Има три неща, които би трябвало да притесняват всеки човек, който приема неприкосновеността на личното си пространство като основно свое право.
Първо: в Китай властите използват данни за контрол на населението си. Първо ограничиха достъпа на китайските потребители до редица глобални технологични услуги, след което замени блокираните платформи с местни версии под контрол. Така правителството придоби възможност да създаде дигитален профил на поведението, симпатиите, изказванията, действията и простъпките на всеки гражданин. При това хората се оценяват през система за социални кредити, като получават възнаграждения или наказания в зависимост от "правилното" си поведение.
На второ място идват новините за Cambridge Analytica и Facebook, които показват колко много персонална информация използват корпорациите без знанието на потребителите си. Компании, способни да манипулират общественото мнение, действат по начини, които нито масовата публика, нито законодателите разбират напълно (както показа изслушването на Марк Зукърбърг в американския Конгрес).
Третият казус е свързан с развитието на квантовите компютри, които скоро ще имат способността да преодоляват модерните криптиращи защити. Информацията, която досега се е смятала за лична и защитена, ще се окаже уязвима. По-мощните компютри могат да претърсват и трасират данните спрямо конкретни периоди.
Разбира се, квантовите компютри са все още далеч от реализирането на подобна заплаха, но тя ще съществува в определен етап от бъдещето.
Във всички три сценария защитата на личното пространство е застрашена в непредсказуем мащаб.
Последиците могат да се окажат най-сериозни за днешните деца. Те растат в свят, в който всичко е свързано, споделено, достъпно. Вманиачават се по външния си вид, важно им е кой ги следва и кой харесва публикациите им. Страдат от кибертормоз и са изложени на всички слабости от колективното съзнание и памет на човечеството през телефона си.
Вече не поемат информацията "капка по капка", година след година, в плавния преход от детство към зрялост. Сега стават мигновени свидетели на бруталната реалност, ужас и фантазия на човечеството, на цялата история и цялото настояще, всичко тук и сега, независимо дали са готови или способни да обработят тази информация.
Губят филтрите на младостта и невинността, докато възрастните изсипват потока на съзнанието си в мрежата. Таблетите, с които родителите се опитват да концентрират вниманието на децата си, се превръщат в прозорец към най-мрачните кътчета на колективната психика.
Днешните деца ще са първото поколение, чийто живот ще се сведе до дигитален профил, подлежащ на претърсване и проверка.
Всичко ще се записва. Това се отнася както за услугите, които предупреждават за събирането на информация, но и за всички системи за сигурност, училищни дневници, снимки в нощни клубове, камери за видеонаблюдение от магазини, историята на браузърите им, харесванията, връзките им с останалите хора в социалните мрежи.
Не само интернет ще води отчет на хората, които те познават, но и ще следи всички, с които някога е контактувал в дигитална среда. Макар че тази информация все още не е претърсваема и (засега) е защитена като лични данни, тя съществува и ще съществува дотогава, докато обществото го позволява с неразбирането си.
Големият проблем би настъпил тогава, когато компютрите станат достатъчно мощни, за да преодоляват криптирането на комуникацията. Внезапно всички врати ще се окажат отворени.
В определен момент от бъдещето Google би могъл да открива всяко изображение на конкретно лице. Не само в снимките от личния му профил във Facebook, но и в кадри от клипове, в записи от охранителни камери, от фоновото съдържание на снимките на непознати хора, или в снимки на група протестиращи например.
Какво ли би се случило, ако някой от съвременните тийнейджъри се кандидатира за политически пост след 20 години, а бъдещият Google извади на показ всички забравени "неприлични" снимки от купони, мачове, партийни митинги?
Бъдещето, в което всичко е публично, ще изглежда като огромна смесица от социални скандали. Трудно е да се обясни контекста на всяка отделна снимка, клип, контакт или локация от огромна база данни.
Разбира се, някой би отговорил, че това е невъзможно да се случи. В момента повечето от личните ни данни са защитени. Западните общества за основните защитници на тезата, че гражданите имат право на неприкосновеност на личното пространство и право на контрол върху информацията, която властите и бизнеса събират за тях.
Тази идеология е развита основно в следвоенни общества и институции като реакция на епохата на диктатура. Базира се на правила и договори, които защитават свободите, завоювани с кръв и огън. Много от тези общества обаче наблюдават възход на популистки политически сили, чиито идеологии могат да сложат край на гаранциите за контрол.
Още по-сериозен е проблемът отвъд Запада - в страни като Китай, на които бъдещето принадлежи.
Системата за социални кредити на Китай вече може да забранява на гражданите да пътуват в чужбина. Близо 7 милиона души са включени в черния списък. Тя представлява комбинация между нерегулирана и неограничена употреба на технологии за проследяване и най-мащабната система за лицево разпознаване. Държавата може да вижда с кого се срещат хората, къде отиват, какво казват - и може да използва всичко това срещу тях.
Колкото по-развита е тази система, толкова по-слаба ще става съпротивата срещу властта. А колкото по-комплексни и чести станат кибератаките, толкова по-лесен ще е достъпът на правителства или криминални структури до личните данни на милиарди души.
Политическите лидери ще се сриват под натиска на непрекъснати скандали, след като всяка тяхна грешна стъпка стане масово достояние. Диктатурите ще надживеят слабите демокрации. Доверието ще се разпадне, връзките между хората ще се разрушат, ако обществото не се подготви за сериозна реакция срещу тази заплаха.
Засега тази защита не съществува в пълноценен обем. Не просто няма адекватно законодателство, но и реакцията на обществото спрямо фалшивите новини е прекалено първосигнална, издавайки неспособност за филтриране на целенасочената провокация.
Отговорът е в регулациите, силните политически системи и международното сътрудничество, в съдаването на световни стандарти за използване на технологиите и информационните масиви, подобно на GDPR.
В противен случай ще се окажем в свят, в който хората създават технологии в сферата на изкуствения интелект, генетиката, квантовите изчисления, търсачките или системите за проследяване без етичен или демократичен контрол.
