Последният път, в който гласът на Амелия Еърхарт се чува, е в 8.43 ч. местно време, когато тя се намира в отдалечен край на Тихия океан, на 2 юли 1937 година.
Тя лети с двумоторен самолет, модел Lockheed Electra - един от май-модерните в периода, нормално използвани за прелитане на средни разстояния между градовете, но в този случай - за околосветско пътуване.
Вместо седалки за пасажери, в самолета, с който лети Еърхарт, са поставени шест големи резервоара за гориво допълнително и 80 галона масло, за да поддържат работата на двигателите.
Еърхарт и навигаторът й Фред Нунан отлитат от Лае, Нова Гвинея, с достатъчно гориво да изминат 4500 мили или 20 летателни часа.
Планът е да достигнат остров Хауланд в Тихия океан, където корабът "Итаска" на американската брегова охрана ще ги очаква, за да им помогне при приземяването. Заради проблем с радиото на самолета, Амелия Еърхарт успява да изпрати сигнал към земята, но не и да чуе отговора.
Самолетът е пригоден с най-модерните за момента системи за навигация. Съмнения обаче повдигат навигационните умения на Нунан, който изпраща сигнали за проблем с полета три часа, след като е изгубена връзката с Еърхарт. Към този момент горивото й със сигурност е привършвало.
Тъй като Electra-та, с която лети Еърхарт, така и не намира пътя към остров Хауланд, опциите на пилотката са ограничени - или да открие друг остров, на който да се приземи, или да падне в океана.
Никой не знае какво се е случило тогава обаче. Еърхарт и Нунан изчезват безследно.
Полет MH370 на "Малайзия Еърлайнс" излита от Куала Лумпур в 12.42 ч. местно време на 8 март 2014 година с 239 пътници на борда. Около 7 часа и 30 минути по-късно Боинг 777 изчезва в Индийския океан. Самолетът не подава съобщения до земята в последните часове от полета, а по всичко изглежда, че полетът се е развивал нормално - на необходимата височина и с необходимата скорост, преди да започне да пада, след като горивото му свършва. Точното място на катастрофата остава неизвестно.
Наскоро поредното издирване на останките от самолета на Амелия Еърхарт не доведе до резултат. Този път очакванията към него бяха високи, защото се ръководеше от един от най-големите специалисти по издирване на подводни останки - Робърт Балард, известен с това, че е открил "Титаник". Той обаче не успява да открие дори следа.
В последните две десетилетия са проведени 14 експедиции в издирване на останки от самолета на Еърхарт, а за целта са похарчени милиони долари.
Що се отнася до полет MH370 - последните две издирвателни мисии приключиха през юни 2018 година, като в тях отново участваха най-модерните технологии.
Когато говорим за тези две мистерии в авиацията, изскачат неудобни въпроси. Факт е, че едната включва жена, постигнала огромни успехи в историята на авиацията. Втората обаче включва 239 души, чиито семейства все още търсят отговори.
И ако откриването на самолета на Еърхарт няма да реши особени технологични въпроси - все пак заедно с Нунан рискуват живота си, тръгвайки на полет с примитивни по днешните стандарти навигационни апарати, то нуждата да се разкрие мистерията на MH370 е различна.
Не само заради изгубените 239 живота. По-сериозният аргумент е свързан с днешния режим на безопасност на полетите, който обичайно не допуска възможността за необяснимо изчезване на съвременен самолет. Отсъствието на отломки ражда конспиративни теории, а важният въпрос е дали това, което се е случило с полета, може да стане отново?
Причината полетите да станат толкова безопасни днес е, че всеки инцидент се разплита до последната подробност, така че всяка възможна причина за случилото се да бъде отстранена. Това е една от най-важните страни на науката за полетите, която се усложнява допълнително от факта, че често става дума за комбинация от човешки и научни фактори.
Понякога причината за аварията е поредица от лоши решения сред ръководството на компанията. В този случай компанията производител на авиационна техника "Боинг" е страна по случая, заедно с "Малайзия Еърлайнс". Ако е логично да си представим, че те биха искали да открият отговора на мистерията не по-малко от близките на загиналите, то днес те по-скоро запазват мълчание по въпроса дали си заслужава да се търсят отломките на самолета, които могат да съдържат отговори.
Последното издирване на MH370 продължи 90 дни и беше проведено от тексаска компания, която използваше система от осем дрина, насочвани от кораб - много по-напреднало оборудване от това, използвано при 27-месечното търсене, непосредствено след изчезването на самолета.
Тексаската компания Ocean Infinity сама финансира издирването, сключвайки с властите в Малайзия договор на принципа "без резултати няма заплащане". В предходни години компанията е успявала да проведе три изключително успешни издирвателни акции под водата, откривайки отломки от аржентинска военна подводница, потънала през 2017 г., южнокорейски танкер, изгубен с екипаж от 22 души през 2017 г., и френска подводница, в неизвестност от 1968 година, потънала с екипаж от 52 души.
Нито една акция обаче не е достигала до дълбочините на тази от търсенето на MH370, когато проучването е на дълбочина над 5000 метра.
Да се намери самолет обаче е много по-трудно от намирането на кораб или подводница. Боинг 777 може да прелети 240 км за 15 минути. Самолетът не е бил проследяван в реално време, затова и изчисленията за последното му местоположение не са особено прецизни и включват периметър от над 112 000 квадратни километра.
Почти толкова голям район успяват да покрият при акцията си Ocean Infinity в рамките на 90 дни. Предполага се, че отломките на самолета са някъде в южната част на Индийския океан.
Ако се върнем към Еърхарт, съмнително е доколко издирването се случва на правилното място - съмнение, подхранено от неуспеха на Балард, който при акцията си използва оборудване близко до това на Ocean Infinity.
Последните издирвателни мисии на Еърхарт се водят от идеята, че след като не е успяла да се приземи на остров Хауланд, го е подминала и се е опитала да кацне на Никумароро - необитаем атол на около 650 км югоизточно от Хауланд. Теорията почива на идеята, че при отлив се оформя пясъчна линия, на която Еърхарт би могла да кацне, а периодът на изчезването й съвпада с отлив. Това обаче би било предизвикателство дори и за опитен пилот предвид стреса и привършващото гориво, а въпреки славата си, Еърхарт не е имала необходимите умения. Все пак самолетът й се разбива при на пръв поглед рутитен полет до Хаваите.
Тази теория е подкрепена най-вече от екипа на TIGHAR - международна организация за възстановяване на исторически самолети. Те са категорични, че това е мястото, на което е кацнал самолетът на Еърхарт. А това доколко е било успешно може да се провери чрез симулатор, в който да се въведат данни за самолета на Еърхарт - тегло, скорост, характеристики и скорост на вятъра в съответния момент, и да преценят дали е възможно кацане на тази пясъчна ивица от първия път, при положение, че Еърхарт със сигурност не е имала гориво за втори опит.
В документален филм по History Channel се отправя и друга теория - че Еърхарт и Нунан успешно са се приземили на друг остров, на който са били заловени от японци, затворени като заподозрени в шпионаж и екзекутирани.
Оказва се обаче, че снимката, въз основа на която е създадена цялата теория за пленничеството, не отговаря на времевата рамка - двамата чужденци, забелязани на японския остров Капингамаранджи, всъщност са заснети две години преди полета на Еърхарт.
Въпреки всички тези неуспехи обаче издирването на знаменитата авиаторка ще продължи, докато се намират средства за финансирането му. Тихият океан е огромен и има още острови за изследване. Докато ореолът на нейната персона и мистерията около изчезването продължават да съществуват, ще съществува и представата за вълнуващ разказ, чийто край искаме да научим.
Не е същото обаче с полет MH370, който все повече започва да изглежда като студено досие, което едва ли ще бъде отворено за ново разглеждане.
През 2009 година полет на Air France изчезва над Атлантическия океан и издирването му отнема две години. В един момент от акцията по търсенето му френска подводница, снабдена с необходимата техника, минава точно над отломките, без да ги разпознае. При днешните технологии подобен риск не съществува.
Ако говорим за издирвателните дейности в цифри, замислете се за това: средствата, изхарчени за двете акции по търсенето на MH370, са около 200 млн. долара. Това е около половината на сумата, която е необходима за купуването на нов Боинг 777.
