"Сега Венецуела е диктатура", казва Луис Угалде, роден в Испания йезуитски свещеник, който през 60-те години става един от най-известните политолози във Венецуела. Този бивш ректор на католическия университет "Андрес Бело" в Каракас, Угалде не е почитател на деликатните изрази, пише Ванеса Бусшлютер за БиБиСи.
Пред британската медия Угалде сравнява Венецуела с болен пациент, който е на ръба на това да бъде убит от добронамерени, но некомпетентни лекари.
Проблемите на Венецуела не са нови, казва той. В основата им е сбърканото убеждение, че това е богата страна. Той твърди, че макар да разполага с най-големите потвърдени петролни резерви, Венецуела трябва да се счита за поразително бедна, защото тя почти не произвежда нищо друго освен петрол.
Проклятието на петрола
Липсата на инвестиции в каквото и да е друго освен процъфтяващата петролна индустрия през XX век означава, че човешките ресурси на страната никога не са били развивани пълноценно и икономиката й никога не се е диверсифицирала, което довежда до абсолютно разчитане на внос.
Покойният лидер на Венецуела Уго Чавес допълнително задълбочава илюзията за богатството на Венецуела, което е във вреда на страната, твърди Угалде.
"Той заяви на венецуелците, че има три неща, които стоят между тях и просперитета: американската империя, богаташите и окопалият се във властта политически елит. Че той ще се справи и с трите, така че хората да се радват на богатството на Венецуела."
Инвестирането на приходите от петрол на Венецуела в щедри социални програми, строителство на къщи и здравни центрове, разширяването на възможностите за образование и осигуряването на помощи за най-бедните, каквито те преди не са имали, даде на правителството на Чавес огромна подкрепа.
Но с падащи глобални цени на петрола, хазната скоро се изпразни и инвестициите в социални програми намаляха.
Смъртта от рак на Чавес през 2013 година допълнително засегна сериозно управляващата Венецуелска социалистическа партия (PSUV). Наследникът му на поста - Николас Мадуро, не само е лишен от харизмата на Чавес, но и няма неговата обединяваща аура начело на партията и страната.
Угалде не се съмнява, че Мадуро е дошъл демократично на власт през 2013 г. Той обаче твърди, че това, което е направил оттогава насам, а именно подкопаването на разделението на властите във Венецуела, го е превърнало в диктатор.
Опозиционната коалиция "Кръгла маса за демократично единство" спечели с голяма преднина изборите през декември 2015 година и все пак почти всичките нейни решения бяха отменени от Върховния съд - орган, който според опозиционерите е пълен с лоялни към правителството съдии.
Опит на опозиционните политици да организират референдум за сваляне на Мадуро от властта беше осуетяван на всяка стъпка от избирателната комисия на Венецуела. Тя е пореддният орган, който опозицията твърди е доминиран от поддръжници на Мадуро.
Капката, преляла чашата
За мнозина обаче капката, която окончателно преля чашата на търпението им, дойде на 29 март 2017 г., когато Върховният съд с решение отне правомощията на Народното събрание и прехвърли тези правомощия на съда.
Въпреки че Върховният съд отмени най-спорните членове от решението си само три дни по-късно, решението успя да обедини дотогава разделената опозиция и да я провокира към действия. Оттогава протести има почти ежедневно, а над 45 души станаха жертви на свързано с протестите насилие.
Много от протестиращите срещу правителството споделят възгледите на Угалде, но властите са категорични, че защитават демокрацията във Венецуела.
Управляващите твърдят, че Народното събрание е демонстрирало неуважение към институциите, като е допуснало даването на клетва от трима депутати, заподозрени в манипулирана изборна победа, поради което всички решения на законодателния орган от този момент нататък са незаконни.
Призив към нова конституция
Правителството отговори на последната вълна от протести като свика учредително събрание. Тезата на президента Мадуро е, че нова конституция ще обедини венецуелския народ и ще доведе до мир там, където сега царят вълнения. Той също така заяви, че иска да включи в новата конституция някои от социалните програми, създадени от социалистическото правителство.
На проправителствен митинг сержант от Националната боливарска милиция, създадена от покойния президент Уго Чавес, коментира, че изцяло подкрепя тази идея.
"Ние сме срещу тероризма. Протестът на тези хора е насилствен, те горят автобуси. Подкрепяме учредителното събрание," казва Джерардо Барахонде. 60-годишната Марта Елена Флорес пък твърди, че опозицията е "решила да унищожи и съсипе всичко", постигнато от социалистическото правителство.
"Трябва да гарантираме всички социални защити, които правителството е осигурило на хората," казва тя.
"Трябва да ги включим в конституцията, така че опозицията да няма никакъв шанс да ни лиши от тях."
"Аз самата минах през две успешни операции благодарение на медицинските програми на правителството. Опозицията недоволства и иска да ни лиши от тези социални програми."
Опозиционните политици отхвърлят призива на президента за учредително събрание, като твърдят, че това е уловка, с която да се отложат отдавна закъснелите местни избори и допълнително да се увеличат правомощията и властта на Мадуро.
Представители на основните опозиционни партии отказаха поканата на правителството да обсъдят създаването на учредителното събрание и три седмици след като въпросът беше повдигнат от Мадуро, няма особен напредък. Предишни опити за диалог, организирани от бивши международни лидери и дори Ватикана, се провалиха.
Междувременно антиправителствените демонстрации се разпространяват в цялата страна и сблъсъците между протестиращите и силите за сигурност стават все по-чести, а броят на загиналите нараства.
Опозиционерите казват, че са твърдо решени да продължават да протестират, докато не се свикат нови общи избори и правителството не бъде свалено от власт. Някои анализатори казват, че за да падне правителството, е нужно протестите да обхванат и така наречените "бариос" - бедните квартали, които са основна избирателна база на управляващата социалистическа партия.
Мигел Пизаро, депутат от опозицията, който представлява квартал (барио) Петаре - един от най-бедните в Каракас, отхвърля този аргумент. "Съпротива срещу правителството има в бариос от доста време, точно така бях избран аз" - казва той.
Други смятат, че е нужно военните да преминат на страната на протестиращите, за да бъде свалено правителството.
Министърът на отбраната Владимир Падрино обаче обвини в Twitter на 20 май протестиращите, че подстрекават към анархия, а международните организации, че са "неморални съучастници, които не осъждат насилието", така че няма особена вероятност армията да премине на страната на опозицията, поне не и висшите военни.
В краткосрочен план изглежда, че няма перспектива да бъде намерен изход от сегашното безизходно положение във Венецуела, и най-вероятно кризата дори ще се задълбочи още повече.
