далеч от тези на Съветския блок, представлява красива и лека конструкция от стъкло с широки входове и елегантни стълби.
Той е брилянтен "отговор" на тежкия съветски соцреализъм.
Новата югославска архитектура, реализирана най-вече с евтиния и податлив на обработка бетон, от своя страна е била смел начин да се изразят разликите между отделните републики и техните култури с въображение и енергичност.
Дали тези държави ще оценят качествата й? Дали хотел "Халудово" ще отвори отново врати? Само времето и новата страст към тези бетонни чудовища ще покажат...
