Тялото на 23-годишната транссексуална активистка Ханде Кадер е открито в гора край Истанбул на 12 август, скоро след като е обвена за изчезнала. След като е била изнасилена, Кадер е била запалена.
Убийството на транссексуалната Ханде Кадер причини истински шок сред малцинствата в най-големия турски град Истанбул. Турция остава консервативна по въпросите на ЛГБТ-общността (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални). В неделя активистите отново организираха протест в Истанбул.
"Ханде беше сред най-любезните и добри хора на света. Тя обикновено беше много спокойна, но същевременно и много активна. Винаги отиваше на ЛГБТ шествията и се бореше за каузата, която считаше за правилна - чак до края", казва Давут Денгилер, чиято съквартирантка е била Кадер.
Ханде е работила като секструженичка, за последно е била видяна да влиза в колата на клиент. Денгилер се е надявал тя все още да е жива, но в крайна сметка открива тялото й в моргата на Истанбул.
"Тъкмо щях да си тръгвам от моргата. Изпитах чувство на облекчение, че не съм я открил там. В последния момент един от лекарите каза: "Има и едно обгорено тяло, вижте и него". Направих го. Описах им някои идентифициращи характеристики. Те погледнаха в компютъра, в доклада, лекарят ме потупа по гърба и ми изказа съболезнованията си. Бях съсипан", разказва той.
Денгилер описва реакцията на Кадер при смъртта на други транссексуални: "Тя направо обезумяваше, когато ставаха убийства на транссексуални. Натъжаваше се неимоверно... В миналото са я намушквали и пребивали. Това се е случвало не само на Ханде. Случва се на всички тях".
ЛГБТ активистите редовно протестират срещу насилието по отношение на транссексуалните, но останалата част от турското общество рядко реагира.
След обявеното извънредно положение заради провалилия се опит за преврат на 15 юли, в момента са въведени ограничения за демонстрации.
Но за първи път известни личности в Турция се присъединиха към призивите да се разгласи вестта за убийството на Кадер и се присъединиха към демонстрацията в неделя сутринта в Истанбул.
Според данни на групата за защита на правата на транссексуалните Transgender Europe, броят убити транссексуални в Турция е най-голям спрямо цяла Европа.
Всъщност докладът на групата за 2016-та констарира и друго и то е, че "няма безопасна държава за транссексуалните".
Приживе Кадер неведнъж се е опитвала да привлече вниманието към убийствата на транссексуални в Турция и липсата на правосъдие. Тя обикновено е била в първите редици по време на протестните демонстрации.
Снимките на Ханде, споделяни безброй пъти в социалните медии при отразяването на демонстрациите на малцинството, най-добре обясняват живота на транссексуалната жена, чието погребение все още предстои - заради продължителния процес на идентификация, аутопсия и ДНК тестове.
През 2015-та властите забраниха провеждането на годишния гей прайд на площад "Таксим" в Истанбул. Тогава полицаите разпръснаха тълпите, като използваха водни оръдия, гумени куршуми и лют спрей. Тогава Кадер упорито остава на мястото си и не отстъпва пред полицията.
Тя гласвно упреква журналистите: "Снимате, но не публикувате снимките. Никой не чува гласа ни".
Гласът на Ханде Кадер в крайна сметка бе заглушен от убийство по брутален начин, който никой не би могъл да си представи, че е възможен: тя е била изгорена.
Кадер си е изкарвала прехраната чрез сексуслуги, като винаги е излагала на риск безопасността си. Подобно на други транссексуални, принудени да проституират, тя е работила на улицата.
Нейни близки споделят, че тя е търсила начин да се измъкне от този начин на живот, но не е успяла да го открие.
"Не й харесваше да проституира", споделя нейната близка приятелка Фунда, като допълва: "Но пък кой изобщо би харесал подобна работа?"
Насилствена смърт
Почти всички транссексуални в Турция разказват как в различни моменти са се намирали "на косъм от смъртта".
Кемал Ордек е сред тях. Ордек, който използва неутралните определения за полове в турския и говори за "те/техните", казва, че "те" са имали "късмета" да оцелеят след атака у дома.
"Има много малко транссексуални, които умират от естествена смърт - на практика все едно няма такива", коментира Ордек.
"Когато са принудени да проституират, хората не доживяват до старини. Те биват убивани. Не знам как сме оцелели. Това е най-тъжното".
Ордек, който е завършил социология, си изкарва прехраната предимно чрез проституция. Той е президент на асоциацията Red Umbrella за защита на правата на транссексуалните секструженици.
"Приемат ни не за хора, които могат да се интегрират в обществото, а като измет. Когато ходим по улиците от погледите, които ни хвърлят хората, си личи, че ни приемат като сексуални обекти", казва Ордек.
Повратна точка?
"Когато за първи път станах активист, не можех да спя и размишлявах за типа новини, които получавах късно посред нощ", споделя Ордек. "Дори и сега оставям телефона си включен с максимална сила на звука, когато спя нощем. Очаквам вести: някой е бил намушкан, някой пребит, викат ме и трябва да тръгна незабавно. Живеем в безкрайна скръб и травматично състояние".
Процесът на промяна на идентичността за транссексуалните в Турция е дълъг и мъчителен.
Мнозина изобщо не се осмеляват да го започнат. Заради това транссексуалните жени не могат да променят своите (цветово кодирани) документи за самоличност и не могат да работят в публични домове, където биха имали по-голяма сигурност.
Адвокат Синем Хун работи редовно по дела за промяна на идентичността на транссексуални. Тя казва, че държавата "държи да установи", че и транссексуалните мъже, и транссексуалните жени са се подложили на хирургическа операция на половите органи, за да реши, че процесът на промяна на пола е физически осъществен.
Според нея стерилизацията на трансексуалните е задължителна в Турция.
"Има транссексуални, които не могат да променят идентичността си в продължение на 5-6 години", коментира Хун.
Много малко лекари имат квалификацията да извършват такива операции, които са труден и продължителен процес в Турция.
Борбата за оцеляване в страната, където транссексуалните за изтласкани в периферията на градовете, както и борбата им да доказват съществуването си, са въплътени във фраза, която се повтаря, подчертава и е написана на плакатите на почти всяка демонстрация:
"Не мълчете, крещете - транссексуалните съществуват".
За транссексуалните, проблемите с приемането им в социума и оцеляването им са само едни от многото.
Единствено законовите процедури и постиженията на демократичния процес може да определят кога те ще бъдат равноправни граждани на Турция или друга държава.
Затова транссексуалните, ЛГБТ хората и техните поддръжници се надяват кончината на Ханде Кадер да се окаже повратна точка в реакцията срещу зверските убийства на транссексуални.
