Как Швейцария отхвърли "марксистката мечта"

Швейцария е първата държава в света, която гласува дали да има„безусловен базов доход" - гарантирани средства, които да получават всички швейцарски граждани от правителството, независимо дали работят или не.

Идеята беше отхвърлена със 78% от гласовете. Още предварителните резултати показваха, че референдумът няма шанс. Формулировката на въпроса - за промени в конституцията, които въвеждат „безусловен базов доход, гарантиращ хуманното съществуване и участието на цялото население в обществения живот" - беше твърде неясна, за да срещне еднозначна подкрепа. Критиците на идеята, сред които и правителството, твърдяха, че това би въвело хаос в икономиката на страната. Други пък нарекоха идеята „марксистка мечта". С вота си Швейцария показа, че безплатен обяд няма.

По-голямата част от швейцарците се наслаждават на висок стандарт на живот и висока заетост. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, 80 на 100 от хората на възраст между 15 и 64 години работят, което е над средните нива от 66%, а продължителността на живота е 83 години. Средният разполагаем доход от глава на населението е 35 952 долара на година. Затова и идеята за базов доход не е толкова популярна.

Въпреки това според швейцарската система, референдум може да бъде свикан, ако 100 000 гласоподаватели подпишат подписка с призив за промяна. Така всяка група от хора, събрала съответния брой подписи, може да постави въпрос за гласуване. Самият референдум за базовия доход е следсвие от широкия дебат за нарастващото неравенство между богати и бедни. Инициативата за въвеждане на безусловния базов доход тръгва през октомври 2013 година.

Какво представлява швейцарският референдум?

Чрез него швейцарските граждани решават дали да предоставят базов доход за всички граждани. Според екстерти той би бил 2 500 швейцарски франка или около 2 550 долара месечно за възрастни и около 625 долара за деца. Гласуването на вчерашния референдум цели да реши дали да бъде добавена клауза за базов доход в Швейцарската конституция в допълнение към съществуващата мрежа за социална грижа.

Положителен вот щеше да означава мандат за парламента да предостави подробен план за изпълнение на решението. Това би значело всички да получават базова сума на месец, така че да могат да се справят при смяна на работното място, да се грижат за болен роднина, новородени - да се справят в живота.

Поддръжниците на идеята не очакваха тя да мине, но видяха в референдума образователен ефект, така че да обяснят концепцията на базовия доход.

Какво значение има това?

Информираността за базовия доход расте, расте и подкрепата за идеята. Основната цел на швейцарската кампания е образователна. Референдумът предизвика интерес и разговори в целия свят.

Социологическо проучване на DemoScope през януари 2016 година показа, че 59 на 100 от хората до 35 години вярват, че базовият доход ще стане истина. Младите масово подкрепят безусловния базов доход, което го прави политическа вероятност в следващите десетилетия.

Идеята получава все по-голяма популярност по света

Сред известните поддръжници на безусловния базов доход са професорът по икономика от Принстън и нобелов лауреат Ангъс Дийтън и съоснователят на Facebook Крис Хюз.

Неравенството в доходите става все по-ярко, по-малко хора имат пари, с които да купуват неща. Нужадем се от широка консуматорска база, за да подсигурим работни места и да държим бизнеса в ход.

Икономисти и бизнес лидери, които подкрепят базовия доход, твърдят, че чрез него може да се пребори бедността, като едновременно с това се създаде силна средна класа, защото всички получават ръст на дохода.

В сърцевината на темата са парите - кой ги има, кой ги получава, за да ги харчи и как бедните и хората от средната класа да живеят с повече.

Бъдещето на работните места

През април стотици, облечени като роботи, шестваха из улиците на Цюрих, призовавайки за въвеждането на безусловен базов доход заради нарастващата загуба на работни места вследствие на автоматизацията.

Все по-реална изглежда възможността да видим коли без шофьори, а автоматизацията на работата за технологичните лидери е начин да направят света по-добър.

Много хора в Силиконовата долина са съгласни с „роботите" в Цюрих: безусловния базов доход е жизненоважен за бъдещето на работните места при увеличаваща се автоматизацията на работата. Базовият доход би помогнал за създаването на иновации, позволявайки на хората да поемат рискове, да започват бизнеси и да напускат работа, която не е подходяща за тях.

Ако предложиш безплатен обяд, всички ще поискат

Според критиците на идеята това би създало тотален хаос. Според тях разкъсването на връзката между свършена работа и припечелени пари би имало негативен ефект върху обществото. Лузи Стам от дясната швейцарска Народна партия, се противопоставя на идеята.

„Теоретично, ако Швейцария беше остров, островът би бил „да". Но с отворени граници е напълно невъзможно, особено предвид високия стандарт на живот в Швейцария", казва той.

Стам казва, че ако предложиш на всеки швейцарско количество пари, ще има милиарди хора, които ще се опитат да се преместят в Швейцария, защото ако започнеш да раздаваш безплатен обяд, всеки ще поиска парче от тортата.

Критиците наричат инициативата „марксистка мечта", предупреждавайки, че високите разходи и хората, които напускат работа, ще предизвикат икономически хаос. Освен това самата формулировка на въпроса е мъглява - иска се промяна в конституцията за гарантиране на безусловен базисен доход, но без да се говори за какви суми става дума.

Швейцария може да е първата държава, която проверява подобна идея, но няма да е последната.

Темата се обсъжда и от други страни. Правителството във Финландия обмисля тестово да гарантира базов доход за 8000 души от общностите с ниски доходи. Холандският град Утрехт пуска подобен пилотен проект от януари 2017 година.