Рим, Вечният град, столицата на Италия, сърцето на Ватикана, мястото, където милиони хора са оставили сърцето си, е заплашен от бавна смърт.
Вместо европейска столица, която да се гордее със славното си минало и да надгражда едно чудесно бъдеще, днес градът изглежда напълно изоставен. Много от улиците са непроходими и пълни с дупки. В най-тежките случаи се затварят, за да се предотвратят инциденти, но така хората не могат да стигнат до домовете си.
Има неща за оправяне, които чакат вече четиридесет години своя ред. Чистенето на улици и градини, някои от които са се превърнали в сметища, е оставено на добрата воля на хората. Местните живущи хващат някой имигрант, който да се погрижи.
Ако падне дърво, то се заобикаля с лента за опасност и се оставя на земята. Различни публични места, включително входа на големи базилики - паметници на културата, са недостъпни, тъй като там са се настанили бежанци, решили, че това ще бъде техният дом. Толерантността и липсата на правила позволяват това.
Градският транспорт не работи, затова хората прибягват до личните си автомобили, със сериозни последствия за трафика и за околната среда.
Служителите на пътна полиция са се превърнали в абстрактно понятие. Местната власт живее на луната, вместо да обикаля улиците и да констатира в какво състояние се намират.
Гореописаният кошмар е само най-видимата част на този упадък, който не е започнал преди месец, но в момента положението се влошава с невероятна скорост. Рим върви стремглаво към нивото на близкоизточна столица, докато Милано се развива все повече. Двата вечни съперника вече са на светлинни години разстояние.
Тази ситуация обаче повече не може да бъде толерирана, нужен е извънреден план за спасяването на Рим, тръбят италианските медии. Инициатива, в която да се включи цялата страна.
Представителните функции да се поверят на човек, различен от кмета.
Точно преди година Вирджиния Раджи влезе на Капитолийския хълм, където е римското кметство с уверена крачка, че това ще е краят на корупцията и връщането на града на хората. Тя обаче нямаше никакъв управленски опит и въпреки подкрепата на движението на Бепе Грило "Пет звезди" вместо да реши проблемите, ги забатачи още повече. Самата Раджи е замесена в няколко съдебни дела за злоупотреби с власт на нейни приближени.
Тя изглежда, че не забелязва проблемите на града, които напоследък просто валят. Преди няколко седмици полицията изгони със сила 800 имигранти от Еритрея, които се бяха настанили в изоставена сграда на площад, близо до централната гара. Избухна невероятен скандал - от една страна се защитаваха имигрантите, чиито деца ходели на училище и нямало къде да идат, а от друга бяха гражданите, които не считат за нормално някой да се настани в сградата.
Къде е кметът?
Раджи я нямаше в цялата история. Трябва да се има предвид обаче, че днес кметовете на Рим, град, в който има де факто две столици, на Италия и на Ватикана, трябва непрекъснато да приемат държавни глави, да посещават папи, да придружават чуждестранни високопоставени лица. Това изисква енергия и после тези хора, свикнали да бъдат под светлината на прожекторите, трудно запретват ръкави за истинските проблеми.
Вторият начин да се преодолее тази криза е да се даде на Рим специален статут. Освен кмета, избиран пряко от народа, трябва да има и опитен администратор, политически орган или министър без портфейл, който от името на правителството да управлява града.
Третият подход трябва да се приложи спешно. В опит на злорадство спрямо Пет звезди, мнозина казват: да оставим Бепе Грило да покаже, че не може да направи нищо, да стане ясно, че административно и политическо ръководство не може да се импровизират.
Нужно е обаче да се признае ясната административна некадърност на това политическо движение, което вреди на римляни и италианци. Затова те наистина имат нужда от помощ. Това означава да се "заемат" на общината двадесетина опитни администратори, способни да управляват добре. Защото едно е ясно, за да си добър управник не е достатъчно да си честен политик.
Нещо трябва да се направи, и то спешно. Защото Рим загива, а това не може да се позволи. Не само заради римляните, а заради човечеството.
