Голяма частна военна компания в САЩ е държала преводачи, работещи за нея, в почти робски условия, като така е нарушавала американските закони срещу робството. Поне така твърдят обвинения от дело от 2016 г., което наскоро е станало обществено достояние.
Случаят е от Кувейт, където преводачите – американски граждани – са били държани в палатки, а температурата често е доближавала 40 градуса. Представители на компанията са отнемали паспортите им и са ги заплашвали, че ще се озоват в затвора, ако се опитат да избягат.
Според съдебния иск супервайзърите не са се опитвали да прикриват задържането на преводачите. Един от ищците, преводач на име Едуард Юкана, се е оплакал за отношението към него в Кувейт на регионалния мениджър.
"Преводачите са роби", отвърнал мениджъра.
Защитници на човешките права от дълго време порицават страни от Персийския залив за трафика на чуждестранни работници и конфискуването на техните паспорти. Тези обвинения обаче в по-голямата си част се фокусират върху експлоатация на хора от развиващи се страни, включително Индия и Непал.
Обвиненията в този иск, ако са верни, ще означават, че американци също могат да се превърнат в модерни роби – и то от компании, работещи за техните правителства. Това не е първият подобен съдебен иск, обвиняващ американска частна военна компания за подобно отношение към нейни служители. През април обществено достояние става и друг иск, в които шестима ищци отправят сходни обвинения към компанията ManTech.
И при двете дела ищците биват представлявани от един и същ адвокат – Джоузеф Хенеси. По негови думи тези преводачи са "герои – влизат в битка без да са въоръжени, за да помогнат за намаляване на хаоса на бойното поле и при събирането на разузнавателни данни". Според него е необяснимо как може отношението към тях да е толкова "ужасно".
Последният разкрит съдебен иск по темата подаден в съд в американския щат Мериленд през 2016 г. и в него са вписани общо 29 ищци. Обвиненията са насочени към DynCorp и компанията Global Linguist Solutions (GLS) и те не са ставали обществено достояние до момента. От GLS отказват коментар.
Говорител на DynCorp коментира, че военната компания не е получила оплакването и то е насочено към "друга компания" - Global Linguist Solutions (въпреки че DynCorp притежава 51 процента от нея).
Твърдят, че в обвиненията са без основание, а правителството на САЩ преди е "разследвало тези обвинения и е решило да не участва в случая". Отбелязва и че компанията се съобразява с всички закони, а ако се стигне до дело от страна на преводачите, то компанията ще се защитава срещу "ищците, търсещи пари".
В съдебния иск има две обвинения. Първо, че DynCorp е излъгала американското правителство за това, че работи с бизнеси, ръководени от жени и представители на малцинства. Второ, че е нарушила американския федерален закон срещу робството.
Всичко започва с договор, който DynCorp подписва с Командването за разузнаване и сигурност (INSCOM) към американската армия. Договорът е за осигуряване на преводачи за американските военни сили в Близкия изток. Американската армия разчита в голяма степен на частни преводачи, а набирането на такива е доходоносен проект за DynCorp.
Според законите в САЩ подобни договори също така стимулират компаниите, които ги получават, да наемат като подизпълнител за част от работата бизнеси, които са притежавани от жени, цветнокожи или други маргинализирани групи. Идеята за това е, че подобна практика ще сложи край на "клуба на старите момчета", който доминира индустрията с военни договори в страната. Чрез наемането на подизпълнители, които са ръководени от хора извън този "клуб", тези хора трупат опит, който ще им помогне да се съревновават за бъдещи договори с правителството.
DynCorp осигурява военни услуги на правителството на САЩ на много места. Снимка: Getty
В този случай според съдебния иск системата не е проработила. Вместо това DynCorp е използвала дъщерната си компания – GLS, която да намери подизпълнители, които поне привидно да са собственост на хора от маргинализирани групи. В иска обаче се твърди, че тези компании не са имали никаква реална връзка с преводачите, освен по документи. GLS е била тази компания, която е намирала и ръководила преводачите.
С други думи подизпълнителите са били просто фасада, за да се създаде представата, че мащабният договор за наемане на преводачи е помагал на бизнеси на маргинализирани хора да натрупат опит в бранша.
Но освен обвинението за заобикаляне на федералните закони, в иска се твърди, че като част от схемата частната военна компания в голяма степен е "поробила" своите служители.
Предполагаемата схема е работила по този начин: GLS, подизпълнител на DynCorp, набира преводачи и ги изпраща в Кувейт. Когато те пристигат там, служители на GLS конфискуват паспортите им като твърдят, че това се прави просто, за да им бъдат подсигурени работни визи. Служителите на компанията също така убеждават преводачите, че ще се погрижат за всички документи, които са необходими в Кувейт.
Вместо да им вземе работни визи обаче, GLS ги снабдява само с туристически такива – т.е. без да знаят преводачите работят нелегално и са застрашени от арест.
След пристигането в Кувейт работата им там се превръща в кошмар – живеят в палаткови лагери, предвидени за няколкочасов престой на американските войници преди излитане. С всеки изминал месец условията се влошават, докато мениджърите от GLS живеят в "луксозни крайбрежни апартаменти" край столицата.
През това време преводачите им стоят в места като лагера Али ал-Салем – палатков лагер, постоянен обект на гнева на пясъчните бури и пустинните жеги. Някои от ищците в иска твърдят, че са получили заболявания на дихателната система от тежките условия.
На друго място – лагера Буерин, преводачите са били натикани само в две палатки. Ищците твърдят, че всеки от тях е разполагал само с по едва 3-на-2 метра лично пространство и никаква възможност за усамотение. Живеенето в такива условия спомага и за разпространението на плъхове, въшки, бълхи и други вредители.
Както може да се очаква, живеещите в тези условия се разболяват. Според иска обаче не са могли да получат медицинска помощ, защото армейските лекари са имали забрана да ги лекуват, освен ако не става дума за животозастрашаващ случай.
В трети лагер – Арифджан, поне е имало външни стени, но мястото е било обект на постоянни наводнения, а съдържанието на септичните ями редовно е заливало пода, включително леглата и дрехите на преводачите. В добавка към това температурите са били около 40 градуса, което в комбинация с ямите е влошавало условията още повече.
В случая не става дума за неопитни хора – част от ищците са работили и в Ирак, където също са търпeли лишения, които обаче не могат да се сравнят с условията в този лагер в Кувейт.
Проблемът е, че преводачите не могат да си тръгнат, защото нямат паспорти. Не могат да се обърнат и към правителството на Кувейт за помощ, защото ще бъдат арестувани. С други думи те са държани против волята им – нарушенията на американската забрана за трафик на хора.
Президентът на GLS Кен Толсън изглежда е бил наясно със ситуацията. Когато до него са достигнали оплаквания за лошите условия на живот, той е казал, че оплакващите се ще бъдат уволнени и върнати в САЩ, за да разнасят пица", твърди се в иска.
Преводачите все пак искат да напуснат, но не е било така лесно. Когато най-накрая получават паспортите си, разбира, че властите в Кувейт са издали заповед за задържането им заради нелегална работа на територията на страната. Някой дори са били арестувани, а за да бъдат освободени е трябвало да признаят за престъпление, което не са знаели, че извършват.
Всичко това се случва още през 2013 г., а засегнатите са над 100 души. Армията и Държавният департамент на САЩ коментират, че са безсилни и не могат нито да предотвратят арестите, нито да изведат преводачите от страната, съобщава тогава Stars and Stripes.
Направеното признание пред властите означава едно за преводачите – че те повече не могат да работят в Кувейт, както и в други държави от Персийския залив.
GLS и преди е имала проблеми със свои служители, но около войната на САЩ в Ирак.
През 2009 г. повече от 100 преводачи завеждат иск срещу компанията и я обвиняват, че е променила условията на договора им, като чрез заплахи ги е принудила да се съгласят да получават по-малко пари. От компанията отричат да са виновни, но признават едно - заплащанията са били намалени, но това било напълно законно и във връзка с намаляващата й печалба.
