Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

До ада и обратно - разказът на един затворник от Донбас

Историята на пленник, който за щастие вече е у дома си Снимка: Getty
Историята на пленник, който за щастие вече е у дома си

В новогодишната нощ 76 души се завръщат в Украйна като част от безпрецедентен обмен на затворници, договорен с Москва. 64 от тях са цивилни и 12 - военни.

Всички те са заловени при различни обстоятелства, но общото е, че са пленени от проруската милиция на самопровъзгласилите се за независими републики Донбас и Луганск.

Един от тези затворници решава да разкаже историята си...

Worldcrunch го представя като висок, слаб 52-годишен мъж, който има малък белег на лицето, а в ръцете си държи електронна цигара, която не пуши почти през цялото време при срещата му с журналистическия екип. В момента минава през курс на лечение в болница близо до Киев, а интервюто с него е взето по време на една от разходките му около лечебното заведение.

Мъжът признава, че си е мечтал да се разхожда така свободно и допълва, че обикновен човек не може да си представи какво щастие е това.

Той се казва Андрий Яровой и е активист за човешките права към благотворителна организация, наречена "Алианс за обществено здраве". Задържан е на 26 август 2018 г. на граничен пункт с Луганск от техни бойци. По това време Яровой се опитва да стигне до окупирания Донбас, за да извърши мониторинг.

Нещата обаче се объркват и следва престой в мазе, местен център за задържане под стража и живот в наказателна колония. Яровой прекарва общо 489 дни в плен на проруските сепаратисти.

Андрий разказва пред Worldcrunch, че това не е бил първият път, в който се отправя на мисия, откакто от 2015 г. работи за алианса. Бил е в Донецк, Луганск, както и в по-малки градове, а задачата му е да извършва мониторинг над заболяванията от СПИН/ ХИВ, вирусен хепатит и туберкулоза.

Пътуванията му обикновено траят три до четири дена, като през това време събира информация от местните здравни служители и комуникира с най-рисковите групи - наркомани, секс работници, хора с хомосексуална ориентация.

Основният въпрос е дали тези хора в риск получават необходимата помощ под формата на наблюдение, средства за превенция, контрацептиви и лечение.

Мониторингът над териториите, над които няма контрол, е жизненоважно - всеки ден хиляди хора преминават контактната линия между Украйна и окупираните земи на Донбас и в двете посоки.

Яровой е категоричен - с всяка изминала година положението в Донбас става все по-страшно, защото местната власт дори не смята рисковите групи за хора и никой не им помага.

След задържането му никой от благотворителната организация не иска да стъпи в региона, а през 2019 г. всички програми за превенция на ХИВ, които се подкрепят от Глобалния фонд за борба със СПИН, са прекратени.

Андрий е задържан, защото носи медикаменти в себе си. Признава, че в миналото е употребявал хероин, но през 2009 г. преминава през заместваща терапия и изоставя дрогата. Оттогава хапчетата му са винаги с него, но преди това никога не е имал проблеми с преминаването на границите.

В себе си Яровой има и пълномощно от болницата в Киев, само че на контролно-пропускателния пункт луганските бойци му обясняват, че заместващата терапия на територията на Луганск, както и в Русия е забранена. За тях хапчетата на Андрий са чист допинг и документите нямат значение.

След това войниците взимат паспорта на Яровой и му казват да не се притеснява - всичко ще бъде изяснено на следващия ден.

На следващия ден Андрий е отведен "за разговор". Когато пристига в сградата на местната власт, представител на Министерството на държавната сигурност на Луганск конфискува телефона му, слага му белезници и пъхат главата му в торба.

От този ден нататък шест месеца изминават в "мазето", както го нарича Яровой. То няма прозорци, изключително силните прожектори се пускат под час, има десетки камери и куп правила, сред които и това да не говориш на висок глас. Пленниците там разбират кое време от деня е по това кога носят храната. И кога провеждат разпитите.

Разпитите се провеждат само и единствено през нощта. Ако е нощ за разпити - по-добре е да не вечеряш преди това, казва Андрий. Причината е, че обикновено слагат торба на главата ти и те бият, докато не признаеш всичко. Хора, които са били в "мазето" и преди, споделят, че сега условията били по-човешки.

Първоначално Яровой е заподозрян в сътрудничество със службите за сигурност в Украйна.

Разпитват го каква информация и с каква цел събира, за да я предаде на алианса. Накрая Андрий получава обвинения, че сътрудничи на британските разузнавателни служби, а причината е, че седалището на Алианса за обществено здраве е в Брайтън, Великобритания.

Той уточнява, че гласовете на тези, които бият затворниците, са различни всеки път. Запомнил е обаче един младежки глас, който звучал особено яростно. "Всички те звучат ужасно ядосани", обобщава след това Яровой.

На 15 октомври 2018 г. Андрий за първи път вижда открито човешко лице - това на следовател от Луганск. В офиса му вече присъства и адвокат, нает от алианса, който живее в региона и сътрудничи на международните организации.

Следователят пита Яровой дали някой е упражнил физическо насилие, но украинецът отрича. За сметка на това се сдобива с обвинения в наркотрафик и независимо какво се опитва да обясни Андрий, прокурорът смята, че при подобно провинение размяната на затворници ще е най-лесна.

Яровой започва да си мисли, че е заловен, само за да се попълни определена бройка пленници.

През февруари 2019 г. той е преместен в център за задържане под стража в Луганск и прекарва там два месеца преди "съдебния процес". След "мазето" затворническият център му се струва направо комфортен - има прозорци и през тях се вижда небето, можеш да се разходиш и има дори телевизор с местни руски канали.

На 19 април най-накрая Андрий стига до съдебен процес, по време на който отново обяснява, че това са неговите медикаменти. Никой не обръща внимание на документите, които доказват, че употребата на лекарствата е напълно законна.

В крайна сметка Яровой получава присъда от 10 години и половина. Освен това научава, че законите на Луганск са почти дословно копирани от тези на Руската федерация. Така Андрий стига до наказателната колония.

Килиите са заменени с бараки, във всяка от които има натъпкани по 70-80 души. Свободното придвижване между постройките е забранено. Няма течаща вода, само такава, складирана във варели. Всъщност въобще няма канализация, а през зимата бараките се отопляват с печки на въглища.

Лагерът е построен през 50-те години на миналия век и изглежда точно така, както е изглеждал и по времето на Сталин.

Яровой научава за размяната на затворници едва няколко дена, преди да се завърне в родината си, въпреки че е в необходимите списъци още от задържането му. Витаят и слухове, че преговорите в Минск са се провалили, което го кара да си мисли, че ще посрещне още една Нова година в плен.

Завръщането към обичайния му живот обаче се оказва също не по-малко мъчително. Докато Андрий е бил в плен, баща му е починал от рак. Яровой среща и трудности отново да започне да контактува свободно с хората - нещо, от което е отвикнал.

Усеща смазваща депресия постоянно, която се влошава от факта, че по време на задържането си не е приемал необходимите за него медикаменти.

В болницата, в която е настанен в момента, му предлагат да се консултира с психотерапевт, но за момента Яровой не е говорил с него.

Сега той просто се опитва да свикне отново със света и да забрави случилото се. Има още няколко медицински процедури, преди да се върне към работата си.

И досега не може напълно да повярва, че вече си е вкъщи...

Най-четените