"Този огън гори от 4000 години и никога не е угасвал. Дори когато тук пада дъжд или сняг, или духа вятър — той никога не спира да гори", разказва Рахила Алиева.
Става дума за "Янар Даг", което означава "горящата планина". Намира се на полуостров Абшерон в Азербейджан, където Рахила работи като туристически гид.
Там по 10-метрова ивица от хълма високи пламъци неуморно танцуват, правейки горещите дни още по-топли.
Янар Даг е страничен ефект от изобилието от резерви на природен газ в страната, които понякога достигат да повърхността. Той е един от няколкото спонтанно възникнали огньове, които са предизвиквали интереса и са плашили пътешествениците в Азербайджан в продължение на хилядолетия.
Венецианският изследовател Марко Поло пише за мистериозния феномен, когато преминава през страната през XIII в. Други търговци по Пътя на коприната разнасят вестта за огньовете по време на своите далечни пътешествия.
Затова и страната си спечелва названието "огнената земя".
Древна религия
Подобни огньове някога са изобилствали из Азербайджан. Това обаче е причинявало намаляване на налягането на газа под земята и е пречило на комерсиалния му добив. Поради тази причина повечето огньове са били угасени.
Янар Даг е един от малкото останали примери за такъв феномен и вероятно е най-впечатляващият.
В определен момент тези огньове са играли ключова роля в древната зороастрийска религия, която е основана в Иран и е процъфтявала в Азербайджан през първото хилядолетие пр.н.е. За зороастрийците, огънят е връзка между хората и свръхестествения свят - средство, чрез което се придобива духовно прозрение и мъдрост. Той е пречистващ, поддържащ живота и е жизненоважна част от преклонението пред висшите сили.
Понастоящем повечето посетители, които пристигат в непретенциозния център за туристи на Янар Даг, идват заради зрелището, а не по религиозни съображения.
Изживяването е най-впечатляващо нощем, и през зимата. Когато падне сняг, снежинките се топят във въздуха, без дори да докосват земята, обяснява Рахила.
Въпреки твърденията за древността на огньовете на Янар Даг, според някои източници всъщност точно този конкретен огън се е запалил през 50-те години на XX в. А пътуването, за да го видите, продължава 30 минути с кола северно от столицата Баку. Центърът предлага само малко кафене и няма особено много други забележителности в региона.
Огненият храм на Атешгях
За по-дълбоко разбиране на историята на преклонение пред огъня в Азербайджан, посетителите трябва да поемат на изток от Баку, за да посетят Огнения храм на Атешгях. Петоъгълният комплекс е построен през XVII и XVIII век от индийски заселници в Баку.
Огнените ритуали на това място датират от поне X в. или дори още по-рано. Името Атешгях идва от персийската дума за "дом на огъня" и основният акцент на комплекса е покрит с купол олтар, построен върху отвор, от който извира природен газ.
Естествен, вечен огън е горял на централния олтар до 1969 г., но в наши дни огънят се подхранва от основното газоснабдяване на Баку и се пали само за посетители.
Храмът се свързва със зороастрийската религия, но всъщност историята му е по-добре документирана като хиндуистко място за поклонение.
Търговци и аскети
Построен като туристически хан в стила на кервансараите, комплексът има заграден двор, заобиколен от килии и стаи.
Те са се използвали от поклонници, преминаващи търговци (чиито дарения са били жизненоважен източник на доход) и живеещи там аскети, някои от които са се самоподлагали на изтезания от рода на лежане върху разяждаща негасена вар, носене на тежки вериги или държане на едната ръка в определена позиция в продължение на години.
Храмът е спрял да се използва като място за поклонение в края на XIX в. По това време разработването на околните петролни находища е довело до това по-голямо значение да придобие почитането на Мамон, т.е. на парите.
Комплексът е бил обявен за музей през 1975-а, после номиниран за обект от световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1998-а, и сега посреща около 15 000 посетители годишно.
